ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Видинска епархия - Манастири

1. Бдински манастир „Успение Богородично" - гр. Видин, Игумен - архимандрит Поликарп (Трендафилов Петров)

2. Добридолски манастир "Св. Троица" - 3667 с. Добри дол, обл. Монтана

3. Изворски манастир "Успение Богородично" - 3742 с. Извор, обл. Видин, Игумен – йеромонах Василий (Ванков Петров)

4. Клисурски манастир "Св. св.Кирил и Методий" - 3546 с.  Спанчевци, обл. Монтана, Игумен – архимандрит Антим (Руменов Маноилов), служ. тел. / факс:  09523 377 , ксенон (рецепция за поклонници): 0886 560612, храм: 0886 560613

5. Лопушански манастир "св. Йоан Предтеча" - 3470 с. Георги Дамяново, обл. Монтана, Игумен – архимандрит  Йоан (Борисов Спасов), служ. тел. 09551 388

6. Раковишки манастир " Св. Троица" - 3820 с. Раковица, обл. Видин, Игумен – архимандрит  Антим (Димитров Дулев)

7. Чипровски манастир "Св. Йоан Рилски" - 3461 с. Железна, обл. Монтана, Игумен - йеромонах Кирил

8. Брусарски манастир "Св. Архангел Михаил" - 3680 с. Брусарци, обл. Монтана, Иконом на манастира: свещ. Крум Миленков Цветков

9. Алботински скален манастир – без монаси, недействащ

Алботински скален манастир

През цялото Българско средновековие, годините на робството и в наши дни Видинската епархийска катедра е разпръсквала своите благодатни искри, водейки верните си чеда по Христовия спасителен път. Множество древни храмове, общежитийни манастири и скитове говорят за боголюбието и високите духовни стремежи на християните от този район, за ревността и любовта към Църквата на боговдъхновените и достойни наши прадеди.

albotin-m-r_s.jpg

Един от тези върхове на духа и символ на непоколебима вяра е и скалната обител при село Градец на 20 километра от Видин. Славна със своето историческо минало, днес от обителта са останали само зеещите в скалите пещери и купища опушени камъни, покрити с булото на забравата.

До нас са останали малко исторически сведения за манастира: Алботин е красива местност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Буинишко-Ребравската река приток на река, Тополовец. Наименованието "Алботин" идва от изчезнало село със същото име, което е споменато в съкратен регистър на Видинската "кааза" 1560 г. с изменената форма "Алтовин". В скалния масив, откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени.

Манастирският комплекс, както и цялата местност са леснодостъпни. За съжаление, това благоприятствало комплексът да бъде подложен на безмилостно унищожение. В по-ново време от меката скала са добивани камъни, иманяри са изкопали големи дупки, нанасяйки непоправими щети, скотовъдци са го използвали през лятото за своя добитък. Всичко това е допринесло за почти пълното му унищожение и възстановяването на обителта би бил труден процес.

До манастира се стига по стръмен тесен път, неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката.

Albotin-monastery_s.jpg

Манастирският храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона от запад на изток. Останките от трикорабния манастирски храм, богато украсен със стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за усърден молитвен живот и някогашно благолепие. Наличието на баптистерий показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на братството, но и за обществени служби. Множеството разкрити гробове - на брой 29, повечето от които на миряни, сочи, че манастирът е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители.

 

Albotin-monastery-3_s.jpg

Северозападната част на манастира е била двуетажна, там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство след изморителния им път и са беседвали с тях, поучавайки ги във вярата. На изток от църквата има други помещения: едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си.

Много важна част на манастира е била естествената тераса пред неговите помещения. Тя е чувствително променена от каменоломците, които са разрушили голяма част от нея, разрушавайки и фасадните стени. Тук се намират и споменатите вече разкрити гробове, по чието разположение се приема, че гробовете са на светски лица с фамилни връзки, ктитори и благоукрасители на манастира. Единичните и по разпръснатите са на членове на манастирското братство.

Името на манастирския храм не е известно. Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква. Но ако хората в този край намерят у себе си духовни сили и най-вече ако имат потребност от възстановяването на обителта, те биха могли да я именуват с името на големия подвижник и боговдъхновен отец - преподобни Ромил Видински, та имайки и неговите свети молитви, под благодатното Божие слънце отново да се възпламени светилникът на монашеската молитва, отправена за това място и за целия свят, и да се въздигне още един непоколебим страж на съблюдаването на Православната вяра и отечески традиции.

йеромонах Сионий

Църковен вестник, бр. 7/1998 г.

Понастоящем авторът йеромонах Сионий e Велички епископ и викарен епископ на Видинския митрополит.

Според местното предание църквата на Алботинския манастир е посветена на Господския празник "Възкресение Христово". С благословението и по инициатива на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан предстои възобновяване на тази забележителна средновековна света обител, бел. ред.

img/top.jpg

Последна промяна: 12.01.2017 г.