ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий от 19 март 2017 г., Неделя Кръстопоклонна, Враца

22 март 2017 12:46, Българска Патриаршия
Слово на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий от 19 март 2017 г., Неделя Кръстопоклонна, Враца

Слово на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий

на светата божествена Литургия в Катедрален храм „Св. Дванадесет апостоли”

19 март 2017 г., Неделя Кръстопоклонна, Враца

В деня, който светата Църква е отредила за нашето особено поклонение пред Честния и Животворящ Кръст Господен, в Третата неделя от нашето общо великопостно пътуване към Възкръсналия от мъртвите Господ и Спасител Иисус Христос, имам високата чест и искрена радост да се изправя пред вас, като новоизбран по Божия и народна воля кириарх на светата Врачанска архиерейска катедра.

За възкачването си на Врачанския митрополитски престол дължа благодарност на първо място на Бога и след това на всички вас, които решихте да възложите грижите за неотдавна овдовялата Врачанска епархия на мен, гласувайки името ми като Ваше първо желание за нов епархийски митрополит. Благодаря още и на Светейшия наш патриарх Неофит и на всички мои събратя, членове на Светия Синод, за гласуваното ми доверие, което се надявам да оправдая не само с думи, но и с дела на ревност за опазване чистотата на православната ни вяра и отдаденост на архипастирското ми служение, в което ще се старая да подражавам първом Господу и след това на всички мои достойни предшественици, митрополити на този прекрасен български град и надзорници на оглавяваната от него епархия.

Виждам особено Божие знамение във факта, че първата света божествена Литургия, която предстоявам като новоизбран Врачански митрополит, отслужвам именно в деня на Кръстопоклонната неделя – ден, в който цялото творение се покланя пред оръжието на нашето спасение. Вярвам, че знакът на спасителния Кръст Господен ще осенява цялото ми митрополитско служение, като неизменно ще насочва всички нас, в нашите мисли и нашите действия, към Голготския хълм, където преди две хилядолетия беше положено началото на Господнята победа над силите на злото и смъртта.

Християнският път и християнският живот винаги е бил и ще продължава да бъде път кръстен – път, изискващ всекидневно жертвено отдаване на Бога и на ближния. Този път – както ни учи Сам нашият Господ – е път тесен, но и единствено спасителен: „Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота” (Мат. 7:14). Христовото звание изисква от нас жертва и носене на Кръста: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24). Защото, „който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик” (Лука 14:27). Така говореше някога Господ на учениците – това изповядваме и ние днес, това живеем и така се спасяваме в Неговата света Църква, „която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28).

В тази Църква всеки ден от нашия земен живот ние носим своя кръст, като според силите си, се стремим да подражаваме първом на Господа и след това на Неговите свети апостоли и на всички Негови свидетели на всяко място и във всяко време – мъченици и изповедници, преподобни монаси и монахини, свети отци и учители, предаващи през вековете към нас спасителните истини на православната ни вяра.

В тази спасителна православна вяра пребъдваме и всички ние, защото тази е вярата, която изповядваме, в която се спасяваме и която, – по думите на боговдъхновените отци от Вселенските събори, – утвърждава вселената. Въоръжени с нея и със спасителния знак на Честния Кръст, всички ние заедно, в единство и единомислие ще продължим изкачването ни към Възкръсналия Господ и Царството на Отца, което е приготвено за нас „от създание мира”

(Мат. 25:34).

Затова, възлюбени в Господа, братя и сестри, нека в този свят и благословен ден, от душа и сърце да възкликнем заедно с цялата Църква:

„Радвай се, живоносен Кръсте! Ти, който си непобедима победа на благочестието, който си райска врата, утвърждение на верните и ограждение на Църквата! Чрез тебе се унищожи и се премахна тлението; чрез тебе бе погълната и силата на смъртта, а ние се възнесохме от земята към небето. Ти си оръжие непобедимо, противно на бесовете, слава на мъчениците, истинско украшение на преподобните, пристанище на спасението ни, даряващо на света велика милост!” (Стихира, гл. 5).

Божията любов и Неговата неоскъдяваща благодат, знакът на Кръста и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

« предишна новинаследваща новина »