ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Изпълват се 110 години от рождението на Великотърновския митрополит Стефан

28 октомври 2017 00:02, Българска Патриаршия
Великотърновски митрополит Стефан

Приснопаметният Великотърновски митрополит Стефан (в мире Стайко Петров Стайков) е роден на 13/26.10.1907 г. в с. Чернево, Варненско. Израснал в многолюдно бедно семейство, той е последното, седмо дете. От малък е възпитаван в изрядност и добротворство. Баща му, Петър Стайков Сарянчев, се занимавал с абаджийство и земеделие, но наред с това бил и църковен певец в селския храм “Св. Троица”. Майка му, Мара Попсавова Жекова, била домакиня, като освен с грижите по своето домочадие, вземала дейно участие в помощ на съпруга си.

Начално образование малкият Стайко получава в родното си село, а прогимназиално ­ в с. Суворово, Варненско. Желаейки да продължи образованието си, с цената на много труд и лишения, през есента на 1921 г. той е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, която завършва през 1927 година.

От м. септември 1927 г. Стайко Стайков е назначен за певец при варненския храм “Св. архангел Михаил”, а от края на 1928 г. е студент в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, който завършва през 1932 година. Студентските му години също не са леки в материално отношение, но въпреки всички трудности, той е много прилежен и добър студент.

След своето дипломиране, от 1932 г. до 1938 г. Стайко Стайков е писар и проповедник при Варненско-Преславската митрополия, като наред с това е и хорист във варненския хор “Морски звуци” с диригент свещеник Христо Михайлов.

На 4 януари 1935 г. във варненския катедрален храм “Успение Богородично” Стайко Стайков е постриган в монашество -­ расофор с името Стефан от Варненския и Преславски митрополит Симеон. На следващия ден ­- 5 януари, в същия храм той го ръкополага и в йеродяконски чин. Макар и от друго поколение, младият духовник ще се опита да съхрани и в по-късните години на своя живот идеалите на възрожденското минало, към което принадлежи неговият страец. През целия си архиерейски път митрополит Стефан не ще се изкуши от слава, богатство или кариеризъм. Тези, които го познават, ще го виждат неизменно да служи с архиерейски митри, одежди, жезли и енголпия, принадлежащи на църковното ведомство, а не лична собственост, защото за него истинският архипастирски дълг е служението в полза на другите.

С благословението на Варненския и Преславски митрополит Симеон в края на 1935 г. йеродякон Стефан организира и ръководи църковно-певчески курс при манастира “Св. Кирил и Методий” в Преслав. Пак по това време отец Стефан се обръща с писмо до проф. Петър Ников -­ племенник на дядо Симеон, в което го моли да ходатайства пред владиката да бъде изпратен на едногодишна специализация в чужбина със средства на епархийския просветен фонд “Митрополит Симеон”. Получил исканото благословение, от м. ноември 1937 г. до м. септември 1938 г. йеродякон Стефан е на богословска и езикова специализация в гр. Фрайбург, Германия.

Завърнал се в родината, на 19 декември 1938 г. във варненския храм “Св. Николай” той е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Йосиф. От края на 1938 г. до началото на 1939 г. е финансов ревизор при Варненско-Преславската митрополия.

През учебната 1939/1940 г. йеромонах Стефан е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. Едва потеглил за новото си назначение, той е застигнат от скръбната вест за смъртта на своята майка, Мара Попсавова Жекова. Отрудена и забързана в грижи през целия си живот, след тежко боледуване тя предала Богу дух на 12 септември 1939 г. на 69-годишна възраст.

През м. септември 1940 г. младият духовник отново заминава за Германия, където следва в Юридическия факултет на университета в Бреслау. През 1944 г. завършва с докторат по право, като темата на дисертацията му е “Църквата и държавата в България”. От 2 август 1944 г. йеромонах д-р Стефан преминава на служение в Пловдивска епархия, където е назначен за епархийски проповедник, а на 7 януари 1946 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския митрополит Кирил (впоследствие Патриарх Български).

От 16 юни 1947 г. до м. април 1950 г. архимандрит Стефан е протосингел на Пловдивската митрополия. И тук той изпълнява своите задължения много прецизно, служи редовно, сам или заедно с митрополит Кирил, като обхожда различни населени места из епархията.

