ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Старозагорска епархия - История

СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТИ:

МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ

МИТРОПОЛИТ ПАВЕЛ

МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ

МИТРОПОЛИТ ПАНКРАТИЙ

МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Стара Загора е древен град с богата история. Християнската общност в него съществува още от първите християнски векове. Преданието свързва основаването на старозагорската църква с името на св. апостол Карп.

През ІV век епископът на Старозагорската епископия Демофил бил избан за Цариградски патриарх. През следващите няколко столетия Веройската (или Верейска) епископия съществувала като част от Филипополската митрополия. През епохата на турското робство територията на сегашната Старозагорска епархия била разпределена между Пловдивска, Адрианополска (Одринска), Търновска и Месемврийска епархия на Цариградската (Вселенската) патриаршия.

Малко след Освобождението по съборното решение на българските архиереи  Старозагорска епархия била обособена  като самостоятелна и към нея били включени части от Пловдивска, Търновска, Сливенска и Одринска епархии. Новоформираната епархия обаче не била призната от тогавашното правителство и дълго време тя била управлявана от упълномощения от екзарх Йосиф I архимaндрит Максим, впоследствие Скопски и Пловдивски митрополит. Едва след неговото отзоваване година Старозагорска епархия била призната от държавата.

Три години по-късно през 1886 г. за неин първи архипастир бил избран Величкият епископ Методий (Кусев). Наследил го митрополит Павел.

След него на Старозагорската митрополитска катедра се възкачили, както следва: митрополит Климент, митрополит Панкратий и настоящият митрополит Галактион.

СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТИ

image_1.gif
МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ

history_mitr_metodi.jpgПървият архиерей на Старозагорската епархия е роден през 1838 г. в град Прилеп, дн. Македония, със светско име Тодор Йовчев Кусев. Той завършил първоначално образование в Алилодидактическото гръцко училище, а след това и прогимназията "Елиникон схолион" в родния си град. Завършил е Киевската духовна семинария и прочутата Петербургска духовна академия.

 

На Първия Църковно-народен събор на Българската църква в Цариград през 1871 г., той  е представител на Битолската (Пелагонийската) епархия. Там Тодор Кусев изиграл ярка роля за обединяването на всички представени епархии, включително и на македонските.

През 1873 г. Тодор Кусев бил подстриган в монашество под името Методий и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. За изключително усърдното си служение бил въведен в архимандритски чин.

Важна е ролята на архимандрит Методий и по време на Априлското въстание, когато в условия на изключителен риск предоставял на представителите на Великите сили в Цариград сведения за зверските издевателства над българското християнско население. Не по-малко значимо е съдействието, което дядо Методий оказвал на руските победоносни войски.

Архимандрит Методий бил първият ректор на новооткритата през 1892 г. Българска духовна семинария в Цариград. На 22 април 1894 г., архимандрит Методий получил епископски сан с титул "Велички".

На 14 юли 1886 г. Св. Синод, го избрал за Старозагорски митрополит. На този пост дядо Методий останал до блажената си кончина - 1 ноември 1922 г. Погребан е в "Аязмото" непосредствено до храм "Св. Теодор Тирон".

Невъзможно е да се предаде накратко великото църковно-народно дело на митрополит Методий. Старозагорци винаги ще го почитат като свой благодетел и заради създадения от него великолепен парк "Аязмото".

За огромните му заслуги към град Стара Загора и неговите граждани, в края на 2000 г. митрополит Методий (Кусев) посмъртно бе удостоен от клуб "Отворено общество" със званието "Личност на хилядолетието" - едно заслужено звание за един неизмерим принос.

image_1.gifМИТРОПОЛИТ ПАВЕЛ

history_mitr_pavel.jpgНа 23 март 1923 г. Светият Синод на БПЦ утвърдил за Старозагорски митрополит Драговитийския епископ Павел.

