ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » Слово против сектите. Истинската святост и вечното спасение не са в сектите

Слово против сектите. Истинската святост и вечното спасение не са в сектите

2010-01-27, автор: † Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ, рубрика: Апологетика

В последно време много младежи и девойки се увличат от различни секти, чужди, както на православната вяра, така и на българския дух и традиции. Тези млади българи стремглаво се насочват към изучаването на тези секти и всичко приемат безрезервно. Стремейки се към новото в областта на вярата, те тръгват по друм непознат и опасен и стигат духом до далечна страна (Лука 15:13), която крие много потайни места и неизвестности. Но най-тревожното е това, че тези хора се утешават с погрешната мисъл, че са намерили истинската святост и вечното спасение.

Как да им обясним, че са направили неправилен избор в тази насока? Те не са намерили спасяващата благодат, а са пренебрегнали учението на едната свята, съборна и апостолска Църква. (9 член от Символа на вярата).

Колко опасни заблуждения, колко нелепи суеверия и предразсъдъци, колко лъжливи и гибелни системи са се въздигнали върху основата на християнството! Всеки препоръчва своите мисли за правилни; всеки възхвалява своята църква, своето общество, своята секта, своята вяра и своите обряди. А съвсем малко младежи се замислят - кое е истинското християнство? Къде е Христовата истина? Коя е спасяващата Цьрква?

Църквата е една, единствена и неделима. Тя има непроменима основа и не прибавя нови неща, нови учения, несъгласни с Христовата истина. През всички векове Православната Църква пази първоначалната Христова вяра, защото само тази вяра е апостолска, тази вяра е отеческа, тази вяра е православна, тази вяра вселената утвърди" (Из молебена на Православна неделя).

"Църквата Христова не е разделена и не може да се дели на части. Разделени църкви Христови няма и не може да съществуват. Да допускаме възможност Църквата да се раздели, значи да допускаме възможност вратата адови да й надделеят (Мат. 16:18), или Христос да се раздели. Нито едното, нито другото е възможно: разделилият се организъм престава да съществува. Има само ОТПАДАНЕ от Църквата. И безспорно, отпадналите, отделилите се от Църквата не са вече живи камъни в стройно сглобения духовен дом - Църквата, нито са живи членове на тялото Христово - Църквата; те са било религиозна община или християнска религиозна община, но не Христова религиозна община, Църква" (Проф. Димитър Дюлгеров - "За Единството на Църквата", Годишник на Духовната Академия, 1957 г.)

Още в първите векове, дори и досега в Христовата Църква са се вмъквали пагубни ереси, секти, водачите на които всячески са се старали да смутят новопокръстените, да помрачат неутвърде¬ните, да разколебаят православните християни.

Затова младежите и всички, които са се отклонили, трябва да помнят и изпълняват следното правило в живота: да вярват, да се съгласяват и да приемат само тези мисли и да вършат само тези дела, които не противоречат с нищо на Евангелското учение, на православната вяра и църковното предание. И ако някой им внушава нещо противно, явно или тайно, което не е съгласно с горното правило, да не вярват на такъв, да не тръгват по неговия път, макар той и да твърди, че тоя път е гладък и прав, и да не приемат неговия дар, макар този дар и да блести със съблазън, да е привлекателен, да е приятен и многожелан за очите (Бит. 3:6). Те не трябва да се увличат от разни и чужди учения (Евр. 13:9), ако в тях преобладава духът на този свят, ако противоречат на закона Божий, ако помрачават ума, ограничават духовната свобода, стесняват волята, нарушават спокойствието, смущават дейността, спъват нравственото извисяване, с една дума осуетяват спасението на човека.

Къде е вашето щастие и блаженство? В новите идеи и теории ли? В голямото богатство и слава ли? В гибелните пороци и страсти ли? Сред зрелища и раздори ли? Не! Духовна наслада и блаженство ще намерите в истинското единение с Бога. Вкусете от сладката православна вяра и тя ще насити вашия духовен търсеж. Чисти са нейните извори. Спасяваща е нейната благодат.
Обичайте Православната Църква, защото тя ни е запазила! Радейте за православната вяра, защото тя ни е просветила! Не угасяйте пламъка на българския дух, разгарян от дедите ни и съхранен през вековете от Родната ни Православна Църква.

Из сборника: Сливенски митрополит Иоаникий, Послания, слова и речи, Б. м., 1995, сс. 209-211.





Още от "Православна мисъл":