ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

"В основата на всяка криза е духовната криза" - ИНТЕРВЮ С ПАТРИАРХ НЕОФИТ

24 декември 2014 16:27, Отдел "Връзки с обществеността"
Негово Светейшество патриарх Неофит

Бог ни е дал свобода, за да избираме доброто, истинното, правдивото, казва Българският патриарх и Софийски митрополит

- Ваше Светейшество, когато разколниците превзеха Синодната палата, младият Левкийски епископ Неофит удари тревожно камбаните на "Св. Александър Невски". За какво днес патриарх Неофит би ударил тревожно камбаните?

- Това, което не може да не буди тревога в мен, е наблюдението, че в наше време става едно повсеместно обезценяване на ценности като честност, почтеност, себежертвеност, безкористност, патриотизъм, родолюбие. Тревожно е и размиването на границите между добро и зло, редно и нередно, правилно и неправилно - това, че нравствени категории, които векове наред са били неоспорими и които са били здрав, непоклатим фундамент за обществото, днес се подлагат на съмнение, представят се като относителни и незадължителни, а над всичко се поставят себичните ни желания и прищевки.

- "Криза" на гръцки означава съд, съд Божи. Кризата е духовна, морална и материална, съзнателно предизвикана и поддържана, за да бъде държан човекът в подчинение и духовна немощ. И ако сами предизвикваме съда Божи днес, какво ни очаква утре?

- В основата на всяка криза - в личен човешки план или в която и да е сфера в обществото - е духовната криза. Това, че забравяме Бога и Неговите заповеди, и позволяваме нашите страсти да надделеят над любовта към Бога и нашите ближни. А позволим ли на себелюбието, користта, завистта, алчността за материални блага, власт, слава и наслада да ни ръководят, това неизбежно ще ни доведе до страдания - като личности и като общество. Но тези кризи, които Бог допуска за изправяне, трябва да ни напомнят кое е суетно и преходно и кои са истинските ценности, да ни върнат към евангелските истини, придържането към които прави живота ни истински пълноценен и удовлетворяващ, Всеки от нас има известен опит в това кога човек се чувства най-добре - когато върши безкористно добро, когато обича и в своите действия е воден от любов.

- Вие проповядвате братолюбие, казвате, че "да ненавиждаш своя ближен и да се ожесточаваш срещу него е много по-осъдително от това да си заел неправилна политическа позиция". Но човекът е преизпълнен с гняв, нетърпимост, омраза, завист. И винаги търси някой друг да му е виновен. Животът сякаш непрекъснато Ви опровергава. Това не е ли отчайващо?

- Обичай Бога и обичай ближния като себе си са двете най-важни Божии заповеди, в които се съдържат всички останали, защото който обича Бога и своя ближен, няма да убие, няма да отнеме чуждото, да измени, да оскърби и нарани по какъвто и да е начин. Божият закон е вечен, непреходен, неизменен и това, че ние не го спазваме, че не се придържаме към него, не го обезсилва или отменя. Това наше отклоняване от Божия закон прави не него, а нас несъстоятелни.

- Православният човек е свободен, включително - свободен е да греши. Защо Бог не ни възпира в нашите грешки? И какво правим със свободата си?

- Бог ни е дал свобода, за да избираме доброволно доброто, истинното, правдивото. За жалост, водени от своите страсти - от егоизма си, алчността, сладострастието си, завистта си и т.н. - в повечето случаи ние се възползваме от тази дарувана ни свобода, за да избираме злото. Дори ако имаме желанието да се държим в доброто, нашата увредена от греха природа ни влече към злото. Свети апостол Павел, като говори за това, казва: "Законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха". И "не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя" (Рим. 7:14-15). Нужни са самопринуда, решимост и благодатна помощ от Бога, за да успяваме да се държим в доброто.

- Каква е мисията на Църквата в този свят, обладан от човекоугодие, хладнокръвен егоизъм, властолюбие, лицемерие; свят, подвластен на управници, "които товарят човеците с бремена, а те с един пръст не се докосват до бремената"?

- Както казахме, всеки човек е склонен към грях и нашите управници не са изключение. Но ролята на Църквата е да напомня какво високо призвание има човекът, какви трябва да бъдем, как трябва да се отнасяме един към друг и към какви добродетели да се стремим да се придържаме, Кой е идеалът, Който трябва да следваме и Комуто трябва да подражаваме - Господ Иисус Христос.

- Преди 25 години, след падането на Берлинската стена, Збигнев Бжежински каза: "Сега единственият наш враг остана Православието". А съвсем наскоро Карл Билд обяви, че православните ценности нямат нищо общо със "световните". Защо е този страх от Православието?

- Трудно е да съдим защо един човек е казал едно или друго, но донякъде може да е поради неразбиране и непознаване същността на Православието, което разкрива и дава благодатни сили да се прояви най-човечното у човека. И от друга страна, защото Православието ни напомня, че трябва да спазваме Божиите заповеди, най-голямата от които е да обичаме, а това е трудно.

- Навършиха се 100 години от рождението на покойния дядо Максим. Вие сте неговото любимо чадо. На какво Ви научи той във вашето дългогодишно благодатно общение?

- В неговата личност виждах въплътени християнски добродетели като: търпение, кротост, смирение, склонност да се вслушаш в другите и да им отдадеш право и уважение, често пренебрегвайки себе си и своята воля в името на любовта и мира. Това бяха безценни духовни уроци, които аз винаги ще помня и към които се стремя да се придържам в своя живот и служение.

- "Комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква" (Лука 12:48). Патриаршеският кръст е тежък, но Господ не товари човеците с непосилни за тях тежести. В какви моменти усещате тежестта на своята мисия?

- Когато съм изправен пред тежки решения с цялото съзнание за важността и отговорността от тези решения; когато съм разкъсван между необходимостта да избера онова, което е за доброто, мира и единството в Църквата, и нежеланието някой да остане оскърбен. Патриаршеското служение е свързано с много ангажименти, задачи, но най-тежко като че ли е съзнанието, че трябва да постъпваш и решаваш като предстоятел и първойерарх, при цялата ни човешка немощ.

- Ваше Светейшество, читателите на вестник "Дума" очакват Вашето благопожелание за Рождество Христово.

- Поздравявам ви сърдечно, обични духовни чеда, и молитвено изпросвам от Богомладенеца Христос за всички нас духовни и телесни сили и благодат, за да можем като достойни Негови следовници с всяка своя дума и дело да свидетелстваме пред света, че Бог е Любов.

Честито Рождество Христово! Мирна и богата на утешения и радости 2015 година!

Интервю: Велислава Дърева, в-к "Дума"
« предишна новинаследваща новина »