ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПОЗИЦИЯ на Св. Синод от 10. 03. 2015 г. срещу решението на Върховния касационен съд за църквите в Арбанаси

13 март 2015 11:18, Българска Патриаршия

На заседанието си на 10 март 2015 г. Св. Синод прие текста на синодалната позиция относно противоречивото и несправедливо решение на Върховния касационен съд по искането на Великотърновска св. митрополия да й бъдат върнати храмовете в с. Арбанаси, Великотърновска епархия.

 

П О З И Ц И Я

на

Св. Синод на Българската православна църква–Българска Патриаршия

по повод решение на ВКС № 25/27.ІІ.2015 г., относно църквите в Арбанаси

 

Светият Синод на Българската православна църква изразява дълбокото си огорчение и искрено смущение от Решение на Върховния касационен съд на Република България № 25/27.ІІ.2015 г., с което беше отхвърлено искането на Великотърновска митрополия за връщане на Българската православна църква на храмовете в с. Арбанаси: „Св. Рождество Христово”, „Свети Георги”, „Свети Димитър”, „Св. св. архангели Михаил и Гавриил” и „Св. Атанасий”.

В мотивите към решението си Върховният съд е приел:

- че правото на Православната църква да владее своите православни храмове е признато и закрепено с берати и фермани на османските султани, които още в онова време са признали на Православната църква и нейните съставни части – митрополии и енории - права на юридически лица;

- че този принцип е възприет и тези права са потвърдени чрез нормативни актове на Третата българска държава (Царство България, Народна Република България и Република България);

- че Българската православна църква има право на владение върху всички православни храмове на територията на България, по давност и на законно основание, считано поне от датата 4.02.1883 г. – приспособяването на Екзархийския устав в Княжество България;

- че носители на това право са юридическото лице Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, приемник на Българската Екзархия, както и канонично и уставно признатите юридически лица – митрополии, енории, манастири и др.;

- че православни митрополии извън диоцеза и структурата на БПЦ и православни енории извън каноничните области и структурата на митрополиите не могат да съществуват;

- че понятието „църква” и юридическото лице „църква” следва да се свързват с енорията, т.е. с хората, представляващи вероизповедна общност, а не със сградата, в която те се събират, за да упражняват свободно правото си на вероизповедание;

- че една енория и едно енорийско настоятелство могат да имат право на собственост върху повече от една църкви или параклиси, колкото благочестивите християни са намерили за нужно да построят;

- че имуществата на църквите (енориите) съставляват единна собственост на Православната църква, като съобразно историческите условия и по решение на легитимните църковни органи, управлението на тези имущества може да се възлага на различни юридически лица, включени в нейната структура и съгласно нейните вътрешни канонични и уставни правила;

- че в българската правна система никога не е съществувало законово основание, което да дава право на българската държава да завзема, владее и присвоява храмова сграда, построена от православните общности;

- че извършваните от държавата ремонтни, реставрационни и възстановителни работи по православните храмове са в изпълнение на нейни законови задължения и че от това тя не може да извежда аргументи за придобити вещни права върху съответните храмове;

- че обявяването на дадена сграда за „паметник на културата” не дава на държавата никакви вещни права върху съответната сграда;

- че петте църкви в Арбанаси са завзети през 1947 година с протокол, съставен от младши милиционер, без законово основание и без провеждането на каквито и да е процедури;

- че в последващите години държавата не е извършила никаква законова процедура за придобиване право на собственост върху петте храма (защото такава процедура няма), до съставянето на актове за публична държавна собственост през 2001 година (които не са титули за собственост)

и

- че както Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти, така и Законът за вероизповеданията, дават право на Великотърновска митрополия да претендира връщане на собствеността върху въпросните храмове в с. Арбанаси, като отнети без правно основание.

И, след като казва всичко това, Върховният касационен съд постановява, че държавата, въпреки всичко не следва да върне храмовете на Българската православна църква!

Смущаващо е, как е възможно след толкова верни констатации Съдът да направи обратното на тях заключение! И то не кой да е съд, а именно Върховният касационен съд, последната, най-висша инстанция на съдебната система, която трябва да бъде пример за всички съдилища в България и да налага мащабите и критериите за право и справедливост.

Светият Синод изразява отеческа благодарност на съдия Геника Михайлова, която е изразила особено мнение срещу решението и се надява, че в българската правна система ще се намерят механизми и начини за преодоляване на това решение, чиито последици са колкото вредни за Българската православна църква, но толкова са по-вредни изобщо за авторитета на правото в България.

Призоваваме православните християни да не се поддават на униние по повод тази временна несполука и да вярват, че Божията справедливост един ден, рано или късно, ще възтържествува.

« предишна новинаследваща новина »