ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Видинска епархия - Манастири

1. Бдински манастир „Успение Богородично" - гр. Видин.

2. Добридолски манастир "Св. Троица" - 3667 с. Добри дол, обл. Монтана

3. Изворски манастир "Успение Богородично" - 3742 с. Извор, обл. Видин, Игумен – йеромонах Василий (Ванков Петров)

4. Клисурски манастир "Св. св.Кирил и Методий" - 3546 с.  Спанчевци, обл. Монтана. Игумен – архимандрит Антим (Руменов Маноилов), служ. тел. / факс:  09523 377 , ксенон (рецепция за поклонници): 0886 560612, храм: 0886 560613

5. Лопушански манастир "св. Йоан Предтеча" - 3470 с. Георги Дамяново, обл. Монтана. Игумен – архимандрит  Христодул.

6. Раковишки манастир " Св. Троица" - 3820 с. Раковица, обл. Видин, Игумен – архимандрит  Антим (Димитров Дулев)

7. Чипровски манастир "Св. Йоан Рилски" - 3461 с. Железна, обл. Монтана.

8. Брусарски манастир "Св. Архангел Михаил" - 3680 с. Брусарци, обл. Монтана.

9. Алботински скален манастир.

Алботински скален манастир

През цялото Българско средновековие, годините на робството и в наши дни Видинската епархийска катедра е разпръсквала своите благодатни искри, водейки верните си чеда по Христовия спасителен път. Множество древни храмове, общежитийни манастири и скитове говорят за боголюбието и високите духовни стремежи на християните от този район, за ревността и любовта към Църквата на боговдъхновените и достойни наши прадеди.

albotin-m-r_s.jpg

Един от тези върхове на духа и символ на непоколебима вяра е и скалната обител при село Градец на 20 километра от Видин. Славна със своето историческо минало, днес от обителта са останали само зеещите в скалите пещери и купища опушени камъни, покрити с булото на забравата.

До нас са останали малко исторически сведения за манастира: Алботин е красива местност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Буинишко-Ребравската река приток на река, Тополовец. Наименованието "Алботин" идва от изчезнало село със същото име, което е споменато в съкратен регистър на Видинската "кааза" 1560 г. с изменената форма "Алтовин". В скалния масив, откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени.

Манастирският комплекс, както и цялата местност са леснодостъпни. За съжаление, това благоприятствало комплексът да бъде подложен на безмилостно унищожение. В по-ново време от меката скала са добивани камъни, иманяри са изкопали големи дупки, нанасяйки непоправими щети, скотовъдци са го използвали през лятото за своя добитък. Всичко това е допринесло за почти пълното му унищожение и възстановяването на обителта би бил труден процес.

До манастира се стига по стръмен тесен път, неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката.

Albotin-monastery_s.jpg

Манастирският храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона от запад на изток. Останките от трикорабния манастирски храм, богато украсен със стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за усърден молитвен живот и някогашно благолепие. Наличието на баптистерий показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на братството, но и за обществени служби. Множеството разкрити гробове - на брой 29, повечето от които на миряни, сочи, че манастирът е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители.

 

Albotin-monastery-3_s.jpg

Северозападната част на манастира е била двуетажна, там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство след изморителния им път и са беседвали с тях, поучавайки ги във вярата. На изток от църквата има други помещения: едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си.

Много важна част на манастира е била естествената тераса пред неговите помещения. Тя е чувствително променена от каменоломците, които са разрушили голяма част от нея, разрушавайки и фасадните стени. Тук се намират и споменатите вече разкрити гробове, по чието разположение се приема, че гробовете са на светски лица с фамилни връзки, ктитори и благоукрасители на манастира. Единичните и по разпръснатите са на членове на манастирското братство.

Името на манастирския храм не е известно. Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква. Но ако хората в този край намерят у себе си духовни сили и най-вече ако имат потребност от възстановяването на обителта, те биха могли да я именуват с името на големия подвижник и боговдъхновен отец - преподобни Ромил Видински, та имайки и неговите свети молитви, под благодатното Божие слънце отново да се възпламени светилникът на монашеската молитва, отправена за това място и за целия свят, и да се въздигне още един непоколебим страж на съблюдаването на Православната вяра и отечески традиции.

йеромонах Сионий

Църковен вестник, бр. 7/1998 г.

Понастоящем авторът йеромонах Сионий e Велички епископ и викарен епископ на Видинския митрополит.

Според местното предание църквата на Алботинския манастир е посветена на Господския празник "Възкресение Христово". С благословението и по инициатива на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан предстои възобновяване на тази забележителна средновековна света обител, бел. ред.

img/top.jpg

Последна промяна: 02.05.2018 г.