Митрополит Павел е роден на 5 март 1882 г. в гр. Самоков със светско име Петър п. Константинов. Първоначално образование получил в Самоков, а гимназиално в Русе. През 1897г. постъпил в Самоковското богословско училище, което завършил през 1902 г. В Русия завършил Таврическата духовна семинария, а през 1907 г. и Петербургската духовна академия с научна степен "кандидат на богословието".

На 6 декември 1907 г. митрополит Антим Търновски го подстригал в монашество под името Павел, а на 20 юни 1908 г. Доростоло-Червенският митрополит Василий го ръкоположил в сан йеромонах.

След това той бил назначен от Св. Синод за учител-възпитател в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", но поради голямата му начетеност бил назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, където служил 8 години и усвоил църковната администрация. На 26 декември 1913 г. митрополит Максим го въвел в архимандритски чин.

На 14 декември 1917 г. Св. Синод назначил архимандрит Павел за ректор на Софийската духовна семинария и той я ръководил шест учебни години. Поради високите си достойнства дядо Павел бил възведен в епископски сан с титул "Драговитийски" на 27 март 1921 г.

Блаженопочившият Старозагорски митрополит Павел бил един от най-високообразованите и начетени архиереи на Българската църква. Освен, че е бил блестящ администратор, митрополит Павел ни  е оставил в наследство много негови авторски и преводни душеполезни книги. Значими за поколенията са дневниците му, в които са отразени неговите виждания за историческите събития, на които той е бил съвременник.

Интересен факт е, че митрополит Павел, като член на намаления състав на Св. Синод, заедно с други архиерей благославил брака на Техни Царски Величества Борис III и Йоана Българска на 31 октомври 1930 г. в катедралния храм "Св. Александър Невски".

Дядо Павел останал на митрополитската катедра на Старозагорската митрополия седемнадесет години до кончината си на 5 октомври 1940 г.

image_1.gif МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ

history_mitr_kliment.jpgРоден е на 5 декември (22 ноември) 1897 г. в балканското село Орешак, Троянско, с мирско име Кино Радев Кинов.

Завършил основното си образование в родното си село. Съдбовно значение изиграват честите му посещения в близката Троянска света обител. Там повлиян от монашеските молитви, той запалил в сърцето си стремеж към богоугоден живот. И едва 13-годишен станал послушник в Троянския манастир. Тогава блаженопочившият Пловдивски митрополит Максим забелязал невръстния послушник и открил дълбоката му вяра. Приютил го при себе си в Пловдив и го издържал по време на цялото му учение в прогимназията, Пловдивската духовна семинария, а после и в  Богословския факултет на Софийския университет.

През 1918 г., като ученик в Пловдивската духовна семинария, Кино Радев приел монашество. На 15. септември 1919 г. монах Климент бил ръкоположен в Пловдивския митрополитски храм "Св. Марина" за йеродякон, а на 1 септември 1928 г. за йеромонах. На 7 януари 1931 г. бил въведен в архимандритско достойнство, а на 30 януари 1939 г. бил ръкоположен за епископ с титла Левкийски.

В периода 1922 г. - 1924 г. йеродякон Климент бил учител-възпитател в духовно-монашеско училище при Троянския манастир, а от 1924 до 1928 г. бил дякон при храм-паметника "Св. Александър Невски",  докато следвал в Богословския факултет.

От 1 септември 1928 г. до декември 1935 г. е бил протосингел на Пловдивската митрополия. През 1936 г. бил назначен за началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод. През 1937 г. и 1938 г. е бил ректор на Пловдивската духовна семинария, а за учебните 1938/39 и 1939/40 години - ректор на Пастирско-богословския институт при Черепишкия манастир.

На 8 декември 1940 г. в деня на Св. Климент Охридски, народът и клирът избрал Левкийския епископ Климент за Старозагорски митрополит. За периода 1960 г. - 1965 г. дядо Климент е бил председател на Върховния църковен съвет. Светителството на Митрополит Климент на епархийската катедра дава своето благотворно влияние върху религиозно- просветната, социалната и стопанската дейности в Старозагорска епархия.

