ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И КУЛТУРА » ЦЪРКОВНА ДЪРВОРЕЗБА

ЦЪРКОВНА ДЪРВОРЕЗБА

Храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Търговище

Иконом Славчо ПРОДАНОВ

wood_3_small.jpg

wood_14_small.jpg

wood_13_small.jpg

С много любов и вяра са строени българските църкви. В тях и преди, и сега нашият народ в дни на изпитания е търсел и намирал утеха. Тук вярващи и невярващи усещат умиротворение и духовна сила, която им вдъхва увереност и подхранва мисълта за по-добро бъдеще. Затова в гр. Търговище, както и във всички кътчета на страната ни, родолюбиви християни с усърдие изграждат храм „Св. Йоан Рилски”.
   Още при изработването на новия план на гр. Търговище през 1906 г. е предвидено място за построяване на нова църква - на стария турски пазар. В тази посока се разраства и развива градът след Освобождението. Християните в него стават все повече, идват преселници, намират убежище в него и бежанци. Всички те имат нужда от духовен дом, където да се молят на Бога, да споделят радостите и да изплачат мъката си.
През 1912 г. се взема решение за строеж на нова църква. Учредява се църковно настоятелство начело със свещеник Георги Ламбуров, което да набира средства и да ръководи строежа. За жалост, започналата Балканска война осуетява съграждането на храма.

wood_4_small.jpg wood_9_small.jpg wood_5_small.jpg

   Строителството се възобновява едва през 1928 г. с личната намеса на Варненския и Преславски митрополит Симеон и цар Борис ІІІ. Проектът е възложен на варненския архитект Дабко Дабков. В него са използвани и елементи от западноевропейската църковна архитектура. Идеята за това е на епископ Андрей от Варненска и Преславска митрополия – бъдещия глава на българската епархия в Америка, който е израснал в Търговище.
Когато благородното дело е подновено, се избира нов комитет за събиране на средства за строежа. Негов председател е сакеларий Ангел Ценов. През 1933 г. Общинският съвет в гр. Търговище взема окончателно решение, с което дава право на строителния комитет за строеж. Същата година на 13 април, Велики четвъртък, мястото е осветено, а в края на месец май с водосвет, отслужен лично от митрополит Симеон и още петима свещеници, е положен основният камък в градежа. За да знаят поколенията за това богоугодно дело, в основите на постройката е зазидано сандъче с документи и вестници от паметния ден. Главните майстори са от Търговище – Стоян Генчев и Сава Андонов.
Бъдещият храм сменя на няколко пъти името си. Първоначалната идея е той да бъде посветен на свети Николай, поради земеделския характер на региона. През 1928 г. се решава църквата да се посвети на светите братя Кирил и Методий. Техният образ е върху печата на комитета, който събира средства до 1933 година.
Когато през месец декември 1936 г. започват редовните богослужби в новоизградения храм, той вече носи името на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски.

wood_1_small.jpg wood_2_small.jpg wood_6_small.jpg

   Църквата е еднокорабна базилика с една обла апсида. Проектът на иконостаса в храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Търговище е назрявал дълги години в творческата мисъл на художник-дърворезбаря Петър Кушлев. Едва в нашия храм, където архитектурата позволявала, той успял да реализира уникалната си идея - пълзящата дърворезба, която излиза като завършек в светещия. Тази ненадмината по съвършенство арка е един символ на пещерата, в която дълги години е живял и се е молил за целия български народ нашият покровител св. Йоан Рилски. Тук майсторът е вградил душата си, за да вдъхне живот на дървото, да подчертае мощта и великолепието на християнския дух и по негови думи е „най-съкровеното му художествено вдъхновение, изявено в хармонията между формата и изображенията, между пропорциите и пространството, между внушението и художествения факт”. Всеки детайл върху иконостаса е неповторим, защото в него е вплетена удивителна символика. Растения, цветя, птици и животни олицетворяват връзката между духовния и материалния свят. От двете страни на олтара са двете противоположности, които определят човешкия живот – доброто и злото, смъртта и животът. Дърворезбата е осеяна с библейски сцени, сцени от живота на свети Йоан Рилски, исторически моменти от миналото на България, житейски мъдрости, превъплътени в образи.

