ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Патриаршеско слово на панихидата по повод 70 години от кончината на Н. В. цар Борис Трети

31 август 2013 18:58, Българска Патриаршия
Патриаршеското слово на 31. 08. 2013 г.

ВАШИ ВЕЛИЧЕСТВА,

МНОГОУВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ВАШЕ ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ, ЧЕСТНИ ПОКЛОННИЦИ,

БРАТЯ И СЕСТРИ,

Събрали сме се днес под покрова на вечния игумен на светата Рилска обител – всебългарския покровител свети Йоан Рилски Чудотворец, за да отдадем своята почит и преклонение пред паметта на блаженопочившия цар на българите Борис III – Царя Обединител.

Преди 70 години, на 28 август - тогава празника на Богородичното Успение - в трудни дни за Родината ни, Богу било угодно да приеме в небесните си селения обичания български цар.

Вестта за кончината му се рапространява мълниеносно по цялата обединена Българска земя – от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море. Безмерна скръб бликва от сърцата и душите на милиони българи. Както свидетелства посланието на Св. Синод по този повод – “неудържимо ридание се разнесе по градове и села, което проехтя като молитвен стон в храмовете и възлезе към небесата пред Господа Всевишний. Дълбока горест обхвана българския народ и го приведе в благоговейно преклонение пред смъртния одър на Царя-Обединител”.

Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 г. в софийския дворец. Още от деня на рождението си той е посрещнат от нашия народ с радост и надежди за мирни дни и благоденствие. Неразривната връзка между Църквата и държавата укрепва допълнително след миропомазването на княз Борис и преминаването му в лоното на светата Православна църква.

По настояване на цар Фердинанд младият княз в юношеските си години е под постоянното духовно наставничество на Доростоло-Червенския митрополит Василий, който разпалва у него ревност към вярата и преданост към св. Църква.

Още от най-ранна възраст младенецът престолонаследник е закърмен и отраства с трепетите и въжделенията на българския народ – обединението на всички български чада в единна българска държава.

По време на войните за национално обединение княз Борис Търновски с безпримерна храброст взема участие в боевете, редом с обикновените български воини. Без страх той ги води в битки и стражения - десетки са разказите за неговата храброст и истинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия владетел.

През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ. В едни от най-тежките дни на противопоставяне и дори на братоубийства царят е този, който възспира, преговаря, опитва се да намери мирен изход за народа, над който Бог му е отредил да царува.

В годините на най-страшната война, когато цяла Европа е залята от ужас и страдание, благодарение на цар Борис ІІІ страната ни остана, възможно най-дълго, един мирен остров на стабилност и просперитет. Без страх, заедно с върховната управа на св. Българска църква, на десетки интелектуалци и общественици, царят устоява на чудовищен натиск и като верен син на БПЦ изпълнява достойно своя християнски дълг, като не позволява 50 хиляди българи от еврейски произход да бъдат погубени в лагерите на смъртта.

Още приживе, заради неговите усилия за народно единство е наречен „Цар-Обединител”.

С целия си живот блаженопочившият цар Борис III доказа, че е предан син на светата ни Църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска любов, надежда на Бога, възвишено човеколюбие и всеотдайност към народ и Родина.

По стечение на историческите обстоятелства скромният му гроб в този храм, посветен на пресветата Владичица Богородица, в който царят е пожелал да бъде положен, е унищожен, а тялото му е пренесено в парка на двореца „Врана”. През 50-те години тленните му останки се загубват завинаги.

Преди две десетилетия след като сърцето на обичания български цар вече беше положено в неговия празен гроб, приснопаметният Български патриарх Максим и синодалните архиереи, в присъствието на царица Йоанна, княгиня Мария Луиза и многоброен богомолен народ, отслужиха панихида за упокоение на душата му.

Възлюбени братя и сестри, родолюбиви българи,

Както в деня на неговата кончина, така и сега, седем десетилетия по-късно, събрани пред скромния гроб на царствения покойник, “с едно сърце и една уста” да отправим молитвен зов към Царя на царете – Бога да прости и помилва българския цар Борис ІІІ – Обединителя, и да го упокои в селенията на праведните – там, където няма болка нито печал, нито въздишка, а вечен и блажен живот. Амин!

« предишна новинаследваща новина »