ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Изпълват се 80 години от кончината на Варненския и Великопреславски митрополит Симеон

23 октомври 2017 00:48, Българска Патриаршия
Варненския и Великопреславски митрополит Симеон

Митрополит Симеон е роден в Бургас в многодетно християнско семейство, дошло от българското село Факия, и попаднало в среда, където елинизмът обхванал много български семейства. Елинофилски настроен израства и малкият Одисей, получавайки гръцко първоначално и класно образование, след това постъпва в Халкинското богословско училище. И там в гръцка обстановка, под влияние на своя съученик йеродякон Григорий, по-късно Доростолски и Червенски митрополит, той осъзнава своя български произход и твърдо застава с перо и дела за самостоятелна Българска православна църква и за освобождението на своя народ. Като учител и протосингел във Видин и Екзархията той ревностно работи за устрояване и закрепване на възкръсналата древна първа славянска Църква - Българската.

Научната му подготовка и пламенният му патриотизъм спечелват сърцата на архиереи и християни и през 1872 г. той бива избран отначало за Преславски, а след това за Варненски митрополит на обединената Варненска и Преславска епархия.

Поради силното влияние на Вселенската патриаршия във Варна митрополит Симеон започва своята архипастирска дейност в Шумен, където престоява 10 години. Той служи в църквите на села и градове, за да чуят на роден език зажаднелите за благотворното слово Божие българи, съдейства за образованието в училищата, поради което подобно на своя велик съименник свиква епархийски събор, на който по негово предложение се вземат важни решения за организиране на епархията и учебното дело, преди всичко по селата.

След като се премества във Варна през 1882 г., митрополит Симеон започва изграждането на тази величествена варненска катедрала, посветена на Успението на Божията Майка, този пръв храм-паметник в България за увековечаване на великия подвиг на падналите за Освобождението български опълченци, руски, румънски и др. воини. Построява десетки нови храмове и в други населени места.

В своята църковна и просветна дейност митрополит Симеон стоял на твърдата основа на каноните на Православната църква и бил непримирим спрямо всяко вмешателство в църковните дела. Противопоставял се на всички, които не разбирали необходимостта от "духовна църква", било то политици, държавници, дори на самия княз Фердинанд. Високопреосвещеният митрополит Симеон не е бил против взаимодействието между църква и държава, но смятал за ненужно, дори вредно, когато един министър "заповядва днес така, утре ще се намери друг министър да издаде други разпореждания... Защото, ако архиереите приемат и изпълняват всичките подобни правителствени разпореждания за черковното управление, тогаз за мене става твърде загадочен въпросът, с каква цел ще съществуват в черквата ни екзархът и Синодът".

Непримиримостта на митрополит Симеон по отношение на вмешателството на политици в църковните дела му спечелва много неприятели, поради което той е принуден да напусне Варна. Така почти две години той ръководи епархията си от растояние и приема да се върне едва след многократни настойчиви извинения и покани.

Затова неслучайно в такива моменти той е писал: "Вие, вместо по-лек, правите по-тежък живота и управлението, което за нашите грехове ни се повери".

Митрополит Симеон се ползвал с голямо уважение от страна на християните и истинските родолюбци, радеещи за независима от когото и да било Църква и държава. Като народен представител той участва в изработването на Конституцията на България в Учредителното народно събрание, участва в делегацията на Първото народно събрание, изпратена в Ливадия, Крим, за да поднесе на княз Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Заседава в Първото и Второто Велико народно събрание, във Второто обикновено народно събрание. Като председател на III Обикновено народно събрание възглавява делегация за коронацията на император Александър III и за премахване недоразуменията, предизвикани от руските генерали в София и руската дипломация.

Немалка е книжовната и научна дейност на Високопреосвещения митрополит - преводи от гръцки и оригинални творби. Затова е избран за член на Българската академия на науките. Участва в комисията за превод на св. Библия на новобългарски език, в изработването на Екзархийския устав.

С църковно-просветното си и цялостно архипастирско дело, на което той завещава много свои средства, като създава фондове за ученици, с пълно право може да се каже, че митрополит Симеон е един от най-изявените народни будители, дейно участващ в изграждането на Църква и държава след Освобождението.

Църковно-народното просветно и социално дело на митрополит Симеон продължава и неговият достоен приемник блаженопочиналият Варненски и Преславски митрополит Йосиф, защитил докторат по философия. Строи нови църкви и довършва започнатите отпреди, открива безплатни трапезарии за деца и възрастни, организира православни християнски братства и младежки дружества. Големи идеи привличат новия митрополит за изграждане на църкви и манастири, така както е правил св. цар Борис, особено в българския Сион, както той нарича втората българска столнина - Прслав. Започва велик проект за възстановяване на древния манастирски комплекс "Патлейна", изгражда девически манастир "Св. Иван Рилски" в с. Черни връх, Шуменско. Гордият балканджия обаче бива прекършен от настъпилия атеистичен режим и великите му родолюбиви идеи остават неосъществени. Освен двата манастира от митрополията са отнети и манастирът "Св. св. Кирил и Методий" в древния Преслав, църквите "Св. Атанасий" и "Св. Архангел Михаил" в гр. Варна, храмовете "Св. Николай" и "Св. Константин и Елена" в Балчик и др., национализирани са по-голямата част от земите на Църквата. Невинаги се заплащали символичните наеми за малкото оставени като собственост на Църквата земеделски площи.

Грижовният архиерей насочва вниманието си към благоустрояване на варненската катедрала и църквите в епархията, много от които се сдобиват с оригинални иконостаси, високохудожествени стенописи и отопление. Като член на Св. Синод и пръв председател на Върховния църковен съвет се грижи за организирането на Църквата в условията на атеизъм, за издръжката на клира и подготовката на нови кадри. Той не изоставя семействата на несправедливо осъдените от Народния съд свещеници, подпомага ги материално, за което свидетелстват протоколите на Епархийския съвет. За всяко притеснение на свещеници от страна на властта той сигнализира в Св. Синод, който от своя страна търси съдействие от Комитета по въпросите на Българската православна църква. Разбира се, в повечето случаи това си оставало глас в пустиня.

Митрополит Йосиф е бил председател на комисията за нов превод на св. Библия, автор и преводач на няколко философско-богословски трудове, има много публикации в църковния периодичен печат.

Много може да се говори за тези двама велики йерарси на Българската православна църква.

Нека от все сърце се помолим на Великия и Всемилостив Бог да упокои душите на приснопаметните ни архиереи в селенията на праведниците, където няма скръб и въздишка, а вечен и блажен живот. Амин.

Църковен вестник, 26 януари, 1998 г.

Снимки

Варненския и Великопреславски митрополит СимеонВарненския и Великопреславски митрополит Симеон

Аудио

Аудиозапис на новината: Ангел Карадаков

« предишна новинаследваща новина »