wood_10_small.jpg wood_11_small.jpg wood_17_small.jpg

   Петър Кушлев проявява смело конструктивно мислене – иконостасът е включен в пространството на централната апсида. Дълбочината й позволява да се образува купол. Извитите форми на конструкцията на иконостаса завършват с прекрасна арка. Разнообразната дърворезба включва изображението на пламък, по интересен начин са изобразени различните символи на хора, цветя, животни, които се преплитат помежду си и обрамчват иконописните изображения, пластиката на резбата, падащата отгоре светлина, и се сливат в едно цяло. Иконостасът е посветен на св. Йоан Рилски и в централната част е неговото изображение. Подиконните табли са със сюжети от житието на светеца. На северната врата е изобразена камбанарията на Рилския манастир. Следва сцена, изобразяваща църквата в Търново, където е внесен ковчегът на св. Йоан Рилски, край който са патриархът, царят и други. През отвора на храма се вижда хълмът на Царевец. Следващата сцена представя св. Йоан Рилски като юноша, седнал на голям пън заедно с един монах. Отворил е Библията. Край него са козички и голяма църква от Руенския манастир. Под пъна е излязла змия, насочена към крака на св. Йоан, а срещу нея вярното куче на пастира. Доброто и злото са противопоставени. След това се издига пиластър, който включва и втория пояс. На него е изобразено дърво с ябълки и Адам и Ева при тяхното грехопадение. Над пиластъра има кръгъл медальон, в който са изобразени метални монети и протегната ръка, за да ги заграби. Символизира алчността на човека. Грях, който става причина за вражда и войни, затова отгоре са изобразени преплетени мечове. Над тях има медальон с изображение на сърце, от което излиза змия, а край него - карти за игра, пари, бухал. Изображението символизира порочния. Следващият медальон изобразява дявола, а край него са веригите, огънят и триножникът му. След това се образува полукръг с площадка, над която има свод със слънце от стъкла с рамки. Тук, след извивката, на първия пояс е изобразено погребението на св. Йоан Рилски. Следва една врата към площадката и най-долу на нея е изобразена пещерата на св. Йоан Рилски - светията е седнал пред нея, до него са изобразени сърничка и едно гълъбче, кацнало на тояжката, която той държи. Това показва общуването на светията с животните, които не се страхуват от него. След това под иконата на св. Богородица откриваме сцена на Рождество Христово. На Царските двери има два медальона, на които са изобразени Благовещение и св. Богородица, рисувани са от проф. Гочо Богданов. Под иконата на Иисус Христос – сцена от живота Му. Следва врата, на която на долния пояс е изобразена трапеза - св. Йоан Рилски дава угощение на войниците на цар Петър. Следва сцената на смъртта на св. Лука, братовия му син. Там са показани братът на св. Йоан, светецът и змията. След това е така нареченият „пиластър на Спасението” - отвесна дъска, широка 25 см. В основата е изобразено цветето крем като символ на новия живот. В първия медальон е дадено човешко сърце, от което блика огън - символ на любовта. По-горе има една птичка, която държи в човката си трънче. Има се предвид една легенда, която говори за страданията на Христос. Когато Той отивал на разпятие с трънен венец на главата, една птичка се смилила над Него и откъснала трънчето, което Му причинявало болка – шийката й се обагрила с кръв и оттогава носи името червеношийка. На по-горния медальон е изобразен потир за св. Причастие заедно с лъжичка и копие. Над него има много цветя, символизиращи рая. Там има и медальон, в който е изобразена сцена от Апокалипсиса: отворена книга със седем печата, на която поставена глава на агне със седем рога - символизира Христос, Който ще прочете имената на спасените. След това е изобразена сцена със св. Йоан Рилски, който дава Завета си на учениците. Следва табло, което показва пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Средец в Рилския манастир. В дома на един болярин става приемът. На пост е един войник. Няколко монаси придружават мощите, натоварени на кон. Следва южната врата. Тук е изобразено килийно училище. До стените от двете страни има изобразени площи със слънчоглед, чушки, фасул, цветя. Вторият пояс са икони на светци в цял ръст, в рамки. Междинните рамки са резбовани. Над тях - характерната българска лозница, която обхваща целия иконостас. Над лозницата са рамките на апостолските икони и на много други, понеже рамките са много. Иконите са изписани от Христо Апостолов. Само тези на Христос и Богородица са от проф. Гочо Богданов. На този ред от светци има пояс с дърворезба на цветя, пчели и други украшения.

