ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ИЗЯВЛЕНИЕ на Светия Синод на Руската православна църква относно Всеправославния събор

14 юни 2016 15:00, Българска Патриаршия
Заседателната сграда на Св. Синод на РПЦ при храм "Христос Спасител"

За ситуацията, възникнала във връзка с отказа на редица поместни Православни църкви да участват в Светия и Велик събор на Православната църква

Изявление на Светия Синод на Руската православна църква

Руската православна църква в течение на много десетилетия участваше и продължава дейно да участва в подготовката на Светия и Велик събор на Православната църква. Започвайки от Първото всеправославно съвещание в Родос през 1961 г., най-изтъкнатите йерарси и най-добрите богослови на нашата Църква даваха своя принос за разработването на множеството съборни теми, в това число и на онези, които впоследствие не бяха включени в дневния ред на Светия и Велик събор. В името на максимално бързото свикване на събора Руската православна църква неведнъж потвърждаваше своята готовност за стигане до споразумения, които да са взаимноприемливи за всички участници в предсъборния процес, дори ако те се отклоняваха от съгласуваните по-рано от църквите правила за подготовката на Събора.

И все пак принципът на общоправославния консенсус остава неизменна основа на предсъборния процес, започвайки от Родоското съвещание през 1961 г., на което по инициатива на Константинополската патриаршия беше решено: «Решенията на общите събрания се приемат при пълно единогласие на делегациите на църквите» (Редът на функционирането и трудовете на Родоската всеправославна конференция, т. 14). Впоследствие това правило беше утвърдено от правилника на Всеправославните предсъборни съвещания, приет през 1986 г.: «Текстовете по всички теми на дневния ред на Всеправославните предсъборни съвещания се утвърждават единогласно» (чл. 16). Срещата на предстоятелите на Православните църкви през 2014 г. потвърди: «Всички решения, както по време на събора, така на подготвителните му етапи, се взимат въз основата на консенсус» (Решение на Срещата на предстоятелите, т. 2а). Същият принцип е утвърден в Правилника за организация и работа на Светия и Велик събор на Православната църква, който беше разработен от Събранието на предстоятелите на Православните църкви в Шамбези на 21-28 януари 2016 г. Този Правилник предвижда, освен всичко друго, че Съборът «се свиква от Негово Светейшество Вселенския патриарх със съгласието на Блаженейшите предстоятели на всички общопризнати поместни автокефални Православни църкви» (чл. 1).

На същата среща с мнозинство от гласовете на предстоятелите на поместните Православни църкви беше взето решението Светият и Велик събор на Православната църква да се състои на 18-27 юни 2016 г. в Крит. И все пак това решение, както и Правилникът на събора, а също и проектът на съборния документ «Тайнството Брак и пречките пред него», не бяха подписани от делегацията на Антиохийската православна църква. Последният документ не беше подписан също и от делегацията на Грузинската православна църква. Двете споменати църкви посочиха, че имат сериозни основания за своето решение.

Въпреки това Руската православна църква, желаейки да подпомогне успешното свикване на Събора, реши да подпише тези документи, като при това изрази както по време на самата среща, така и в последвалата преписка със Светейшия Константинополски патриарх Вартоломей, своята увереност, че във времето, оставащо до Събора, трябва да се предприемат енергични усилия (в това число и в рамките на учредения от срещата Всеправославен секретариат) за търсене на общоправославно съгласие относно документите, неподписани от една или две Поместни църкви, което би позволило да се осъществи свикването на Събора. По независещи от Руската православна църква причини така и не се стигна до по-нататъшно общоправославно обсъждане на създалата се ситуация.

