ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Врачански митрополит Григорий: Зографският манастир е събирателен център за българския народ

03 май 2018 18:17, Българска Патриаршия
Врачански митрополит Григорий

По покана на манастирското братство на Зографския манастир "Св. Георги Зограф" и по решение на Св. Синод, Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий ще възглави тази година църковната делегация за празника на светогорския български манастир. По този повод ви предлагаме интервю с митрополит Григорий за празника на манастира - 6 май, Гергьовден, за спецификите на атонското богослужение и връзката на Зографската св. обител с България.

- Ваше Високопреосвещенство, Вие за първи път отивате като митрополит на Св. Гора – Атон и то точно за празника на нашия манастир „Св. вмчк Георги Зограф”. Вие и преди това сте посещавал Атон и особено нашия манастир. Каква е връзката на Зографската св. обител с България? Знаем, че в момента доста наши сънародници посещават манастира. Организират се много поклоннически пътувания до Св. Гора и конкретно до Зографския манастир. Какви са Вашите наблюдения за това какво влияние той има над българина?

- Връзката на манастира „Св. Георги Зограф” на Св. Гора с България и българския народ е от много години и забелязваме, че с всяка изминала година, да го кажем, се задълбочават тези връзки между България, българския народ и манастира, което е напълно нормално, защото манастирът неслучайно се именува Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф”. Самото му име ни казва, че той е български. И той е такъв от своето си основаване и до ден днешен се обитава от монаси българи. Това е една светиня, която все повече става известна на нашия народ, а това е видно и от броя на поклонниците, които с всяка една година се увеличават. Знам от стари монаси, с които съм беседвал, че не много назад във времето, да кажем преди 30-40 години, са отивали една шепа поклонници – 10, 15, 20 човека са били българите, които са посещавали Зографския манастир на неговия храмов празник. Сега бройката на поклонниците е от 600 до 800 човека, българи, които посещават св. обител за празника й. Като поклонението не е само на 6 май, когато е празникът на св. Георги, но и на 16 ноември също, когато се отбелязва така нареченият малък празник на манастира. Забелязва се, че все повече православни християни посещават манастира и на други църковни празници, които също биват отбелязвани с всенощни бдения и служби.

- Вие отивате на Св. Гора по покана на монашеското братство на Зографския манастир и по решение на Св. Синод. Знаем, че на Св. Гора богослуженията са по-специфични от тези, които се служат у нас. Каква е разликата на Атонското богослужение спрямо това в България?

- Разликата на богослужението е тази, че в Св. Гора специално, се е запазил Йерусалимският типик, който е специфичен със своите по-обширни богослужения, по-дълги богослужби, включващи повече четене и пеене. Там се отслужват всички тези богослужби, които по една или друга причина са отпаднали частично или напълно при нас. Иначе и в наши манастири в България също може да се види богослужение подобно на Светогорското, в което се отслужват Полунощница, Утринна, Часове, св. Литургия, девети час, вечерня и повечерие. Общо взето това е и богослужението в Св. Гора, но специално при храмовите празници – те се отбелязват с всенощни бдения, които бдения продължават по 10, 12, 14, 16 часа дори. Там характерното е, че всички тези богослужения, които споменах, се отслужват с по-пространни песнопения. Обикновено антифонно, на два клироса. С повече певци, с по-тържествени песнопения, които са и по-дълги и цялото това богослужение, което е украсено от певци на двата клира... С литийното шествие, с което и завършва богослужението на Зографския манастир... В целият този богослужебен порядък това е по-различното, защото то е и по-тържествено и по-украсено с песнопения. Светата служба става по-дълга, но и по-украсена съответно. Това е едно духовно тържество и човек винаги се обогатява духовно, и се радва духовно, когато има възможността да присъства на тези богослужби.

- По отношение на празника на св. Георги, много често, когато дойде той, хората се питат защо той единствен се чества по стария календар. Знаем, че по нов стил празникът на св. Георги е на 23 април, но Българската православна църква е възприела да го чества на 6 май, както е по стария стил. За това и празникът съвпада и с този на Св. Гора.

- Да, има я тази особеност, която я има само у нас в България. След като ние минаваме по новия стил, по решение на Св. Синод, единствено паметта на св. Георги остава да се празнува по стар стил – на 6 май, а не на 23 април. Това е било по желание на народа. Хората масово са празнували, знаем, че светията е много почитан не само в България, но и в целия православен свят. И тази почит към светията е така свързана, може би, и с други традиции около празника, които са довели до това народът да пожелае и да настоява празникът да се запази на 6 май. Съответно Св. Синод е взел това решение, което важи и до ден днешен този празник да остане да се празнува на 6 май.

- Очаква се стотици наши сънародници да отидат в св. обител на 6 май. Ще има ли гости от останалите манастири на Атон, от Гърция, от други страни?

- На храмов празник трябва да знаем, че във всеки един манастир на Св. Гора, включително и в Зографския, отиват монаси, както от другите големи манастири на Св. Гора, така и от много келии и скитове, които са пръснати на Атонския полуостров. В Зограф това също се случва. Идват обикновено и вземат участие дори в пеенето, десният клирос винаги на празника е съставен от певци от Св. Гора, някои келии, които се занимават с писане на песнопения и с опазване на автентичното светогорско пеене, както и с някои други послушания. Участват и монаси от други манастири. Бил съм свидетел, че има помощници монаси грузинци, румънци, сърби и гърци разбира се, които са най-многото населници на Св. Гора. Дори на храмовия празник има една такава традиция, че тогава почетен игумен за самия празник за светата богослужба, се кани игумен на някой от другите манастири. Тази година не знам кой от игумените е поканен да бъде такъв почетен игумен, но това се прави, за да има връзка между манастирите, а от друга страна и игуменът на празнуващия манастир да има възможността да се погрижи за многото ангажименти, мероприятия и дейности, които трябва да се изпълняват по време на бдението. За това вместо игуменът да бъде на игуменския трон в храма, по време на св. богослужба, е тази традиция на храмовия празник да идва друг игумен – почетен, от друг манастир на Св. Гора, който да застане на игуменския трон и да участва в св. служба като игумен, за да може игуменът на съответния манастир да има поглед върху подготовката и послушанията на братята на обителта, свързани с храмовия празник.

- На добър път, Ваше Високопреосвещенство. Помолете се на св. Георги за всички нас!

С Врачанския митрополит Григорий разговаря Ангел Карадаков.
« предишна новинаследваща новина »