ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на архимандрит Герасим, гл. секретар на Св. Синод

17 март 2016 15:57, Софийска митрополия
Архимандрит Герасим, гл. секретар на Св. Синод

Канонът написан от св. Андрей Критски, чиято трета част светата Православна църква е отредила да се чете на днешния ден, е наречен велик и покаен. Велик – защото е по-голям по обем от обичайните канони, покаен – защото е написан от един каещ се архиерей и е предназначен да събуди същите покайни чувства у тези, които с внимание го слушат.

"Покаяние" - тази дума заедно с думите "пост" и "молитва" ще чуваме често през благодатните дни на светата Четиридесетница... Но какво точно представлява това неизмеримо състояние на духа, е трудно да се определи. Защото покаянието е свързано с нещо много индивидуално и лично. Всъщност покаянието е свързано с личната ни среща с Бога, Който в нашата православна вяра е Личност. Богочовекът Иисус Христос, Синът Божий. Когато обикновеният сътворен и повреден от грехопадението човек се срещне със своя Създател, дошъл да го изкупи със Своята Кръв – тогава в тази лична среща между човека и Бога се ражда покаянието. И на човека му е трудно да сдържи сълзите си, защото в сияйната благодат на тази среща с Христа той най-ясно различава греха, който го отдалечава от Бога. Но въпреки нашите беззакония, Господ Иисус Христос е сред нас. На всяка св. Литургия Той невидимо присъства и който се покае, може да има своята лична среща с Христа, в Неговото Тяло и Кръв. Но за да се осъществи тази среща, трябва така да се подготвим, че като видим Господа, да не започнем да се оправдаваме и да прехвърляме вината на друг, или да побързаме да изтъкнем някое и друго свое качество или постижение, Церкви и отечество на пользу! Когато срещнем Христа, струва ми се, най-добре ще направим, ако паднем и заплачем. Без да казваме нищо. Той знае всичко...

В покаянието освен ясното съзнание за нашето недостойнство и греховност, се съдържа и голяма радост. Покаянието не е самоунижение, изразено във фрази като: аз съм червей, аз съм нищожество. В покаянието има много радост именно защото то е нашата пряка връзка с Бога. Покаянието не се измерва с време, нито с количество или качество. Покаянието се измерва с дълбочината на човешкото сърце. За да се научим на покаяние, трябва да обичаме Бога. Покаянието е стремеж към единение с Бога. Нека помним, че всичките богатства на света няма да ни стигнат, за да придобием рая. Една покайна сълза обаче може да се окаже достатъчна.

Затова, възлюбени в Бога братя и сестри, нека влезем в попрището на предстоящия ни пост с много радост. Нека не униваме, нито се отчайваме! Не е важна външната мярка, всеки може да даде колкото може. Бог търси сърцето ни, иска да се освободим от греха доброволно. Затова нека всеки от нас се огледа сам в себе си и да открие кои са неговите страсти, кои са неговите слабости, кои са греховете ни. Нека призовем Божията помощ; благодатта Божия да ни освободи, да ни помогне да се освободим от робството на греха и чрез покаяние действително да станем Божии деца. Да даде Бог в живота на всеки от нас да настъпи момент, когато в покаяние да се възроди нашата душа и Бог да я приеме в Своето вечно царство. Амин!

Снимка: Весела Игнатова
« предишна новинаследваща новина »