Архиерейският събор на Руската православна църква, който се състоя на 2-3 февруари 2016 г., одобри позицията на делегацията на Руската православна църква на Събранието на предстоятелите на поместните Православни църкви в Шамбези и в другите предсъборни органи, изрази задоволството си от внасянето на необходимите промени и допълнения в проектодокументите на Светия и Велик събор и, като ги одобри предварително като цяло, възложи на Светия Синод да формира делегацията на Руската православна църква на Всеправославния събор, което беше изпълнено от Светия Синод през април 2016 г. Архиерейският събор призова пълнотата на Руската православна църква «към усилена молитва за това Господ да яви волята Си на членовете на предстоящия Свят и Велик събор на Православната църква и неговото провеждане да укрепи единството на Православието, да послужи за благото на Църквата Христова, за слава Божия, за запазване на неповредената православна вяра».

Заедно с това Архиерейският събор изрази «убедеността си, че необходимо условие за провеждането на Всеправославния събор е свободното участие на делегациите на всички общопризнати автокефални Православни църкви в него», отбелязвайки, че «във връзка с това особена важност придобива необходимостта да се реши в оставащото преди Събора време проблемът, възникнал в отношенията между Антиохийската и Йерусалимската патриаршии» (Постановления, т. 6).

С надеждата за достигане на общоправославно съгласие, без което е невъзможно свикването на Светия и Велик събор, Руската православна църква незабавно назначи свои представители в органите, натоварени с по-нататъшната му подготовка, и в рамките на всички налични възможности, посредством лични контакти и кореспонденция, участваше активно в предсъборния процес.

Едновременно се водеше работа по изучаване на постъпващите от епископата, духовенството и миряните критични забележки за проектите на съборните документи, публикувани след Събранието на предстоятелите в Шамбези по инициатива на Руската православна църква. Подобни забележки, нерядко придружавани и от критика на процеса на подготовката за Събора, се изказваха също и в много други поместни Православни църкви. Отделяйки конструктивните забележки от необоснованата критика на предстоящия Събор и неговите документи, Отделът за външни църковни връзки излизаше с обяснения и коментари, отговаряйки на смущенията, възникващи у паството. На 3 юни 2016 г. Светият Синод на Руската православна църква разгледа внимателно постъпилите предложения от архиереи, клирици, монаси и миряни и утвърди поправките на Руската православна църква към проектодокументите на Всеправославния събор «Отношенията между Православната църква и останалия християнски свят» и «Мисията на Православната църква в съвременния свят».

На същото заседание на Светия Синод беше отбелязано, че съществени поправки към проектите за съборни документи, съзвучни до голяма степен с предложенията на Руската православна църква, са представени от Грузинската, Сръбската, Българската и Еладската православни църкви, а също и от Свещения Кинотис на Света Гора Атон, и че тези поправки изискват внимателно разглеждане с цел намирането на общоправославен консенсус, необходим за приемането на съборните решения.

Заедно с това беше прието за сведение решението на Светия Синод на Българската православна църква от 1 юни 2016 г. за необходимостта да се отложи насроченият за 18-27 юни Свят и Велик събор на Православната църква и за неучастието на Българската църква в Събора, ако той не бъде отложен. Във връзка с това Светият Синод на Руската православна църква отбеляза, че неучастието на дори една от общопризнатите автокефални Православни църкви в събора «е непреодолимо препятствие за провеждането на Светия и Велик събор».

Тези обстоятелства, а също и съществувалата в момента на заседанието «неопределеност по въпроса за възможното участие на Антиохийската патриаршия в Светия и Велик събор, както и липсата на предварителен консенсус по проекта за правилник на Събора и документа «Тайнството Брак и пречките пред него»», накараха Светия Синод да призове към спешни общоправославни действия и да предложи на Светейшия Константинополски патриарх Вартоломей да свика не по-късно от 10 юни спешно Всеправославно предсъборно съвещание за разглеждане на ситуацията и търсене на изход от създалото се извънредно положение, за да могат Православните църкви да решат дали Всеправославният събор ще може да се проведе в насроченото време.

По решение на Светия Синод това решение беше незабавно изпратено на Светейшия Константинополски патриарх Вартоломей и всички предстоятели на поместните Православни църкви.

