ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Отбелязваме 1110 г. от Успението на св. цар Борис-Михаил

02 май 2017 07:20, Българска Патриаршия
Отбелязваме 1110 г. от Успението на св. цар Борис-Михаил

Днес, отбелязваме 1110 години след успението на св. цар Борис-Михаил - покръстител на българите. В тропара на светия благоверен княз се казва, че след като бил изпълнен със страх Божий св. цар Борис станал жилище на Светия Дух - утвърдил Христовата вяра, оставил царския си престол и жезъл и се заселил в пустинята, в която и разцъфнал в подвизи и намерил благодат в Господа.

Наистина само в няколко изречения е събран целият дивен живот на свети цар Борис.

Днес 1110 г. от успението му, историците го определят, като най-великия български владетел не толкова в светско-исторически, но повече в църковен смисъл. Затова говори и едно от определенията, които Църквата дава на св. цар Борис, а именно - "равноапостолен".

Равноапостолен е определението, което църковните отци дават на онези хора, които са се постарали с особена ревност и усилия да разпространят и утвърдят Православната вяра, както и да разкажат на възможно най-много хора за Спасителното дело, което извърши Господ Иисус Христос. Отците на Църквата са определили делото на светия цар, като равноапостолно, тъй като благодарение на него Българската държава става официално християнска.

Делото на св. цар Борис е дело повторение на делото на св. цар Константин, затова и някои историци определят св. Борис, като втори Константин. То е и централно за историята на страната ни по времето на управлението на светия ни цар. Благодарение на свети цар Борис, който утвърждава християнството, което безспорно дълбоко се е закоренило у нас още от първите векове, но често не е намирало приемственост в елита, се раждат и плодовете на вярата. Едно от тях е делото на светите братя, а след това и на техните ученици. Голям пример за това дело е и св. Йоан Рилски, който се ражда малко след като е създадена Българската църква, чийто родоначалник е именно светия цар Борис.

Св. Борис е определян и като "Нов Авраам", тъй като царят не се поколебава и напуска манастира, където се е отдал на молитва и пост, за да разкритикува сина си Владимир, който занемарил делото на баща си. Църковните отци наричат св. цар Борис "Нов Авраам", сравнявайки го с библейския Авраам, който безропотно и безпрекословно изпълнява Божията воля, както сторил всъщност и св. цар Борис.

Цар Борис приема учениците на св. братя Кирил и Методий и им осигурява условия за работата им, подпомага ги в делото им и им помага да учителстват и проповядват. Освен учениците обаче, той приема и цялата славянска цивилизованост и култура, които учениците на светите братя носят със себе си. Това именно довежда и успешния завършек за делото на Българската църква, която благодарение на св. цар Борис става автокефална. Това признаване и издигане на самостойна Българска църква не става с решение на някого, а на църковен събор. На същия събор в Плиска е избран и неговият син Симеон за продължител на делото му.

Тези именно дела довеждат и до успешния завършек на живота на светия ни цар, който веднага щом се преставя пред Бога остава завинаги с Него на небесата, а на земята пък започва да му се отдава почит, като на светец.

Потвърждение на последното намираме в едно писмо на Константинополския патриарх Николай Мистик до цар Симеон Велики от 923 г., от което научаваме, че св. цар Борис отдавна вече е канонизиран. Култът към св. цар Борис много бързо надхвърля пределите на огромната по това време Българска държава.

1110 години по-късно паметта за светия благоверен цар не е стихнала, нито е намаляла. Надяваме се, че няма и да изчезне никога, защото делото му е дело безсмъртно и спасително, както и вярата, заради, която положи живота и служението си.

Текст: Ангел Карадаков
« предишна новинаследваща новина »