ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Храм "Св. Стефан"

sv_stefan_1_m.jpgsv_stefan_2_m.jpgsv_stefan_3_m.jpgsv_stefan_4_m.jpgsv_stefan_5_m.jpgsv_stefan_6_m.jpgsv_stefan_7_m.jpgsv_stefan_8_m.jpgsv_stefan_9_m.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://www.svetistephan.com

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АРХИТЕКТУРАТА И ИКОНОСТАСЪТ НА ЖЕЛЯЗНАТА ЦЪРКВА В ИСТАНБУЛ

Благовеста ИВАНОВА

България притежава една прекрасна, важна за нашето историческо минало църква в Истанбул. /.../ Историзмът в архитектурата от края на миналия век, съчетан с навлизащите нови материали като желязото, обединени в хармонични пропорции, създават впечатляваща гледка.

Църквата „Св. Стефан" е и един от малкото железни храмове в света, създадени в преломния за развитието на архитектурата от края на ХІХ в. период на навлизането на железобетона и стъклото и на новото формообразуване в архитектурата. /.../ Автор на проектите е архитектът Ховсеп Азнавур. Изработена е от фирмата „Вагнер" във Виена между 1893-1895 г. По план църквата е трикорабна базилика с полуцилиндричен свод и с една петстенна апсида.

Иконостасът досега не е изследван. За да го разгледаме, нека се върнем малко по-назад - към момента на сглобяването на храма. Той е поръчан в Москва във фабриката на Николай Ахапкин по проект на Азнавур. Освещаването на храма става през 1898 г. на Рождество Богородично и показва, че тогава иконостасът вече е бил монтиран.

Изпълненият в Москва иконостас е малко изтеглен напред - между двете източни колони и затваря трансепта от изток. По този начин двата входа остават в олтарното пространство. Изработен е от дърво с позлата и е разчленен на три части. Източната двойка метални колони на храма са вписани в неговата композиция. Дължината му е 10,62 м, а височината му е с около 70 см по ниска от полуцилиндричния свод. Той има цокъл, иконостасни табли и два реда икони - царски и празничен.

Вертикалите на арките, оформени подобно на входовете на храма, волутите централно над празничния ред и увенчаването му с куполи напомня архитектурното членение на фасадата на храм в руския вариант на класицизма. В горната си част напомня характерните за руската архитектура многокуполни храмове. Стилово е съобразен със стенната украса на храма. В типологията му заляга програмата на руския иконостас, което личи от запазването на основните принципи на оформянето на редовете на иконите.

Краят на ХІХ в. е периодът на търсене на нови художествени форми и стилистика. Разпространеният в Западна Европа стил модерн не подминава нито художествения живот, нито фабричното производство в Русия. Руският модерн притежава своя специфика с национална окраска. Работещите в стила модерн художници използват византийското наследство, древноруското изкуство, готиката, руския ХІХ в. Модернът има възможност да съедини в цяло и да създаде органично произведение от многостилието чрез стилизация на елементи с различен произход. В иконостаса личи неговият отпечатък в линеарната стилизация на орнаментите в иконостасните табли и в царските двери, както и в полукръглата извивка на последните.

Иконите не са подписани. Името на автора на иконописта е известно благодарение на съхранените документи, а времето на създаването й е 1896-1898 г.

Подробният анализ на особеностите на композициите отвежда към московския живописец Клавдий Василиевич Лебедев (1852-1916). Известен е като един от младите передвижници, ученик на Васили Перов и Владимир Маковски от московското училище за живопис, скулптура и архитектура, в което учи от 1875 до 1881 г. Той не е толкова известен като неговите състуденти Врубел, Серов, Архипов и Коровин, но от 1890 г. става преподавател в училището. Това означава, че той е считан за добър живописец, достоен да продължи принципите на живописта на передвижниците и да възпита млади живописци. Оценката на неговото творчество сред съвременниците му е направена от П. Третяков. Като поддръжник на художниците от новата реалистична школа той откупува от Лебедев няколко негови картини, наскоро след създаването им. Сред тях са най-големите му постижения.

През 1897 г. Лебедев става академик, но напуска Петербургската художествена академия и отива в Москва. Напускането му се обяснява с успехите му сред передвижниците и с неудовлетворението от академичните среди в Художествената академия. Вероятно иконите са създадени точно тогава - в момент, когато той е пожънал голям успех.

Лебедев създава иконите в преходен за руското изкуство момент, когато стилът модерн, който синтезира в себе си различни стилове и епохи, става особено привлекателен за художниците. Неговите представители, обединени в движението „Мир искусства" си поставят за цел европеизацията на руската живопис. Възниква въпросът защо иконите за иконостаса на българската църква в Цариград са възложени на передвижник като Клавдий Лебедев, след като модернът в декорацията на иконостаса е осезаем. Този въпрос изисква по-подробен историческо-художествен дискурс и затова сега няма да бъде коментиран.

И в заключение нека се върнем към документалните свидетелства за изработването на проекта на иконостаса от Азнавур. Анализите на иконостаса показват, че изпълнението му не е било подчинено изцяло на проектите на архитекта, защото той притежава всички типологични особености на руския иконостас. Вероятно проф. Покровски и арх. Котев, за които в документите е споменато, че са одобрили проекта, са повлияли за решението на неговия окончателен вид.

„Църковен вестник" бр. 2/2000 г.

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.