ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

2010-06-19, автор: к. и. н. Тодорка КАНЧЕЛОВА, рубрика: История
„О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш по свой език и не думаш?"

Paisii_kilia_m.jpgЗа начална дата на българското възраждане се приема годината 1762, когато на Света гора, в манастирите Хилендар и Зограф, бива завършена епохалната за нас „История славянобългарска" на йеромонаха Паисий.

От малка ръкописна книга, разпространявана из българските предели в множество преписи, съвременниците с удивление и радост узнават истината за своето народностно битие в миналото, проникват се от една нова, светла вяра в своето бъдеще, усвояват една национална гордост, способна да отстрани предишния срам, и добиват смелост да мислят за просвета и молитва на собствения си роден български език. Настъпва голям видим поврат в самосъзнанието на по-издигнатата част от народа ни и редом с повишеното чувство на национално достойнство се заражда волята за отърсване от политическото турско и духовното гръцко попечителство.

За пръв път след няколко века на дълбоко невежество и апатия към народната чест заговаря угризението за изневяра към скрижалите на свободата и просветата, завещана от епохата на цар Борис, цар Симеон, цар Иван Асен, цар Самуил и патриарх Евтимий, и, разтърсена до дъно, народната душа се възпламенява от идеала за нова свобода, за нова просвета, нова църковна независимост и нов достоен живот. От този момент се наблюдава едно раздвижване в българските земи, което няма да бъде спряно, но ще се засилва и расте, докато стигне до извоюването на големите политически, социални и културни блага на Освобождението.

Несъмнено на преподобни Паисий се пада тук първенството на почина, заслугата да е схванал най-рано и с най-голяма яснота дълга на просветения и съзнателен българин. Затова преп. Паисий с написването на „История славянобългарска" отбелязва и най-ранния етап на българското национално възраждане. Тази книга се явила като вид позив към българите, в който той им напомня, че и те са имали свой род, свое царство, свои царе, свой език и ги укорява, дето се срамували от своето име и се погърчвали.

В този скромен труд, читателят опознава идеите, чувството и делото на неизвестния дотогава монах Паисий Хилендарски. Това е първата духовна личност от епохата на Възраждането. Неговата книга „История славянобългарска" поставя началото на Българското духовно възраждане. 

От кондиката на Зографския манастир разбираме, че монахът Паисий като таксидиот, събирайки помощи за манастира, е пътувал дълги години след написването на книгата из различни краища на България. Разпространявайки така „История славянобългарска" преп. Паисий насочва умовете в България към непознат по-рано кръгозор като начертава първата програма за национална обнова. С нея мъглата на заблуди и на невежество започва да се разсейва.  

Насочвайки своите последователи към систематични усилия за насаждане на българска просвета и за откъсване от гърцизма, преп. Паисий става застъпник предимно на еволюционното течение в българското духовно възраждане въпреки огнения си дух. Отваря пръв вратата на новото българско движение, за да го насочи първоначално към неговите умерени задачи, способни да породят после и по-смели  искания, при утвърдени вече позиции на българския дух и историческо право.

Без него, без неговата гореща православна вяра и настойчива проповед, Българското възраждане едва ли би получило облика и яснотата на домогванията си, великата историческа заслуга на свети Паисий. Род и отечество добиват чрез „История славянобългарска" една нова нравствена стойност, превръщат се в лозунг, който излъчва неподозирана сила за българските души и става стимул за общи стремежи и желания, неподозирани дотогава.

Православната църква канонизира преподобни Паисий Хилендарски за светец на 26 юни 1962 г.

 

Със съкращения: Из кн. „Паисий Хилендарски - пръв строител на българското духовно възраждане", София- 2006.

На снимката: Килията на преп. Паисий в Хилендарския манастир

Автор на снимката: проф. Михаил Енев

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

СВ. ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722 - 1773)

 

 





Още от "Православна мисъл":