ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод 146 години от гибелта на Апостола

19 февруари 2019 17:39, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Слово на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод 146 години от гибелта на Апостола

Уважаеми господин Областен управител, уважаеми господин Кмет, уважаеми господин Контраадмирал, уважаеми господин Председател на общински съвет, Ваши Превъзходителства, обични в Господа братя и сестри,

Вглеждайки се в паметта на Васил Левски - йеродякон Игнатий, разбираме, че човек живее своя живот от своята рождена дата до датата на неговата смърт, но като че ли датата на неговата смърт е повече чествана, отколкото датата на неговото рождение и това не е случайно, защото усмъртяването на йеродякон Игнатий го направи всъщност безсмъртен. Един човек, който посвещава живота си на вярата и приема монашество и не само - приема и първата йерархична степен – йеродяконски чин. Разбира се, винаги в говоренето и в размисъла за тази личност има известна антиномичност, която засяга образа на йеродякона и на вярващия монах с образа на народния герой в лицето на Васил Левски. В тази обединеност на вяра и любов към род, Родина и Отечество, подкрепена от вярата и любовта към Бога, надделява любовта към Родината и желанието за нейното освобождение. Подвигът на Васил Левски безспорно е един национален, патриотичен подвиг много повече, отколкото верови. Затова всъщност с едно изречение можем да кажем - чедото на светата Църква стана национален герой. Това е онази истина, която ние възприемаме.

В изследването на живота на Васил Левски някои наши богослови – проф. Христо Гяуров и доц. Иван Петев, установиха, че йеродякон Игнатий, когато вече е поел своя път, свързан с национално-освободителната борба, винаги при възможност е носил своето расо. Той е помнил думите на св. ап. Павел: „Всеки ден умирам” (I Кор. 15:31). Той не е знаел кога ще дойде смъртта, но е разбирал много добре пред какво е изправен. Следователно, йеродякон Игнатий е търсел Тайнството на Покаянието и Изповедта. Известен факт е, че той се е изповядал преди смъртта си. Така че ние имаме един дълбоко вярващ човек с изключителна любов и разбиране, че освобождението на България трябва да се подготви и той жертва себе си и своя живот именно за тази идея. Не случайно св. ап. Павел говори за Възкресението на мъртвите: „сее се в тление - възкръсва в нетление; сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;” (I Кор. 15:42-43). Следователно Левски е знаел този свещен текст. Той е познавал Свещеното Писание, той е търсел своето упование не някъде другаде, а в Бога, в светите обители, сред монаси и монахини, неговите братя и сестри, сред Божията благодат, защото йеродякон Игнатий е можел да застане на клироса и да бъде способен да изпее прекрасно всички онези песнопения, които са в богослужението, знаел е какво прави свещеника в св. Олтар, защото той като йеродякон е хранител именно на неговата молитва, на молитвата на йеромонаха. Затова малко се говори. Днес се поставя въпроса за канонизацията на Левски. Един е веровият подвиг, друг е националният и патриотичният. Ние считаме, че е напълно достатъчен този момент – ореолът на Левски като национален герой, защото той е жив в съзнанието и на най-малките, и на най-големите човеци, 146 години след смъртта му, но това ще продължи и в 200-та годишнина след смъртта му. И няма да има край това живо присъствие в народната памет и в живата памет на светата Църква, защото Църквата не престава да се моли за своето чедо, а и Църквата никога не забравя нейните чеда, защото съществува блажената вечност, свързана с непрекъсваемата близост на човека с Бога след смъртта. Св. ап. Павел продължава своята мисъл за възкресението на мъртвите: „сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.“ (I Кор. 15:44).

Бог да прости йеродякон Игнатий, който в края на краищата не можа да почине от старост, защото той избра пътя на подвига и дръзновението за освобождението на милото ни Отечество, но не забравяйки и дадените монашески обети. Имайки ги в съзнанието си до края на живота си, той пострада вече за една друга кауза и друга идея, но надделяването на тази любов към род и Родина, не му попречи на любовта към Бога и вярата в Него. Вечна и блажена да бъде паметта на йеродякон Игнатий - живия пример за всеки българин, за всеки човек – за любов, мъжество, смирение, кротост, честност, истина, правда, разбирайки думите, че Бог не е в силата, а в правдата и най-вече, че всъщност ние не говорим за мъртъв човек, а за жив, защото всички в Господа са живи! Амин.

†Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

19 февруари 2019 г.

гр. Варна

« предишна новинаследваща новина »