ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Интервю с праплеменника на св. Серафим Софийски в деня на неговата памет

26 февруари 2018 16:45, Българска Патриаршия
Виксунският и Павловски епископ Варнава

В деня на св. Серафим Софийски публикуваме интевю с Виксунският и Павловски епископ Варнава, който е правнук-племенник на Св. Серафим Софийски.

- Ваше Преосвещенство, Вие сте пряк потомък на св. Серафим. Днес празнуваме две години от канонизирането му за светец. Каква е роднинската ви връзка с него?

- Моята прабаба Варвара е сестра на Серафим. Тя много разказваше за брат си - Владиката Серафим и за неговите чудотворни дела. Бях на седем години, когато тя се спомина. Въпреки това си спомням разказите й за чудесата му като детска приказка. В нашето семейство всички бяхме атеисти, невярващи. Нито аз, нито сестра ми, нито майка ми имахме отношение към религията, времената бяха такива. Въпреки това в целия ни род се говореше непрекъснато за Серафим, който от Крим е емигрирал в България и там е проповядвал, а сетне славата му се понесла като на чудотворец.

Получих просветление едва на 25 години, а сестра ми на 28 г. и чак тогава бяхме кръстени. Майка ми взе първото си причастие през 1993 г. Никога не е късно човек да преоткрие себе си и да намери Бог.

По образование съм педагог, обикновен учител в училище. Преподавах история в една гимназия и никога не съм предполагал, че един ден ще стана свещенослужител. Разбрах, че в Църквата мога да съм по-полезен, отколкото в училище. С проповедите мога да помогна на много повече хора, не само на учениците. Това бе съзнателният ми избор. През 2005 година на 40-годишна възраст приех монашеството. Открих пътя си и съм щастлив, че от обикновен свещеник станах монах.

- Какво най-често казвате на хората във вашите проповеди?

- Повече да се вглеждат в себе си, в душата си. Сами да откриват греховете си и да се покаят за тях. Да четат Светото Евангелие и да търсят там отговорите на въпросите, които ги терзаят. Всеки един човек може да извлече нещо полезно от заветите на Светите отци. Проблемът на младите е, че върху главите им се излива огромен поток от информация чрез интернет.

Говоря на хората да преборят суетата, в която живеят и материалното, което буквално ги обсебва. Хората непрекъснато бързат за някъде, а това е пагубно. Забързани в своето ежедневие оставят духовното на заден план. Изобщо не се грижат за душата си. Трябва правилно да се разпределят приоритетите в живота, кое е главно, а кое второстепенно, тогава няма да има нужда да се бърза. Свят човек е този, който за никъде не бърза и всичко успява! Бих искал хората по-често да се обръщат към Бог, към Църквата, към Светото Евангелие, за да станат по-добри и да подобрят начина на земния си живот, подготвяйки се за вечния.

- Нещо промени ли се във Вас, когато осъзнахте, че сте пряк роднина на светец?

- Не мисля. Аз съм си аз и трябва да измина предначертания за мен житейски път. Не афиширам никъде, че съм праплеменник на светеца. Да си роднина на св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец е много отговорно. Той е бил наистина свят човек, истински праведник и християнин. Често препрочитам неговите поуки и съвети. Владиката Серафим е пример за изключително висока духовност. Сътворяваните от него чудеса приживе и след смъртта му са факт. Доста съм далеч в това отношение от него.

- Ваше Преосвещенство, Вие управлявате голяма епархия. С какво се слави регионът, където служите?

- Епархията се намира в област Нижний Новгород. Простира се на 400 км. до градовете Павлово и Викс. Сами по себе си тези градове са много интересни, в същото време са малко известни. Град Викс е един от лидерите на руската металургия в производството на тръби с голям диаметър за газо- и нефтопроводите. А град Павлово е известен с Павловския автомобилен завод, който още по времето на социализма се прослави с големите и здрави автобуси, които между другото и до ден днешен се използват у нас.

Градът е известен и с уникалната изработка на павловски ножове, ками и саби още от 16 век. През Павлово минава река Ока, природата е изключително красива. По крайбрежието от стари времена са накацали ателиетата на занаятчиите. Навремето там са се произвеждали и верижки за часовници, които са били уникати. Във Великобритания те са били писък на модата. Англичаните идвали специално, за да ги изкупуват. Така градът се прославил и в Европа.

На юг пък нашата епархия граничи с Вознесенския район - Дивеево, където са мощите на св. Серафим Саровски. Този регион е известен в цял свят като родината на руската матрьошка. На север нашата епархия завършва с родното място на Валерий Павлович Чкалов - известен руски летец-изпитател.

- А в духовен план с какво може да се похвали епархията?

- Ние се гордеем с нашите духовни покровители, като преподобния Варнава Гетсимански - наричан от местните пророк. Той е основател на Игорския женски манастир в района, който е известен с това, че там са живели 1000 монахини. А това само по себе си е уникално явление. В околността е и Дивеевският манастир.