wood_7_small.jpg wood_8_small.jpg wood_18_small.jpg

   В купола между главните икони има изобразени символите на четиримата евангелисти и други елементи. На свода на слънцето е изобразена срещата на св. цар Петър със св. Йоан Рилски. В основата на палатката има изобразени змия, череп, бухал, на върха й - лента с надпис:”Копнея да те видя, отче Йоане”. Дадено е така като опасно място, където е царят. На другата основа - венец от еделвайси и огънят на св. Йоан Рилски. Над тях райски птички и надпис: „На този свят няма да се видим, царю”. По-горе е изобразена чаша за св. Причастие с лъжичка и копие. Над тях - сланутък, характерната храна на св. Йоан Рилски. Над всичко е скулптурната глава на св. Йоан Рилски. А над всичко – Разпятие, от типа на Боянското разпятие. Над главните икони има пояс, който от север започва така: изобразен е триъгълник с око и слънце, които символизират Бога, Слънцето на правдата, един Бог в три Лица, Всевиждащото Божие око. Към това са устремени гълъбчета – чистите души, които не се страхуват от изобличение, а отдолу – бухал, който бяга от светлината – символа на грешниците, които бягат от Бога. След това е изобразен гълъб с ореол – Дух Свети - с разперени криле. Под северното крило са изобразени: църква, маслиново клонче, кокиче – символи на религията. Под южното крило са изобразени: клас жито, роза, ракета – символи на науката; а под краката на гълъба – кръст, сърце, котва – символизира, че под Божието крило науката и религията си имат области, които осветляват, не си противоречат. След това е направена една книга с текст, край гълъбчета, а отдолу маслинени клончета. На книгата е написано: „И ще приковат мечовете си на орала и народ срещу народ не ще се учи на война”. Това е символ на мира. След това следва сцената на земното кълбо, за което се бият два орела - символизира вечната борба за земна власт. На южната страна след свода е изобразена сцена – лъв с християнско знаме побеждава дракон - символизира покръстването на българите. След това има венец от рози, край него пойни птички. В средата слънце с азбуката - символизира Златния век на българската книжнина. След това във венец от дъбови листа и клонки е дадена отворена книга с паче перо и св. Паисий Хилендарски. По-нататък е лъв с владишка корона, който държи в лапата си факел. От него излизат лъчи, които свършват с кръгчета, на които е написано: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йосиф Брадати, Неофит Рилски и др. Какво е дала Българската църква на българския народ! След този пояс следва лозницата. Иконостасът е завършен и монтиран до 1961 година. Той е с 54 свети икони. От двете страни на олтарните двери са иконите „Иисус Христос” и „Св.Богородица”, рисувани от проф. Георги Богданов, а останалите икони на иконостаса са рисувани от художника иконописец Христо Апостолов.

wood_15_small.jpg wood_16_small.jpg wood_12_small.jpg

   Вътрешното оформление на храма се допълва от прекрасните стенописи, дело на професор Никола Кожухаров. Художникът е изпратен през 1962 г. от митрополит Йосиф с поръчение да изпише централната църква в Търговище. Голямо предизвикателство пред твореца е вътрешното архитектурно пространство в църквата, на което той трябва да придаде цялостно възприятие. Стилистиката при изписването на иконите е под влияние на италианския Ренесанс и европейския сесион. Когато човек влезе в храма, първата представа е, че влиза в картинна галерия. Това е точно влиянието на италианския Ренесанс. Той се занимава с пространство, с жива плът, с живия човек като същност. Необичайното в храма е също и това, че авторът си е позволил да изпише няколко исторически сцени, и то на патриотична основа. Това е сцената със св. св. Кирил и Методий, срещата на цар Петър със св. Йоан Рилски. За първи път тук е изобразен и св. Паисий Хилендарски в неговата 200-годишнина, когато е канонизиран за светец. И е изобразен не така, както са го описвали Иван Вазов и както го е рисувал Мърквичка, като старец белобрад. Той е изобразен в неговата реална възраст – 43-годишен.
   Изографисването на храма се извършва с дарение от християните. За да помнят поколенията това свято дело имената на дарителите остават записани върху стенописите.
   Първите четири години в храма служат свещеници от другия храм в града - Мирон Райчев, Васил Яков, Сава Георгиев. От 1940 г. за постоянен енорийски свещеник е назначен ставрофорен иконом Васил Коев. Преустройството на храма продължава до 1982 г., като се изгражда притвор с втори етаж и камбанария с пет купола. След 1982 г. свещеник е протойерей Атанас Велков. От 19 октомври 1990 г. председател на храма е иконом Славчо Проданов. При неговото служение иконостасът е обявен за паметник на културата през 2002 г., а църквата е основно реставрирана.
В църквата от 1953 г. се помещава Архиерейското наместничество на Търговищка духовна околия.
В храм „Св. Йоан Рилски” гр.Търговище през 1972 г. са погребани тленните останки на Североамериканския и Австралийски митрополит Андрей. Тук неведнъж, блаженопочившият йерарх и дългогодишен труженик на църковно-общественото поприще е отправял молитви към Бога за здраве и добро преуспяване на народа.

Църквата е била и си остава единственото и спасително място за българите.


img/top.jpg

Последна промяна: 12.01.2017 г.