ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СТУДЕНТИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ГОСТУВАХА В РУСЕНСКА ЕПАРХИЯ

30 май 2016 13:22, Русенска митрополия
СТУДЕНТИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ГОСТУВАХА В РУСЕНСКА ЕПАРХИЯ

На 28 май 2016 г. (събота), по инициатива на катедра „Църковни изкуства“ към Православния богословски факултет във Велико Търново и с финансовата подкрепа на Православния център „Проф. Тотю Коев“ беше осъществено поклонническо пътуване в Русенска епархия. Събитието е част от практическите дейности, свързани с учебния процес на студентите на ПБФ.

Първата спирка на студентите и преподавателите от катедра „Църковни изкуства“ беше средновековния град Червен. Той е бил един от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто българско царство (XII – XIV в.). Стратегическото му местоположение, благоприятните условия в долината на р. „Русенски лом” и близостта до столицата Търново предопределят неговото развитие. Изграденият укрепен град е разположен на висок скален рид, ограден от реката и до днес е запазил големи части от сложната си укрепителната система. Студентите имаха възможността да се запознаят с историята на Доростоло-Червенска митрополия.

През 1235 г., на църковен събор в Лампсак (Мала Азия), в присъствието на всички патриарси и по предложение на цар Иван Асен II, прочулият се с делата си Йоаким I (1235-1246 г.), който дотогава е бил игумен на създадения от него манастир в долината на р. Русенски Лом (големия скален манастир лавра “Св. Архангел Михаил”) е избран за първи патриарх на възстановената автокефална Българска Патриаршия, със седалище Търново. При последвалите значителни промени в църковната организация били сформирани нови епархии, оглавени от български архиереи, а някои от по-старите – издигнати в ранг на митрополии. Такава е била съдбата и на Червен, чиято роля нараства през този период и градът става седалище на митрополит. В „Синодика на цар Борил“ са записани имената на трима червенски митрополити – Неофит, Калиник и Захарий, като са изредени преди митрополитите на Ловеч, Средец, Овеч и Дръстър.

След обиколката на средновековния град Червен, поклонниците се отправиха към известните Ивановски скални манастири. Те се намират в долината на река Русенски Лом, в близост до село Иваново и са един от деветте български паметника, вписан през 1979 г. в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.

Голяма част от Ивановските скални църкви са разрушени от дъждове, земни трусове, ледове и слънце. Имената на оцелелите са забравени през вековете, а местните хора са ги нарекли с различни имена: "Господев дол" – защото през отвора на една църква се виждал Христовият образ, местността "Писмата" – заради запазени знаци и надписи; една от църквите е наречена "Затрупаната", а друга просто "Църквата".

Първите отшелници са издълбали килиите си там още през XII век. А стенописите от XIV век свидетелстват за високоразвито художествено майсторство, характерно за живописната школа на старата българска столица Търново. Студентите бяха запознати с характеристиките на стенописите от страна на доц. Миглена Прашкова – ръководител на катедра „Църковни изкуства“ и организатор на поклонническото пътуване.

Поклонниците имаха възможността да посетят и известния Скален манастир „Св. Димитър Басарбовски“. Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище.

Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата "Св. св. Константин и Елена", където се намират и до днес. Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Той е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата-трапезария, построени през 1956 година. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 година. По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах х. Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни.

След посещението си в манастира, поклонниците се отправиха към град Русе. Там те посетиха Регионалния исторически музей, където имаха възможността да разгледат различни експозиции, включващи: Праистория, Бойна слава, Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.

За групата поклонници, най-неочаквана и много приятна беше срещата с Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум, който ги посрещна в сградата на Русенската митрополия. За младежите бе изключителна чест, че въпреки многото си епархийски задължения, владика Наум можа да се срещне и обсъди с тях различни идеи и възможности за съвместни прояви, една от които е възможността за организиране на иконографски лагери, съвместно със студенти от ПБФ във Велико Търново, ученици от Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" гр. Трявна и ученици от училищата в гр. Русе.

Митрополит Наум изказа радостта си от непринудената среща и с благословение раздаде на всички студенти икона с образа на св. Богородица-Млекопитателница.

Снимки

СТУДЕНТИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ГОСТУВАХА В РУСЕНСКА ЕПАРХИЯСТУДЕНТИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ГОСТУВАХА В РУСЕНСКА ЕПАРХИЯСТУДЕНТИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ГОСТУВАХА В РУСЕНСКА ЕПАРХИЯ
« предишна новинаследваща новина »