- В този район живеят предимно работници и занаятчии, какви хора всъщност посещават храмовете и манастирите?

- Най-различни, обединени от вярата в Бог. Не мисля, че професията определя съзнанието на човека. Ако вярваш в Бог и искаш да му се помолиш, няма никакво значение кой си и какъв си. Трябва да си преди всичко човек и да осъзнаваш влизането си в храма, да знаеш защо го правиш и с каква цел. Не мисля, че нашите миряни се отличават от тези в другите епархии или дори от вярващите при вас в България. Посещаващите храмовете при нас, в Русия, са предимно образовани хора, живеещи в градовете.

В района на матрьошките има едно село Полховский Майдан, където хората са много вярващи. Селото е разположено по крайбрежието на река Полховка във Вознесенския район на Нижегородската област. Точно там са най-големите майстори на ръчно изработените матрьошки. В това село църквата не се затваря, храмът е непрекъснато препълнен с вярващи, сред които доста мъже и младежи.

- Какво имате предвид, като акцентирате на мъжете и младежите в храма?

- Напоследък е проблем да видиш мъже и младежи в църквите. Предимно жените ходят на църква. Мъжете са ръководени от разума, интелекта и реалността. Поради тази особеност те по-трудно стигат до Господ. Въпреки това има села и градове в Русия, където много мъже посещават църквите, особено на божествените Литургии в неделя. И това е похвално! Не забравяйте, че през 1939 - до 1941 година Църквата претърпява застой, болшевиките затварят храмовете и забраняват службите. И въпреки това традициите са съхранени и сега се възраждат наново. В последните няколко години църквите се пълнят все повече и повече с млади хора, студенти, които търсят и намират Бога.

- Как стои въпросът с вероучението в Русия?

- Църковните настоятелства имат неделни училища, предимно към някой от храмовете или манастирите. Това е добра възможност децата да се приобщят към Православието и християнските ценности. Те учат "Закон Божий" и много други интересни неща, свързани с историята на християнството. Всяка епархия контролира този процес и се старае към повече храмове да има неделни училища по вероучение.

В общообразователните училища е въведен нов предмет "Основи на православната култура", който се преподава в 4-и клас. Експериментално предметът е въведен в някои училища до 11 клас. Законодателната програма е още в процес на обсъждане и за момента не е прието окончателно този предмет да се изучава и в гимназиалните класове. Надявам се по-бързо да се приеме този закон и предметът "Основи на православната култура" да стане задължителен. Така младежите ще излизат подготвени и възпитани в духа на християнските ценности. Предметът е много приятен и ненатрапчив. Не изисква задълбочено вникване и разбиране на материята, в същото време запознава децата с православната култура и традиции - приятно и лесно е за усвояване, което от своя страна би спомогнало за правилното формиране на личността. Младежите трябва да знаят християнските традиции, да ги спазват и съхраняват, а не да празнуват измислени празници, като "Хелоуин" и да се кланят на нечистите сили.

- Три пъти сте посещавал страната ни. Защо обичате България?

- Много са причините, които ме връщат във вашата прекрасна страна. Обичам да посещавам манастирите. Имате великолепни манастири - Рилския, Бачковския, Троянския и трябва да се радвате на тази Божия благодат. Всеки път посещавам Троянския манастир. Епископ Сионий буквално е възродил тази обител.

В България усещам сродния славянски дух на християнското братство. Ние сме братски народи и нищо не може да заличи тази фраза. Имаме много обща история, обща вяра. Усещам със сърцето си връзката между двете култури, общите традиции и обреди. Това ме кара да се чувствам много спокоен в страната ви. Посетих и село Калипетрово, където има голям православен храм, носещ името на "Св. Димитър". Разбира се, че при всяка възможност се покланям на гроба на св. Серафим, намиращ се в подворието на Руската църква в София.

- Какво ще ни пожелаете в този значим ден?

- Бих искал да пожелая на всички да опознаете Христа. Спасението е само в Господа. Това са думи на преподобния Силуан Атонски. Господ е Помощник и Покровител на всеки един човек. Този, който обикне Бога, може да е сигурен, че има Приятел, Който никога няма да го предаде и винаги ще му подаде ръка.

***

Епископ Варнава управлява една от четирите обединени в митрополия епархии в региона на град Нижний Новгород в Русия - Виксунската и Павловската епархия. Той е правнук-племенник на св. Серафим Софийски Чудотворец. Роден е на 11 февруари 1965 г. в Калуга със светското име Роман Владимирович Баранов в семейство на педагози. Завършва педагогика, а впоследствие Духовната семинария в Нижний Новгород. Приема св. Кръщение в Православната църква през 1990 г.

Интервюто води Оля Ал-Ахмед, БТА
Снимка: Янина Алексеева
« предишна новинаследваща новина »