ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПОСЛАНИЕ на Архиерейския събор на Сръбската православна църква относно Всеправославния събор

14 юни 2016 13:20, Българска Патриаршия
Сръбски патриарх Ириней

Относно Светия и Велик Събор на Православната Църква

09 юни 2016 година

Послание на Архиерейския събор на Сръбската православна църква по повод свикването на Светия и Велик Събор на остров Крит, на празника на Пресвета Троица, 17-27 юни 2016.

№ 62/164

25 май 2016

Белград

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ АРХИЕРЕЙСКИ СЪБОР

НА СРЪБСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Към Първойерарсите и Светите Синоди на поместните Православни Църкви

В дните на най-радостния християнски празник, който изпълва всеки човек и цялото творение със съборен смисъл и добри известия за спасението в Христа, ние приветстваме свикването на автокефалните Православни църкви на Светия и Велик Събор, който ще, ако е рекъл Бог, да се проведе в Православната академия на Крит на Петдесетница от 17 до 26 юни 2016 г. С братска любов, с отговорност и големи надежди, размишлявайки за този Свети и Велик Събор по време на заседанията на нашата поместна Църква, ние себе си подсещаме, а и другите, че Православната църква всъщност е Събор, свикан от Бога в Христос и с Неговия Дух вдъхновен, както е бил Съборът на светите апостоли, който за свое ръководство е имал думите: „Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28). Радваме се, че началото на Светия и Велик Събор ще се проведе на празника на слизането на Светия Дух, защото той е и трябва да бъде светодуховно, петдесетническо събитие на единството (κοινωνία) на Църквите. Събрани „в съгласие да славим Всесветаго Духа”, ние вярваме, че там, където е Църквата, там е и Духът Божий; и където е Духът Божий, там е и Църквата и всяка благодат, и Духът е истина (Св. Ириней Лионски, Против ересите, 3, 2, 4, 1).

Осъзнавайки величината и значението на Събора, ние със свещен трепет се питаме дали предстоящият Събор изпълнява критериите и измеренията на истинските събори от историята на Православната Църква.

Питаме се също дали Съборът ще изрази единството на Църквата Христова в Светия Дух, за слава на Бога Отца, онова единство, за което постоянно свидетелстваме и призоваваме в светата Литургия: „Да измолим единството във вярата и общението със Светия Дух”.

Подсещаме себе си и другите: това единство е конкретно единство според образа на Светата Троица(Йоан 17:21), единството на Тялото Христово, „с благоволението на Отца...и общението със Светия Дух”.

Това е единството в Единствения Христос като Единствена Глава на богочовешкото Тяло на Църквата като Дом на Отца, обиталище на Светия Дух и Тяло на Христа Спасителя.

Вглъбени в мислите и чувствата по темата на предстоящия Събор, ние с основание питаме дали и до каква степен подготвяният Събор представлява Едната, Свята,Съборна и Апостолска Църква (както изповядваме в Символа на вярата).

Ето защо, бидейки наясно с историческото значение на Великия Събор за свидетелството и мисията на Православната църква в съвременния свят, Светият Архиерейски събор на Сръбската православна църква по въпроса за състава на темите и правилника за работата на Светия и Велик Събор, представя пред Предстоятелите и Светите Синоди на поместните Православни Църкви следните свои позиции:

1. По въпроса за установения Правилник на органицацията на работата на Светия и Велик Събор на Православната Църква, считаме, че чрез него се въвежда практика непозната на досегашните събори на Православната Църква, най-вече заради нееднаквото зачитане и неравнопоставеността на всички епископи на Събора. Не припознаваме в него вековното живо съборно Предание на свикването, председателстването на Събора, протичането и ръководенето му. Никой в съборната история до този момент не е определял предварително правилника на работата, а самият Свети Събор в своята съборност го е определял по време на работата си. Би могло да се създаде впечатление, че придаването на известни „права” за свикване и председателстване на Събора се дават на един човек, пък бил той и първият.

А свети апостол Павел ни съветва: „бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почит един към други” (Рим. 12:10).

Ако с този правилник предварително се определя и контролира работата на Събора, малко свобода ще остане за членовете на Събора, в Светия Дух, за онова което апостолите са казали с думите: „Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам ” (Деян. 15:28).

