ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Честване по случай 140 години от освобождението на Ловеч от турско робство

22 август 2017 21:30, Ловчанска митрополия
Честване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робство

По случай 140 години от освобождението на Ловеч от турско робство, в храм „Св. Троица“, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида и благодарствен молебен. С владиката съслужи част от градското духовенство, а в храма заедно с вярващия народ молитвено присъстваха кметът на Ловеч г-жа Корнелия Маринова, областният управител г-н Георги Терзийски, Извънредният и пълномощен посланик на Руската Федерация в Р България Анатолий Макаров, депутати, общественици, представители на делегациите от побратимените на Ловеч градове в Русия Рязан и Лотошино.

След службите в храма заупокойна молитва прочете митрополит Гавриил на гроба, на избитите от турците жители на Ловеч, намиращ се в храмовия двор, на това място са погребани повече от 200 невинно избити ловчанлии, в това число жени и деца. Погребаните тук са само малка част от близо 2500-те човека, намерили смъртта си по време на освобождението на града от турците.

След това цветя на признателност бяха поднесени на паметниците от братската могила, намираща се на хълма Стратеш, на Белия и Черния паметник.

Акцент на възпоменанието бе тържеството проведено на Белия паметник, тук Ловчанският митрополит Гавриил произнесе слово, текста на което публикуваме по-долу.

***

Столицата на древната Ловчанска епархия - гр. Ловеч - е сред последните български крепости, паднали под турска власт. Оттук нататък само пламъкът на вярата е този, който не може да бъде угасен от жестокостите на поробителя и запазва българския народ през тъмнината на петте века робство.

Православната християнска вяра дава сили на народа ни да устои на насилията, гоненията и жестокостите на поробителя и да запази българщината. Още през 1839 г. тук започва борбата за независима Българска църква. Сред ловчанските владици изпъква особено името на митрополит Йосиф, бъдещият български екзарх.

Неслучайно градът е избран за революционна столица от йеродякон Игнатий – Васил Левски. Именно на основата на изградената от него комитетска мрежа се разгарят пламъците на Априлското и Новоселското въстания, които биват потушени с особена жестокост от османлиите. И днес, когато четем житията на светите Новоселски и Баташки мъченици, няма как да не потръпнем от особената жестокост и свирепост на поробителя. Цивилизованият свят също е бил потресен от издевателствата над християните.

Героизмът и саможертвата на възстаниците и жестокото потушаване най-силно са отекнали в братска православна Русия. На 24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. Руската армия, с помощта и на Българското опълчение, чрез прояви на масов героизъм и саможертва, освобождава България. Създава се Третата българска държава.

С особен драматизъм се отличава освобождението на Ловеч. Първото превземане на града се случва на 5-ти юли, когато сформираният в Севлиево Сборен отряд, след сражения до селата Петко Славейково и Горно Павликене и хълма Стратеш превзема Ловеч. Освободителите са посрещнати с неописуема радост от ловчанлии, с много цветя и дарове. Местните първенци излизат да посрещнат руските воини, жените се кръстят и плачат от радост. Трима свещеници отслужват благодарствен молебен на Табашкия площад.

На 15 юли, въпреки съпротивата на малочислените руски сили и местното население, градът е повторно превзет от турците, като вследствие безчинствата на османската войска биват избити над 2500 жители на Ловеч, сред които много жени, деца и старци. Заедно с това градът е опустошен, много от сградите му са изгорени. С героичната си съпротива се прославя също и ловчанлията Цачо Шишков, който укрепен в къщата си, заедно със съседа му Васил Колев оказват решителен отпор и задържат с точна стрелба маневрената черкезка конница. Домът му е атакуван и изгорен от турската пехота. Съпротивата е продължена от съседната къща. След двучасова ожесточена престрелка Цачо Шишков и Васил Колев са тежко ранени, заловени и полуживи изгорени в подпалената сграда. Със саможертвата си дават възможност на мнозина свои съграждани да преминат Покрития мост и избягат към град Севлиево.

Поради стратегическото си местоположение решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка. Контролират шосето София - Плевен и през Ловеч получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие. Генерал-майор Михаил Скобелев предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Лично разработва план за превземането на града. Генерал-майор княз Александър Имеретински, командир на II-ра пехотна дивизия, утвърждава плана без изменения. Създава се Специален отряд под командването на генерал-майор Скобелев

На 20 август са атакувани подстъпите към Ловеч. На 22 август руските части са разделени на две колони. Командири са генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски. Атакуват турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и на „Стратеш“. След обяд преминават на западния бряг на р. Осъм и щурмуват главния неприятелски редут при м. „Червен бряг“. След ожесточен бой, турската войска се разбягва. След тежки тридневни сражения и много жертви от двете страни на 22 август гр. Ловеч окончателно получава своята свобода. Голяма помощ на руските воини оказват малките чети, сформирани от местното родолюбиво население, сред които е и тази на стария войвода Ильо Марков.

Докато при първото превземане на Ловеч не се дава нито една жертва от страна на освободителите, при повторното освобождение на града живота си дават около 1700 руски офицери и войници. Признателността си към руските освободители ловешките граждани изразяват още при освобождението на града с построяване паметниците, посветени на това велико събитие, които паметници свидно градът пази и до ден днешен.

Помнейки тези драматични събития, нека днес сведем главите си и почетем паметта на загиналите за свободата на града, като си припомним и думите на ген. Скобелев: „Дано пролятата на 22 август кръв послужи като залог за сигурното развитие на независимостта и силата на толкова скъпата за руското сърце България”.

Бог да прости всички загинали за свободата на България и Ловеч. Вечна да бъде тяхната памет.

Бог да пази Ловеч и България!

+ Ловчански митрополит Гавриил

Снимки

Честване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робствоЧестване по случай  140 години от освобождението на Ловеч от турско робство
« предишна новинаследваща новина »