ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

1 ноември - празник на Котел

01 ноември 2010 15:44, Сливенска митрополия
Девизът на гр. Котел

1 ноември – Денят на народните будители - е празник на гр. Котел. По този повод Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий посети възрожденския град, където отслужи св. Литургия в храма ”Св. апостоли Петър и Павел”, където е служил поп Стойко Владиславов, бъдещият епископ Софроний Врачански. В празничната служба участие вземаха: архимандрит Калист, протосингел на митрополията, иконом Димитър Сотиров, енорийски свещеник в Котел и архиерейски наместник на Котелска духовна околия, ставрофорният иконом Панайот Чакъров, архиерейски наместник на Ямбол, архимандрит Димитрий Стоянов от гр. Сунгурларе, иконом Петър Косев от Несебър, иконом Ромил Ангелов от Айтос и свещеник Димитър Иванов от Несебър. В словото си митрополит Йоаникий поздрави православните християни и жителите на Котел с празника и им пожела много здраве и благоденствие. На св. Литургия присъстваха: депутати от Сливенския избирателен район, областният управител на област Сливен г-н Марин Кавръков, кметът на града г-н Христо Киров, общински съветници и гости.

По време на литургията архиереят отличи иконом Димитър Сотиров с офикия ”ставрофорен свещеноиконом” за неговата дългогодишна ревностна пастирска дейност в този балкански регион на епархията.

В 11 ч. духовниците, начело с митрополит Йоаникий, участваха в тържествената церемония по повод празника, която се проведе пред сградата на Общината. В 11, 30 ч. митрополит Йоаникий откри подредената иконна експозиция в Пантеона на котелските възрожденци под наслов ”Котелски възрожденци”.

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Градът е заселен в началото на турското робство от българско население от околните градове и села, търсещо спасение от турския завоевател. Друга легенда разказва, че след военни размирици населението на село с име Новачка (днес не съществува), се наложило да търси ново място за заселване. След дълго скитане се установило за постоянно на територията на днешен Котел. Това е станало през втората половина на 15 век. В регистъра от 1486 г. на селищата в Никополския санджак Котел се числял към феодалното владение на спахията Муса и наброявал 53 къщи. През Възраждането градът се разраства благодарение на множеството занаяти, които се развиват там и наброява 1200 къщи. През 2010 г. Котел наброява около 6 500 жители.

Голяма е ролята на Котел през Възраждането. Там са родени над 40 видни възрожденци, оставили трайни следи в българската история. По известни са: Атанас Гранитски, ениклопедист; Атанас Кипиловски, книжовник; Васил Берон, книжовник; Гаврил Кръстевич, книжовник; Георги Мамарчев, революционер; Георги Раковски, революционер; Кръстьо Раковски, дипломат; Неофит Бозвели, монах, книжовник; Петър Берон, учен просветител; св. Софроний, епископ Врачански, книжовник; Стефан Богориди, политик.

В едно от писмата си до котленката Йорданка Христова Екзарх Стефан пише: ”Котел - тая велика рудница на достойни български синове, тая именита крепост на свободолюбивия български дух, тая свещена люлка от родолюбие и благочестие! Котел има своята бележита заслуга в делото на Възраждането. В него живее заветът на България от Преслав, Охрид и Търново. Народите имат нужда от огледала - продължава Екзархът – Котел е важно огледало от предосвободителната ни епоха. В него е отразена силата и красотата на великолепния блян за свобода и напредък; блян, уви, помрачен от скудоумието на лукавото време и затова историческата светлина на Котел и родния му Балкан трябва да озари и освети новодошлия мрак. Котленските възрожденци живееха с болките и надеждите на народа и чрез силата на самообладанието и жертвената любов, издигнаха духа му към идеала на свободата, и то свобода за ред и напредък. Възрожденците добре знаеха, че свободата е несъвместима с духовната немощ и затова те бяха строги към себе си, взискателни към следовниците си строители на справедлива и разумно дисциплинирана власт от народа за народа. Възрожденците ненавиждаха демагозите и демагогията и осъждаха всеки ламтеж за власт и служеха всеотдайно на жертвената любов: Всичко за родината, нищо за себе си, освен свободата и устройваното чрез нея народовластие. У мнозина от просветените възрожденци срещаме признанието: демагозите са люде, които произвеждат безредие, смутове, въжеиграчество, лъжепатриотизъм и пр., за да добият чрез тях онова високо положение, което моралът и дългът, редът и законът не им дават. Ах, Котел! Твоите възрожденци ме пленяват!”

В Деня на народните будители цитираме това писмо на Екзарх Стефан, за да може всеки един от нас да прецени съпоставими ли са идеалите на възрожденските народни будители с идеалите на съвременните такива.

Снимки

1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел1 ноември - празник на Котел
« предишна новинаследваща новина »