ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Храм "Св. Стефан"

sv_stefan_1_m.jpgsv_stefan_2_m.jpgsv_stefan_3_m.jpgsv_stefan_4_m.jpgsv_stefan_5_m.jpgsv_stefan_6_m.jpgsv_stefan_7_m.jpgsv_stefan_8_m.jpgsv_stefan_9_m.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://www.svetistephan.com

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АРХИТЕКТУРАТА И ИКОНОСТАСЪТ НА ЖЕЛЯЗНАТА ЦЪРКВА В ИСТАНБУЛ

Благовеста ИВАНОВА

България притежава една прекрасна, важна за нашето историческо минало църква в Истанбул. /.../ Историзмът в архитектурата от края на миналия век, съчетан с навлизащите нови материали като желязото, обединени в хармонични пропорции, създават впечатляваща гледка.

Църквата „Св. Стефан" е и един от малкото железни храмове в света, създадени в преломния за развитието на архитектурата от края на ХІХ в. период на навлизането на железобетона и стъклото и на новото формообразуване в архитектурата. /.../ Автор на проектите е архитектът Ховсеп Азнавур. Изработена е от фирмата „Вагнер" във Виена между 1893-1895 г. По план църквата е трикорабна базилика с полуцилиндричен свод и с една петстенна апсида.

Иконостасът досега не е изследван. За да го разгледаме, нека се върнем малко по-назад - към момента на сглобяването на храма. Той е поръчан в Москва във фабриката на Николай Ахапкин по проект на Азнавур. Освещаването на храма става през 1898 г. на Рождество Богородично и показва, че тогава иконостасът вече е бил монтиран.

Изпълненият в Москва иконостас е малко изтеглен напред - между двете източни колони и затваря трансепта от изток. По този начин двата входа остават в олтарното пространство. Изработен е от дърво с позлата и е разчленен на три части. Източната двойка метални колони на храма са вписани в неговата композиция. Дължината му е 10,62 м, а височината му е с около 70 см по ниска от полуцилиндричния свод. Той има цокъл, иконостасни табли и два реда икони - царски и празничен.

Вертикалите на арките, оформени подобно на входовете на храма, волутите централно над празничния ред и увенчаването му с куполи напомня архитектурното членение на фасадата на храм в руския вариант на класицизма. В горната си част напомня характерните за руската архитектура многокуполни храмове. Стилово е съобразен със стенната украса на храма. В типологията му заляга програмата на руския иконостас, което личи от запазването на основните принципи на оформянето на редовете на иконите.

Краят на ХІХ в. е периодът на търсене на нови художествени форми и стилистика. Разпространеният в Западна Европа стил модерн не подминава нито художествения живот, нито фабричното производство в Русия. Руският модерн притежава своя специфика с национална окраска. Работещите в стила модерн художници използват византийското наследство, древноруското изкуство, готиката, руския ХІХ в. Модернът има възможност да съедини в цяло и да създаде органично произведение от многостилието чрез стилизация на елементи с различен произход. В иконостаса личи неговият отпечатък в линеарната стилизация на орнаментите в иконостасните табли и в царските двери, както и в полукръглата извивка на последните.

Иконите не са подписани. Името на автора на иконописта е известно благодарение на съхранените документи, а времето на създаването й е 1896-1898 г.

Подробният анализ на особеностите на композициите отвежда към московския живописец Клавдий Василиевич Лебедев (1852-1916). Известен е като един от младите передвижници, ученик на Васили Перов и Владимир Маковски от московското училище за живопис, скулптура и архитектура, в което учи от 1875 до 1881 г. Той не е толкова известен като неговите състуденти Врубел, Серов, Архипов и Коровин, но от 1890 г. става преподавател в училището. Това означава, че той е считан за добър живописец, достоен да продължи принципите на живописта на передвижниците и да възпита млади живописци. Оценката на неговото творчество сред съвременниците му е направена от П. Третяков. Като поддръжник на художниците от новата реалистична школа той откупува от Лебедев няколко негови картини, наскоро след създаването им. Сред тях са най-големите му постижения.

През 1897 г. Лебедев става академик, но напуска Петербургската художествена академия и отива в Москва. Напускането му се обяснява с успехите му сред передвижниците и с неудовлетворението от академичните среди в Художествената академия. Вероятно иконите са създадени точно тогава - в момент, когато той е пожънал голям успех.

Лебедев създава иконите в преходен за руското изкуство момент, когато стилът модерн, който синтезира в себе си различни стилове и епохи, става особено привлекателен за художниците. Неговите представители, обединени в движението „Мир искусства" си поставят за цел европеизацията на руската живопис. Възниква въпросът защо иконите за иконостаса на българската църква в Цариград са възложени на передвижник като Клавдий Лебедев, след като модернът в декорацията на иконостаса е осезаем. Този въпрос изисква по-подробен историческо-художествен дискурс и затова сега няма да бъде коментиран.

И в заключение нека се върнем към документалните свидетелства за изработването на проекта на иконостаса от Азнавур. Анализите на иконостаса показват, че изпълнението му не е било подчинено изцяло на проектите на архитекта, защото той притежава всички типологични особености на руския иконостас. Вероятно проф. Покровски и арх. Котев, за които в документите е споменато, че са одобрили проекта, са повлияли за решението на неговия окончателен вид.

„Църковен вестник" бр. 2/2000 г.

 

 

Последна промяна: 30.03.2016 г.