ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ОТКРИТО ПИСМО на Пловдивския митрополит Николай

15 октомври 2014 17:05, Пловдивска митрополия
Пловдивски митр. Николай

ОТКРИТО ПИСМО

Обични в Господа братя и сестри,

Председателят на Пловдивския общински съвет г-н Илко Николов, в качеството си на заместник-председател на Съюза на архитектите в България е направил изявления, отразени в някои медии по повод законния въвод във владение на Пловдивска митрополия в манастира „Св. св. Кирик и Юлита”. Въвод, станал в изпълнение на съдебно решение, проведен по всички правила на светското законодателство и в присъствието на представители на САБ. На тържественото предаване на владението присъстваха свещенослужители на Пловдивска епархия и няколко хиляди миряни. Всички те, с мир, благоговение и сълзи на очи пристъпиха в Светата обител и благодариха на Бога за това, че този манастир отново възвръща сиянието си на твърдина на православната вяра. И със същите очи видяха мерзостта на запустението, на което манастирът е бил подложен през изминалите години. Видяха състоянието на манастирската църква „Св. Параскева”, която буквално е била поругавана. Как пък през всичките години, в които САБ е управлявал манастирския имот, са се намерили пари за всичко друго: за ресторант, хотел със съмнителна слава, дискотека, игрална зала, барове, кафенета, включително и за тенис-кортове, но не и за реставрация на тази уникална църква? Обвиняват ни, че ние не се грижим за паметниците на културата. Елате и вижте състоянието на църквата на манастира „Св. св. Кирик и Юлита”, и пак ще си говорим кой как се грижи за паметниците на културата. Отношението на САБ към храма в манастира не е случайно. То е тенденциозно. Нарочно. С умисъл.

Слава на Бога, предаването на владението стана мирно и спокойно. Тогава благодарих на Съюза на архитектите. Казах им, че всякога са добре дошли. Протегнах им ръка. На споменатата пресконференция от онзи ден, участници в нея са твърдяли, че свещениците са се държали „вандалски, като хуни”, че са чупели и унищожавали ценни мебели и вещи и пр. Тези твърдения са лъжа. Всеки, който беше там ще потвърди, че са лъжа. Никакви ценни мебели и вещи не е имало. Даже благотворителните организации, на които тези останки от мебели бяха подарени, отказаха да ги вземат. Поради негодност. Лъжата си е лъжа. Тя не ме засяга. Това, което ме засяга е определението на моите свещеници като „хуни и вандали”. Това внушаване на неприязън към православното духовенство не е от вчера и не е случайно. То е тенденциозно. Нарочно. С умисъл.

И накрая г-н Илко Николов е произнесъл една знаменателна фраза. Той е казал дословно: „Загубихме битката, но ще спечелим войната!”

Скъпи братя и сестри,

Фразата „Загубихме битката, но ще спечелим войната”, означава, че този, който я произнася, е убеден, че води война. Тази фраза неизбежно повдига три въпроса. Срещу кого се води тази война? Кой я води? И откъде идва убедеността, че войната ще бъде спечелена?

Отговорът на първия въпрос е очевиден: войната, ако това наистина е война, се води срещу православните християни. Срещу всички онези, които възприемат „Св. св. Кирик и Юлита” като православен манастир и свято място. Те са хиляди, хиляди и хиляди. Тези православни християни трябва да бъдат натикани в ъгъла, смачкани, обезверени и доведени до отчаяние. Като биват обругавани. Подигравани. Осмивани. Като техните свещеници биват наричани „хуни и вандали”. Като им внушават как светите им места ще им бъдат отнети. Че те нямат шанс да получат елементарното уважение, което се следва на вярващите хора. И, че техните светини ще бъдат поругавани от всеки, който пожелае това.