2. Споменатите слабости на този правилник ни водят към въпроса за ролята и статута на епископите на Събора. Дали епископите на Събора са участници или наблюдатели? Освен неоправданото ограничаване на броя на участниците на Събора, смятаме също, че е неоправдано и това, че не всичките епископи имат право на глас. Ние вярваме, че правото на глас не е в противоречие с предварително постигнатия консенсус (който по правило е предхождан от консултации) и мислим, че със свободното и отговорно гласуване на епископите няма да се спъва единогласното свидетелство на Православната Църква в прослава на Бога в Троица прославян. Съборното Предание на Едната Църква подразбира право на глас на всеки епископ на Събора, от местния до вселенския. Този Събор е възможност да се покаже многочислеността на поместните Църкви (на по-голямата част от тях) за радост на Майката Църква, първопрестолната Църква на Константинопол, както и на Майката на всички Църкви, Сионската Църква.

3. Като се има предвид, че въпросът за общението между автокефалните Църкви е от ключово значение за мисията на Православната църква в света, ние вярваме, че е необходимо да се разгледа темата за автокефалност, за което нашата Църква постоянно настояваше. Съборът разполага с достатъчно богословски и пастирски "мотиви, да се отбележи, че днес има четиринадесет автокефални църкви и че това е достатъчно, за да се потвърди техния статут. В допълнение, на досегашните потготовки за Събора до подробности е обработена темата за автокефалноста, както и начинът на нейното обявяване, с изключение на начина на подписване.

Поради това е съвсем оправдано и целесъобразно на Светия и Велик Събор да се приеме и утвърди, каквото е направено и утвърдено в продължение на десетилетия.

4. Изповядвайки единството и непрекъснатото Съборно Предание на Православната Църква, ние считаме, че не е вярно това, че в Православната Църква в течение на много векове не е имало събор, защото се счита, че през новите векове не се е състоял нито един всеправославен и всеобщ събор.

Като се има предвид тяхното догматично-еклесиологическо значение и всеправославно приемане, нашата поместна Църква предлага да се потвърди вселенското значение на Светия Събор от 879/880 година по времето на св. Фотий Цариградски, както и да се потвърди исихасткия Събор от 1351 година.

Като предлагаме съборно признаване на тези Свети Събори, имаме предвид словото на св. Максим Изповедник: "Богоугодното правило на Църквата припознава като като святи и утвърдени Съборите, които са били потвърдени от правилността на догматите.”

5. В духа на решенията на всички най-святи поместни Православни Църкви, че всяка една от тях е призвана активно и непрекъснато да участва в съборните събития на Църквата, излагаме нашето становище, че шест от подготвените текстове в своята основа са добри, но имат нужда от допълнения и доработка, за да бъдат пригодени към изискванията на живота и мисията на Църквата.

Текстът за мисията на Църквата в съвременния свят е необходимо да се обогати с Евангелието, а именно чрез сотириологичното и космологично измерение, а по повод текста за отношенията с християнския свят считаме, че е прекалено снизходително становището за отношението към другите религии и това не трябва да заглуши съвестта относно потребността от евангелизацията на този свят.

Подчертаваме, че въпросът за диаспората трябва да бъде решаван съборно, с договаряне и всеправославен консенсус при председателството на Първойерарха Константинополски, но и с равноправното участие на съпрестолниците, православните Първойерарси и техните Архиерейски събори или Синоди.

И накрая, но не на последно място: Светият Велик Събор на Православната Църква е и призив на всички към покаяние, според думите на Христос: „времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието!” (Марк 1:15).

По този начин, този Свят и Велик Събор на Православната Църква, ще бъде обновление и потвърждение за живата, истинска и спасителна вяра, ”веднъж завинаги предадена на светиите” (Юда 1:3) и ще потвърди вселенската богочовешка истина на Православието във времето и пространството, защото ”Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8).

 

Архиепископ на Печ,

Митрополит на Белград и Карловац

Патриарх Сръбски

Ириней

Председател на Светия Архиерейски Събор

Превод от сръбски: протойерей Серафим Янев
Редакция: д-р Десислава Панайотова, гл. редактор на Официалния сайт на БПЦ-БП
« предишна новинаследваща новина »