След 30 години разностранно църковно служение и 27 години архиерейско (епископ и митрополит) служене на вяра и народ, на 13 февруари 1967 г., далече от Родината, в една Виенска болница, свършил своя земен път дядо Климент.

В своята дейност той печелел сърцата на хората с голямото си усърдие в работата, скромност, сърдечност в обноските и подчертана религиозност. Още като протосингел в Пловдивската митрополия, той организирал първото епархийско книгоиздателство със собствена печатница. Издавал ред изключително полезни религиозни списания. Вземал активно участие във всички религиозно-просветни и църковно-социални начинания в полза на бедни и нуждаещи се.


image_1.gif МИТРОПОЛИТ ПАНКРАТИЙ

history_mitr_pankratii.jpgСтарозагорският митрополит Панкратий е роден на 14 декември 1926 г. в с. Зимница, Старозагорско, с  мирско име Пенчо Николов Дончев. Основно образование завършва през 1940 г. с. Ветрен, а средно в Пловдивската духовна семинария през 1947 г.

В семинарията той проявявал ученолюбие, възпитание и дисциплина, което му спечелило уважението на съученици и преподаватели. Воден от силно желание за знания и духовно усъвършенстване, семинаристът Пенчо Дончев постъпил в Богословския факултет "Св. Климент Охридски". С дълбок копнеж в сърцето за посвещение на Бога, младият първокурсник постъпил на послушание в Бачковската света обител.

По предложение на манастирското братство и с одобрението на Светия Синод под председателството на Врачанския митрополит Паисий на 15 февруари 1949 г. Пенчо Дончев бил постриган в монашество с името Панкратий. На 21 септември 1949 г. младият инок бил ръкоположен в йеродяконски чин, а на 18 септември 1952 г. по решение на Св. Синод, бил ръкоположен от Паисий Врачански в йеромонашески чин.

По време на своето пребиваване в Бачковската света обител йеромонах Панкратий изпълнявал задълженията на завеждащ манастирския музей, манастирската библиотека, манастирското земеделско стопанство и др. С проявените от него изключителни послушание, умение, трудолюбие и справедливост, той спечелил уважението, както на игумена на манастира, Троянополския епископ Симеон, така и на всички монаси.

По молба на блаженопочившия Старозагорски митрополит Климент и съгласието на Св. Синод на 1 септември 1954 г. йеромонах Панкратий бил назначен за протосингел на Старозагорската митрополия. И при това служение той проявил всеотдайност и стриктност в изпълнение на задълженията си, което му спечелило уважението и обичта на хората, с които работел.

На 14 април 1957 г., точно на празника Цветница, йеромонах Панкратий бил въведен в архимандритско достойнство. По молба на дядо Климент, чието здраве вече рязко се било влошило архимандрит Панкратий бил въздигнат в епископски сан с титул "Велички" и назначен за викарий на Старозагорския митрополит. Хиротонията на Величкия епископ Панкратий била извършена от Негово Светейшество Българския патриарх Кирил и синодалните архиерей на 18 декември 1966 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

На проведеното на 12 юли 1967 г. гласуване Светият Синод единодушно избрал за Старозагорски митрополит Величкия епископ Панкратий. Така се сбъднала мечтата на дядо Климент, който приживе изказал своето желание да бъде наследен на митрополитската катедра именно от епископ Панкратий.

Следвайки примера на своите велики предшественици, митрополит Панкратий посветил живота си на своето паство. Изключителна загриженост той проявявал и към своя клир. В началото на демократичните промени в България, митрополит Панкратий основал в Стара Загора просветен център "Св. Благовещение", както и съдействал за издаване на вестник и списание. С особена любов дядо Панкратий се отнасял и към българската войска.

За своята дейност митрополит Панкратий бил провъзгласен за "Почетен гражданин на Стара Загора". С не по-малка значимост се отличава и дейността на митрополита в намаления и пълен състав на Св. Синод. Той бил и дългогодишен представител на Българската Православна църква в Световния съвет на църквите. През 1990 г. бил и депутат във Великото народно събрание.

