ЛЕСТВИЦА

ЕНЬОВДЕН

ЕНЬОВДЕН

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
СЛУЖЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК

СЛУЖЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК

Митрополит на САЩ, Канада и Австралия ЙОСИФ
ЗА МОЛИТВАТА

ЗА МОЛИТВАТА

Св. праведен Йоан Кронщадски
БОГ Е РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ

БОГ Е РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ

Прот. АНДРЕЙ ТКАЧОВ
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ В ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА

СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ В ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА

2010-06-06, автор: Свещ. ЙОРДАН ВАСИЛЕВ, рубрика: Теология
„И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2 Сол. 2:15)

Aton_m.jpgСв. Православна църква винаги е учила и учи, че по отношение на вярата трябва да се ползваме не само от Свещ. Писание - Библията, а и от Свещ. Предание.

А що е Свещ. Предание? Това е устното учение на Иисус Христос и Неговите апостоли. Иисус Христос не е писал, а е проповядвал устно. Четиримата евангелисти от своя страна не са написали всичко, което е извършил или проповядвал Иисус Христос. - „И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга", пише св. Йоан Богослов в своето евангелие (20:30).

В началните години на разпространение на християнството всички новообърнати се поучавали единствено от устната проповед на апостолите и разпространителите на Христовото учение. Новозаветните свещени книги са написани постепенно в продължение на около 60 години и през това време всички поместни църкви се ръководели от живото устно предание. Дори след време, когато свещените книги на Новия Завет се разпространили във всички църкви, много установления се пазели и изпълнявали в съгласие с преданието на апостолите, тъй като то е равностойно на библейските книги. В никакъв случай не трябва да мислим, че Свещ. Предание е нещо по-маловажно и с по-малко значение от Свещ. Писание. В живота на Църквата Преданието има същото значение, каквото има и Свещ. Писание.

След време Свещ. Предание започнали да записват Христови последователи и така се появили писмените паметници на следапосторско време. Записано Свещ. Предание на кръщелните символи от първите три века, с които си служили първите общини. Макар по външен вид те да не съвпадали напълно, по смисъл не се различавали и предавали еднакво апостолската вяра. Съдържанието на кръщелните символи залегнало в основата на Никео-Цариградския символ на вярата. Той има неизменно значение за Църквата и непреходна стойност, а е и най-добрият пример за записано Свещ. Предание, запазило се непроменено до наши дни. Други примери за записано Свещ. Предание са Апостолските правила. Макар че не са написани непосредствено от апостолите, те са особено важни за нас, защото съдържат сведения за църковната практика от апостолско време. Много от правилата, изработени на поместни събори, имат в основата си апостолските правила. Когато светите отци формулирали догматите и определяли правилата (каноните) по време на вселенските събори, те се ползвали не само от Свещ. Писание, но и от Свещ. Предание. Древните литургически (богослужебни) текстове, датиращи от времето на апостолите, са се запазили също в Свещ. Предание. В много  от тях се разкриват верови истини, например за Светата Троица, за Боговъплъщението и изкуплението, за св. Богородица.

Например в Свещ. Писание не се срещат сведения за родителите на св. Богородица. Имената им - Йоаким и Анна, ни се предават от Свещ. Предание. Пак въз основа на него празнуваме Богородичния празник Въведение Богородично (21.ХІ.). Може да възникне въпросът: - по какъв начин Църквата може да отдели Свещ. Предание от „скверни и бабешки басни" (1 Тим. 4:7)? Сам св. ап. Павел съветва: „Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте" (1 Сол. 5:21); „но ако дори ние, или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8). Като се държи о доброто, Църквата определя, пази и предава Свещ. Предание от поколение на поколение. А ето и някои от признаците, според които Църквата отличава Свещ. Предание от други, неапостолски предания: а) да няма в него вътрешни противоречия; б) да бъде в съгласие със Свещ. Писание, защото изворът и на Писанието и на Преданието е Бог; в) да бъде древно - още от апостолско време; г) да бъде всеобщо, т. е. да е прието от цялата Църква.

Най-важният критерий и ръководител при определяне достоверността на Свещ. Предание е Светият Дух, Който всякога пребъдва в Църквата: „А Утешителят, Дух Свети, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил... Духът на истината ще ви упъти на всяка истина" (Йоан. 14:26; 16:3). Непосредственото ръководство и въздействие на Св. Дух е изразено още на Апостолския събор (51 г.) с думите: „Угодно бе на Светия Дух и нам" (Деян. 15:28). Ръководството на Св. Дух е най-добрата гаранция, че Църквата, представена в пълнота на съборите, е могла безпогрешно да различи истинското Свещ. Предание от човешкото мъдруване. От своя страна историческите сведения също са сигурен критерий за достоверността и древността на Свещ. Предание. Дори и тези, които не вярват в Св. Дух, не могат да отрекат нещо, което е историческо доказано. Още през V век св. Викентий Лерински е казал, че Църквата признава за автентично предание онова, което винаги, навсякъде и от всички се е признавало.

Най-много Църквата е прибягвала до помощта на Свещ. Предание по време на Вселенските събори. С негова помощ светите отци са оборвали ереси, формулирали са догмати, канони и постановления, имащи всеобщо значение. Благодарение на решенията на Вселенските събори Преданието е достигнало до нас в чист и неповреден вид.