В отговора на Светейшия патриарх Вартоломей (писмо № 676 от 9 юни 2016 г.) се казва, че Светият Синод на Константинополската патриаршия «смята за невъзможно свикването на ново извънредно Всеправославно предсъборно съвещание, тъй като липсва нормативна база за това», а «до започването на Светия и Велик събор са останали твърде малко дни». Колкото за «опасенията на някои братски църкви и неяснотата по въпроса за възможното им участие в Събора », предстоятелят на Константинополската църква изрази убедеността си, че «усилията за отстраняване на възникващите пречки ще се увенчаят с успех и всички без изключение църкви ще вземат участие в Светия и Велик събор. А неговото пренасяне или проваляне в дванайсетия час след цели десетилетия подготовка ще компрометира нашата Православна църква на междуцърковно и международно ниво и ще нанесе непоправими щети на нейния авторитет».

Към отговора беше приложена информация за състоялото се на 6 юни извънредно заседание на Светия Синод на Константинополската патриаршия с участие на всички присъстващи в Константинопол епископи, в която се съобщава, че «Светият Синод прие с учудване и недоумение огласените в последно време позиции и мнения на редица братски Православни църкви и констатира, че преразглеждането на вече планирания съборен процес излиза извън пределите на всички институционални рамки». При това времето на свикването на Събора е наречено «установено с всеправославно решение», въпреки че, както посочихме по-горе, Антиохийската църква не е подписала това решение.

Междувременно Светият Синод на Антиохийската патрирашия на 6 юни 2016 г., привеждайки подробни обосновки за необходимостта от отлагане на Събора, единогласно постанови:

«1. Да призовем Негово Всесветейшество Вселенския патриарх във времето, което остава до датата на свикването на този събор, да приложи повече усилия за достигането на консенсус относно решаването на всички онези опасения, които бяха изказани от Православните автокефални църкви във връзка със Светия и Велик събор. Ако усилията за достигане на консенсус не доведат до нищо, то тогава Антиохийската църква моли Светият и Велик събор да бъде отложен за по-късно време, когато между всички автокефални църкви ще има мирни отношения, а относно въпросите на Събора, неговия правилник и организационна процедура бъде достигнат общоправославен консенсус.

2. Антиохийската патриаршия няма да вземе участие в Светия и Велик събор дотогава, докато не бъдат отстранени всички причини, пречещи на участието в Божествената Евхаристия по време на Събора, и не бъде намерено окончателно решение за проблема на нахлуването на Йерусалимската патриаршия на територията на Антиохийската патриаршия, което доведе до прекратяване на общението ни с Йерусалимската патриаршия.

3. Да потвърдим още веднъж значението, което има участието на всички Православни автокефални църкви в Светия и Велик събор и приемането на решение въз основа на всеобщ консенсус с цел запазване на единството на Православната католична [вселенска – бел. гл.ред.] църква.

4. Да се обърнем към всички Православни църкви, информирайки ги за позицията на Антиохийската църква с обосновка на причините, довели до появата на тази позиция.

5. Да призовем всички вярващи заедно с техните пастири да се молят съвместно за това Светият Дух да вдъхновява Църквата по нейния път към единството в името на единното й свидетелстване за Христос пред този свят».

През същия ден, 6 юни, Светейшият Сръбски патриарх Ириней изпрати на Светейшия Константинополски патриарх Вартоломей и всички предстоятели на поместните Православни църкви писмо, в което, изброявайки съществуващите понастоящем проблеми, посочи, че по силата на всички тези обстоятелства за Сръбската православна църква «ще бъде затруднително да вземе участие в Светия и Велик събор, чието свикване тя предлага да се отложи за известно време».