На 16 юли 1998 г. тъжен камбанен звън и хиляди опечалени християни изпратиха балженопочившия митрополит Панкратий.

Вечен покой приснопаметният старец намери зад олтара на катедралния митрополитски храм "Св. Димитър".

 

image_1.gifМИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

mitr_galaktion.jpgСтарозагорски митрополит Галактион е роден на 26 февруари 1949 г. в с. Ветрен, Пазарджишко със светско име Георги. След завършване на основното си образование в родното му село през есента на 1963 г. постъпил в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" - гара Черепиш, Врачанско.

На 12 юли 1969 г. приел монашеско пострижение в Мъглижкия манастир "Св. Николай", извършено от Старозагорския митрополит Панкратий. С негово благословение бил изпратен на едномесечно послушание в Бачковската света обител, където на 27 юли 1969 г. бил ръкоположен в йеродяконски чин от своя духовен старец блаженопочившия Браницки епископ Герасим. С решение на Св. Синод и благословение на митрополит Панкратий бил изпратен на едногодишно монашеско попълнение и послушание в Рилския манастир - от август 1969 г. до септември 1970 г.

На 28 септември 1970 г. бил ръкоположен в йеромонашески сан в Бачковската света обител от Браницки епископ Герасим, игумен на манастира. След 40-дневен клирически стаж в светата Бачковска обител митрополит Панкратий го назначил за ефимерий в Мъглижкия манастир "Св. Николай" (1 ноември 1970 г. - 30 юни 1976 г.). През този период той завършил Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски".

След завършването на висшето си богословско образование бил назначен за протосингел на Врачанската митрополия (1 юли 1976 г. - 30 септември 1978 г.). Специализирал в Московската духовна академия "Св. преп. Сергей Родонежски" - Сергиев Посад, Русия. След двегодишна аспирантура защитил докторската си научна работа при катедра "Пастирско богословие".
След това отново продължил да служи като протосингел на Врачанска митрополия (1 юли 1981 - 30 септември 1981 г.). По решение на Св. Синод бил изпратен на едногодишна богословска специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия.

След завръщането му от Германия бил назначен за игумен на Рилската света обител (1 декември 1982 г. - 30 юни 1985 г.). От 1 юли 1985 г. до 16 юли 1986 г. е игумен на Бачковската света обител.

На 6 юли 1986 г., Неделя на всички български светии и ден на св. преп. Сисой Велики, по решение на Св. Синод и искане на блаженопочившия Видински митрополит Филарет бил хиротонисан в епископски чин с титлата Велички. От 17 юли 1986 г. до 5 юни 1987 г. бил викарен епископ на Видинския митрополит Филарет, след чиято кончина става викарий на Врачанския митрополит Калиник за периода от 16 юни до 30 декември 1987 г. С благословение и искане на Старозагорски митрополит Панкратий станал негов викарий от 1 януари 1988 г. до 1993 г. През 1993 г. и 1994 г. е бил депутат, народен представител от 27-и Старозагорски избирателен район от квотата на Съюза на демократичните сили - Царство България.

От 1 юли 1995 г. по решение на Св. Синод бил назначен за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" - София.

Тази длъжност и това синодално послушание изпълнявал до избора му за Старозагорски митрополит през март 2000 г.

Митрополит Галактион управлява Старозагорска епархия до м. септември 2016 г., когато Св. Синод, на основание чл. 9 във вр. с чл.58, т.19 и съобразявайки разпоредбите на чл. 82, ал. 4 и чл. 85 от Устава на БПЦ-БП, освобождава, считано от 28. 09. 2016 г. от заеманата длъжност Старозагорския митрополит Галактион, като същият възприема от 28. 09. 2016 г. титлата „бивш Старозагорски митрополит" и на основание чл. 82, ал. 3 от УБПЦ - БП Св. Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.

 

 

img/top.jpg

 

 

 

 

 

Последна промяна: 16.12.2016 г.