Има много примери, доказващи значението и непреходността на Свещ. Предание наравно със Свещ. Писание. Свещ. Предание е било критерият, според който се е определяло дали една книга е била достойна да стане част от Библията, или пък - съдържа ненужни и дори лъжливи неща, които могат да заблудят, да дадат неверни сведения за живота на Иисус Христос и да принизят Неговото Божествено достойнство. Защото още в първите години на Христовата църква са се появили така наречените новозаветни апокрифи (гр. - таен, скрит), които претендирали, че съдържат истинското Христово учение. Благодарение на Свещ. Предание Църквата безпогрешно е отличила апокрифите от боговдъхновените Новозаветни книги и не е допуснала нищо, което да бъде в несъгласие с цялото Писание.

Друг пример за значението на Свещ. Предание в живота на Църквата е обстоятелството, че в Новозаветните свещени книги няма подробни сведения за богослужението или по какъв начин трябва да се извършват тайнствата. Църковната повеля, която определя сряда и петък за дни на пост и молитва, не се среща в Библията, а в древната книга „Учение на дванадесетте апостоли". В нея четем: „А постите ви да не бъдат едновременно с постите на лицемерците, защото те постят в понеделник и четвъртък, а вие постете в сряда и петък" (VІІ:1). Също и празнуването на неделния ден вместо съботния е основано на апостолското предание. Основните части на последованието на св. Литургия водят началото си от апостолско време и са се запазили до днес благодарение на Свещ. Предание.

Най-голяма заслуга за спазването на Преданието имат църковните отци, учители и писатели. Защото в своите произведения те са записали голяма част от преданието. По този начин то е стигнало до нас в непокътнат и чист вид в трудовете на св. отци, в историята на Църквата, в житията на светиите, особено на изповедниците и мъчениците, защото, когато те са се защитавали по време на процесите срещу тях, са разкривали истини на вярата, формулирали са ясно и точно различни богословски проблеми.

А какво би станало, ако на Свещ. Предание се придаде по-голяма важност, отколкото на Свещ. Писание, или дори се злоупотреби с него. По този грешен път е тръгнала Римокатолическата църква. Тя не само злоупотребява със Свещ. Предание, но дори включва в него неистински, измислени документи и факти, съвършено чужди на словото Божие, неотговарящи на изискванията за историческа достоверност. Сега ние сме свидетели на печалните последици от неправилното тълкуване на Свещ. Предание - промяна и измисляне на догмати, които отдалечават християнина от истинския благодатен живот в Христа.

Другата противоположност е отричането на Свещ. Предание като неистинско и нямащо значение за църковния живот. Така постъпват протестантите, които, в желанието си да се отдалечават колкото се може повече от католиците, отрекли напълно Свещ. Предание като източник на богооткровени истини. В резултат на това протестантите започнали да отхвърлят някои от книгите на Библията - първоначално неканоническите книги на Стария Завет, които се съдържат в православната Библия като нравоучителни и полезни; а след това и някои от каноничните книги на Новия Завет. Този процес на отричане на части от Библията е неизбежен за протестантите, защото те нямат критерий, на който да се оправят при определянето автентичността на библейските книги.

Свещ. Предание е необходимо условие за правилното разбиране и тълкуване на Свещ. Писание. Библията не може да се разбира буквално, защото в нея има притчи и иносказания, сложни богословски проблеми, които се нуждаят от разясняване. Помощ при тълкуването на подобни места можем да получим от творенията на светите отци, защото те са записали голяма част от преданието и са му дали правилно тълкуване. Именно затова протестантизмът се е разпаднал на толкова секти, които вече дори не може да се преброят, защото нямат единен критерий при четенето и тълкуването на Свещ. Писание. Те се водят единствено от разума си, който е човешки и много лесно може да изпадне в заблуждение относно тълкуването на Библията. Дори св. ап. Петър пише, че в посланията на св. ап. Павел „има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел" (2 Петр. 3:16). Така протестантите, отхвърляйки Преданието, са отхвърлили и вековния жив опит на Църквата, явяващ се като единствен и безгрешен тълкувател на Писанието; отхвърлили живия, благодатен църковен живот, проявяващ се в тайнствата; отхвърлили словото Божие, което живее не само в книгите на писанието, а и в опита на Църквата, придобит под благодатното въздействие на Светия Дух.

За да избегнем подобни печални последици, причинени или от злоупотребата със Свещ. Предание, или от неговото отричане, редом с Библията в библиотеката на всеки православен християнин трябва да намерят място и книгите, в които е записано Свещ. Предание - творенията на светите отци, Православният катехизис, житията на светиите и всяка друга душеполезна литература. Наистина, доскоро беше проблем дори снабдяването с Библия, но сега вече лесно може да се намери литература, която да спомогне при разрешаване на многобройните въпроси, изискващи по-задълбочено разглеждане.

 

Църковен вестник, бр. 23 и 24/1994 г.

------------

СРОДНИ ТЕМИ:

ПРЕДАНИЕТО

ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ

 

 





Още от "Православна мисъл":