На 10 юни 2016 година се проведе заседание на Светия Синод на Грузинската православна църква, който, като изложи съществуващите проблеми, подчерта, че те могат да бъдат разрешени с активна работа, но призна, че „всички ние се оказахме пред следния факт: до ден днешен единство не е постигнато”, а „целта на провеждането на Събора е била и си остава показване на единодушието на православните”, затова Грузинската църква, „заедно с другите Църкви, също моли да се отложи Съборът, докато не бъде постигнато всеобщо единство”. Във връзка с това Светият Синод постанови: „Делегацията на Грузинската Църква няма да вземе участие в планирания на 18-27 юни Велик и Свят Събор на остров Крит”. По този начин, четири Поместни православни църкви (Антиохийската, Грузинската, Сръбската, Българската) изразиха мнение за необходимостта от отлагане на Събора, тъй като три от тях (Антиохийската, Грузинската, Българската) се отказаха от участие в Събора, определен за 18-27 юни, а предложението на Руската православна църква за свикване на извънредно Всеправославно съвещание не беше прието от Синода на Константинополския Патриархат. При това положение необходимото основание за свикване на Свети и Велик събор, заключаващо се в наличността на „съгласие на Блаженнейшите Предстоятели на всички общопризнати Поместни автокефални Православни Църкви” (Регламент за организацията и работата на Светия и Велик Събор на Православната Църква, член 1), очевидно липсва.

Единственото възможно решение в този случай е продължаването на подготовката за Светия и Велик събор и последващото постигане на общоправославно съгласие за неговото провеждане в други срокове.

Във връзка с гореизложеното, Светият Синод в изпълнение на решението на Архиерейския Събор на Руската православна църква от 2-3 февруари 2016 г. (Постановление, точка 6) определи:

1) поддържа предложенията на Антиохийската, Грузинската, Сръбската и Българската православни църкви за отлагане провеждането на Всеправославния Събор за известно време, което следва да се установи въз основа на общоправославно обсъждане и при задължителното условие за съгласие на предстоятелите на всички общопризнати Поместни автокефални православни църкви;

2) незабавно да се изпрати съответно предложение до Светейшия Константинополски патриарх Вартоломей и до всички предстоятели на Поместните православни църкви;

3) в случай, че и това предложение не бъде прието от Светейшата Константинополска църква, а Съборът на Крит, въпреки липсата на съгласие на редица Поместни православни църкви, все пак бъде свикан, - с дълбоко съжаление да се признае за невъзможно участието в него на делегацията на Руската православна църква;

4) по всякакъв възможен начин да се продължат усилията по укрепването на общоправославното сътрудничство при подготовката на бъдещия Свят и Велик събор, който е призван да стане истинско свидетелство на единството на Светата, Съборна и Апостолска Църква;

5) отново да се изрази мнение, че за успешното завършване на съборната подготовка би могло да послужи активизирането на реалната дейност на Всеправославния секретариат, в рамките на който изглежда възможно изучаването на предложенията за разрешаването на проблемните теми, за урегулирането на съществуващите разногласия, за доработване на необходимите документи и за отстраняване на всички препятствия за свикването и богоугодното завършване на Светия и Велик събор на Православната църква;

6) да се признае като изключително желано, с оглед на предложенията, изказани в много Поместни православни църкви, че в бъдещия Събор биха могли без ограничение да участват всички архиереи от Светите Божии Църкви, което безспорно ще повиши общоправославния авторитет на взиманите от Събора решения.

„Името на Църквата – това е име не на разделение, а на единение и съгласие” – учи светител Йоан Златоуст (Тълкуване на Първото послание до коритяните. Беседа 1,1). В името на съгласието и единодушието ни предстои в дух на снизхождение и братска любов, без взаимни упреци и причиняване на нови рани на богочовешкото Тяло на Църквата, да разбираме един другиго и най-вече Божественото Откровение, запечатано в Свещеното Писание и Свещеното Предание, да слушаме, „що Духът говори на Църквите” (Откр. 2:7), и да си извлечем необходимите уроци от онези грешки, които поради човешка немощ са били допуснати по време на текущата подготовка на Светия и Велик събор, за да даде Бог, да се постигне безпрепятствено осъществяване на това велико събитие за слава Божия и най-голяма полза за Православната църква.

Светият Синод отново призовава архиереите, клириците, монашествуващите и миряните на Руската православна църква към усилена молитва, така щото нашият Господ Иисус Христос в това дело да яви Своята всесилна помощ и Своята свята воля.

 

 

« предишна новинаследваща новина »