Войната се води от неколцина души, които смятат, че е нормално един манастир да бъде отнет от християните, за да бъде превърнат в „обект с търговско предназначение”. Любопитното е, че ако се съди по състоянието, в което го заварихме, „обектът” не е изпълнил търговското си предназначение. Тоест, в държането му от Съюза на архитектите в България, а по-скоро от неговите арендатори, няма икономическа логика. Тогава остава една друга възможна логика – да се използва „обектът” – манастирът „Св. св. Кирик и Юлита”, за да се води война. Война срещу вярата. За какво му е на някой да държи заключен манастир? Който никога няма да стане туристически обект. Никога няма да има „търговско предназначение”. Освен, за да бъде продаден на търг. Изнесен на публична продан. Заменен за пари. Това ли искате? Искате ли да видите как манастир се изнася на публична продан? Ако това искат, значи наистина става дума за война. Благодарим, че ни предупредихте!

Убедеността, че „войната ще бъде спечелена”, може да се крепи на две основания. Едното възможно основание е, ако този, който води войната, има намерение да приложи груба сила, за да си върне владението. Другото възможно основание е, ако този, който води войната, още отсега знае какво ще бъде решението на Върховния касационен съд и е убеден, че решението ще е в негова полза. Това са, струва ми се, двата начина да бъде спечелена тази така наречена „война” за манастира „Св. св. Крик и Юлита”, която е война срещу православните християни. Поправете ме, ако бъркам, но поне аз не се сещам за трети вариант. Интересно кой от двата ще бъде приложен срещу нас?

Тук, с огромна болка, искам да кажа още нещо. По правило съм се въздържал и се въздържам да давам оценки на свои епархиоти. Освен ако не е премината една определена граница, отвъд която тяхното публично поведение става оскърбително за чувствата на вярващите. За съжаление такъв е случаят с изказването на г-н Илко Николов, според когото той и неговите съмишленици ще „спечелят войната” срещу Православната църква. Иска ми се да приема, че в случая се касае за изказване, продиктувано от погрешно разбран корпоративен интерес, а не за обмислена гражданска и политическа позиция. Казвам политическа, защото като председател на Общинския съвет на град Пловдив г-н Николов има възможност да влияе при вземането на решения. Искрено се надявам, че той няма да злоупотреби с позицията си, за да поведе „тотална война” срещу религиозните чувства на болшинството граждани на Пловдив. Защото наред с чувствата си тези граждани имат и права. Включително право на свободно и несмущавано изповядване на вероизповедание.

В случая – на православно вероизповедание. Добре е, както чувствата, така и правата ни да бъдат уважавани и зачитани. Това е отговорното гражданско и държавническо поведение, към каквото призовавам господин Председателя на Пловдивския общински съвет.

Всеки, човек, който има религиозни убеждения, каквито и да са те, има право на респект и защита. Ние, православните, също. Ние сме доказали на дело, че винаги сме защитавали правата на вярващите от другите изповедания, когато те са били преследвани или когато техните свети места са бивали поругавани. Дошло е време да поискаме респект и защита и за нас. Искаме защита на нашите религиозни убеждения. Защита срещу подигравките. Защита срещу обидите. Защита срещу заплахите. Защита срещу поругаването на нашите свети места. Не искаме нищо повече от това, което се следва на всеки вярващ, съгласно всички международни документи и българската Конституция. Защото срещу нас, православните християни, наистина се води война. Тенденциозно. Нарочно. С умисъл. Всеки, ако има очи, може да види опустошенията, които тя оставя върху душата на народа ни. Ден след ден...

Докъде се докарахме, Господи, че тези, които искат да воюват с нас и срещу които трябва да търсим защита, са други българи, които смятаме за наши братя и сестри! Българи, които, странно защо, са решили, че най-умното нещо, което могат да направят, е да водят война срещу вярата на собствения си народ.

Но, не бива да униваме. Като стана въпрос за това кой ще победи, ние, православните християни, безусловно вярваме, че победата винаги е за този, който защитава справедливата кауза. Отговорете си на въпроса: коя е справедливата кауза – на тези, които продължават да искат да осребрят манастира „Св. св. Кирик и Юлита”, или на тези, които искат да го запазят като средище на вярата и обиталище на Светия Дух и да го предадат като такова на следващите поколения българи? Когато си отговорите на този въпрос, ще разберете кой ще спечели войната.

14. 10. 2014 г.

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

Снимки

Пловдивският митрополит Николай
« предишна новинаследваща новина »