По предложение на Пловдивския митрополит Кирил на 2 април 1950 г., Връбница, в катедралния храм-паметник “Св. Александър Невски” в София, архимандрит Стефан е хиротонисан в епископски сан с титлата “Главиницки” и е назначен за викарий на Пловдивския митрополит, който пост заема до м. януари 1962 година. Като викарен епископ дядо Стефан отново е неуморен и активен в служението си -­ богослужебно и административно. Това проличава особено в периода 1953-1962 г., когато той де факто е и. д. Пловдивски митрополит, тъй като патриарх Кирил, който до 1969 г. не освобождава Пловдивската катедра, пребивава основно в София.

На 21 януари 1962 г. епископ Стефан е избран, а на 28 януари с. г. и канонически утвърден за Великотърновски митрополит.

В митрополитското си служение дядо Стефан се старае да поддържа коректни отношения с властимащите, което е добра предпоставка не само за безпрепятственото реставриране на старинни храмове, но и за построяването на нови сгради в редица епархийски манастири и пр. Но будната съвест на митрополит Стефан като клирик не може да се примири с посегателствата върху Църквата. Това проличава ясно от едно негово писмо-изложение до Българския патриарх Максим от 70-те години на ХХ век, в което владиката с тревога алармира, че въпреки старанието му да поддържа добронамерени отношения с местните власти, митрополията е притискана да даде съгласието си някои храмове и църковни имоти безвъзмездно да бъдат одържавени, на което той се противопоставя.

Уморен не само физически, а и духовно от тревогите на времето, дядо Стефан излиза с предложение, архимандрит Дометиан да бъде хиротонисан в епископски сан и даден нему за викарен епископ.

Въпреки тежкото си здравословно състояние, владиката се старае редовно да посещава заседанията на Св. Синод и макар в епархийските си дела да е подпомаган от своя протосингел или викарен епископ, в повечето случаи сам присъства на различни важни църковни и граждански тържества и прояви, както в своята, така и в други епархии, където е поканен. С благословението му в много храмове на епархията се извършват ремонтни работи, а в някои манастири продължават да се строят нови сгради.

Не по-малко усилия владиката полага и за непрестанното обновяване на клира в своята епархия. Според една равносметка, само за 15 години той привлича 38 енорийски свещеници, постригва в монашество 6 мъже и 22 жени, отличава с офикия “протойерей” 66 души, 70 протойереи стават свещеноикономи, 17 са ставрофорните свещеноикономи, а 6 йеромонаси въвежда в архимандритско достойнство.

Заслугите му на архиерей са оценени още приживе с награждаването му с ордена на Българската православна църква “Св. Кирил и Методий” - I степен, както и с този на Руската православна църква “Св. Владимир” - II степен. За цялостния му принос към Църквата Николай VI, папа и патриарх Александрийски и на цяла Африка, му връчва грамота и честния "Кръст на св. апостол и евангелист Марк" - I степен.

От 27 януари 1992 г., поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, митрополит Стефан е освободен от всякакви административни задължения и живее на покой в митрополитския си дом.

Възникналият през пролетта на 1992 г. разкол в лоното на Българската православна църква, разпространил се чрез отделни личности в различни краища на страната, не оставя без последствия и духовните дела във Великотърновска епархия. Възползвали се от недоброто здравословно състояние на митрополит Стефан, користолюбиви личности подвеждат архиерея, чрез подписа си да участва в неща неясни и неразбрани от него, което пък от своя страна доведе до нежелани и може би не съвсем справедливи канонични санкции спрямо него.

Малко преди да почине, през месеците март и май 1995 г., в момент на умствено просветление, старецът саморъчно написва две покайни писма до Българския патриарх Максим и Св. Синод, с което желае да бъде опростен за несъзнателните си действия от своите събратя архиереи, което те и сториха.

Въпреки изпитанията и неговата физическа немощ, Богу е било угодно митрополит Стефан да доживее до дълбока старост. Той си отива от този свят на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново, навършил 88-годишна възраст. Опелото му е извършено на 12 ноември с. г. от Българския патриарх Максим и членовете на Св. Синод във великотърновския катедрален храм “Рождество Богородично”, където множество християни от близо и далеч идват за последно сбогом с новопреставилия се архиерей. Погребан е в притвора на храма на манастира “Св. Николай” в с. Арбанаси, Великотърновско.

Автор: Борис Цацов
Материалът се публикува със съкращения. Пълния текс четете в бр. 20 на "Църковен вестник" от 2010 г.

Снимки

Великотърновски митрополит СтефанВеликотърновски митрополит Стефан
« предишна новинаследваща новина »