ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за Цветница – Вход Господен в Йерусалим

01 април 2018 12:11, Българска Патриаршия
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за Цветница – Вход Господен в Йерусалим

ВАШE ПРЕОСВЕЩЕНСТВf, БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

След като изминахме пътя на светата и спасителна Четиридесетница, днес в началото на последната седмица от земния живот на нашия Господ Иисус Христос отново заставаме заедно с Него пред портите на светия град Йерусалим, за да влезем там със Спасителя и претърпим най-тежките Му изпитания и страдания, но и най-голямата прослава. Прекрачваме днес тези порти с вяра и надежда в Божия Промисъл, с трепет и упование, за да съпреживеем заедно с Господа кулминацията на Неговото богочовешко дело, което Той извърши заради нас и нашето спасение, приемайки униженията и кръстната смърт, за да се изпълни всяка дума, писана за Него в древните пророчества. И макар и да знаем всичко онова, което Му предстоеше да претърпи, заедно с жителите на Светия град, ние също ликуваме в сърцата си и възгласяме, тържествувайки: „Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!” (Мат. 21:9).

За тази последна седмица от Своя земен живот и служение Господ Иисус Христос се беше подготвял дълго. В божественото Си предзнание Той добре знаеше всичко онова, което Му предстои да стори и да претърпи; знаеше и за нечуваното престъпление, което ще се извърши против Него – Спасителя на света, и затова в тъгата си скърбеше за Йерусалим и казваше: „… да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, … понеже ти не узна времето, когато беше посетен” (Лука 19:42-44). Защото предстоящото за Него тържествено влизане в Йерусалим беше кулминация не само на богочовешкото Му дело, но и на нашето човешко непослушание и богопротивление, което достигна дори до там, че да бъде отхвърлен, обруган и разпнат не друг, а Самият „Господ на славата” (1 Кор. 2:8), чрез Когото не е станало „нито едно от онова, което е станало” (Иоан 1:3), Слово и възлюбен Син на Отца, Който „дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан 1:11).

Това отхвърляне, това човешко нерадение и неразбиране смисъла на Неговото спасително дело Той виждаше и преживяваше през всичките Си земни дни, виждаше и онази горчива чаша, която Му предстоеше да изпие в края на тези дни и въпреки това, докрай послушен на волята на Отца (Мат. 26:39-42), нито за миг не се отклони от пътя си, но взе докрай върху Си „греха на света” (Иоан 1:29), като доброволно прие кръстната смърт, за да ни дарува Своето спасение. До тази богочовешка трагедия оставаше само една, последна седмица, и тя трябваше да започне тъкмо от портите на Светия град Йерусалим, който беше център и средоточие на цялата ветхозаветна история и на цялото дълго и трепетно очакване на обещания Месия.

Тази единствена по рода си седмица започна с „Осанна” и премина през „разпни Го”, за да завърши в утрото на Пасха с преславното Христово Възкресение.

И все пак, макар и да знаем това, всяка богослужебна година ние отново съпреживяваме всичко, случило се в нея. В тези съдбоносни дни, ние с въодушевление посрещаме Господа при портите на Йерусалим, с внимание се вслушваме в притчите и в пророчествата, изречени от Него в Храма, присъединяваме се към светите Му апостоли на Тайната вечеря, съпровождаме Го в Гетсиманската градина и по мъчителния Му път към Голгота. И независимо от съпреживяната тъга, в този ден на Неговото тържествено влизане в Йерусалим в сърцата ни владее радост – радостта от това, че сме Христови, че имаме Него, Възкръсналия от мъртвите Победител на смъртта, в Когото е залогът и за нашата победа и спасение.

Затова, в този светъл ден отново благодарим на Господа за всичко сторено от Него за нас и пеем: „Благословен си, Сине на Отца, Който си увенчал човека със слава; благословен си, Агънче Божий, Който вземаш греховете на света” (Акатист на Неделя Вайя, икос 12). „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!” (Мат. 21:9).

Божията любов и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

« предишна новинаследваща новина »