ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » УМНАТА МОЛИТВА

УМНАТА МОЛИТВА

2010-07-13, автор: Проф. Георгиос МАНДЗАРИДИС, рубрика: Теология

umna_molitva.JPGКнигата Умотрезвено съзерцание, творба на неизвестен светогорски монах от изминалия век, започва с думите: „Господ наш Иисус Христос казва в Своето божествено и свещено Евангелие: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода"[2]. Тоест, онзи, който иска от сърцето му да блика като от някакъв вечен източник тази жива вода на Светия Дух, нека се бори да постигне в сърцето си умнoсърдечната молитва, която е: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме"[3].

Тази умнoсърдечна или т. нар. умна молитва (1) се нарича още Иисусова молитва, защото по своята същност тя се състои в призоваване на Неговото име. Нарича се още еднословна молитва, защото се ограничава в една фраза. А тъй като тази фраза напомня и на молитвата на Митаря от известната евангелска притча[4], назовавава се и Митаревата молитва.

Христос е съвършен Човек и съвършен Бог. Призоваването на Неговото име е призоваване на Божието име. Разбира се, Бог не може да бъде ограничен в някакво име. Но пък Божието Откровение в света, и особено Божието Въплъщение, бива означавано с имена, които изявяват Божиите действия. И ако човек в хода на земния си живот си повтаря името на любимо лице, то още по-естествено е да прави това в духовния си живот с името на Господа[5].

Призоваването на Христовото име води своето начало още от времето на земния живот на Иисус Христос. Когато слепецът от Йерихон разбрал, че Иисус минава наблизо, той започнал силно да Го призовава, като викал: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме"[6]. Но и Сам Христос при Възнесението Си при Своя Отец на небесата, подканил Своите ученици да търсят в Негово име и да повтарят: „Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна"[7].

Затова естествено е, призоваването на Божието име да е съществувало още от апостолско време. Но кога това призоваване е приело днешния си вид не е известно. Писмени паметници на Иисусовата молитва в този й вид съществуват едва от средата на шести век[8].

Упражняването на Иисусовата молитва започва с говорното повтаряне на фразата „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме". Тази фраза може да бъде съкращавана или удължавана. Нейното съкращаване става, като се ограничат думите й до „Господи Иисусе Христе, помилуй ме" или „Господи Иисусе". А нейното удължаване - като се прибави думата „грешния", при което се получава фразата: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния". Ограничаването на молитвата до малко на брой думи спомага за самоконцентрацията на вярващия и за безпрепятственото му съсредоточаване в Бога.

С непрестанното повтаряне и Божията благодат Иисусовата молитва постепенно се пренася от устните към ума. Тогава престава нейното говорно произнасяне и започва нейното умно (в ума) упражняване. Тази молитвена аскеза на ума не трябва да бъде схващана като действие на разума, а като проекция от спазването на Божията воля и съгласуването на човешката воля с Божията. Защото взето само по себе си призоваването на Божието име без паралелно спазване на Божиите заповеди не притежава никаква стойност; ако не е даже и поругание или дори богохулство. Докато съзнателното призоваване на Божието име, което едновременно с това бива обвързано и със спазването на Божията воля, прави човека причастен на Божието действие и благодат.

Чрез настойчивото упражняване на еднословната молитва умът на вярващия се съсредоточава в сърцето. А сърцето, съгласно красноречивата формулировка на св. Григорий Палама, представлява „първовърховният телесен разумен орган (λογιστικόν όργανον)"[9]. В него вярващият открива своя Христов печат и дара на светото си Кръщение[10].

Както пише св. Йоан Синаит, призоваването на Божието име е най-силното оръжие на вярващия в борбата му срещу лукавия: „Въоръжавай се с молитва... бий враговете с името Иисусово, защото няма по-силно оръжие нито на небето, нито на земята"[11]. Чрез тази молитва християнинът изповядва вярата и надеждата си в Христос и същевременно Му засвидетелства своята любов и преданост. Най-накрая, чрез нея той още: очиства своето сърце, посреща изпитанията и воюва със своите страсти[12]. Така Иисусовата молитва притежава изцелителна и обновителна ценност. Когато тя се вкорени в сърцето, от него се изкореняват страстите и човекът става свободен: „Защото, ако умната молитва не заживее в онова място, откъдето извират страстите, те не могат да бъдат изтръгнати"[13].

Упражняването на умната молитва е фино духовно дело и не трябва да се извършва безотговорно и без ръководство. Съгласно православната традиция, монахът или вярващият я учи от своя духовен старец. Само в изключителни случаи човек може да напредне сам, призовавайки Божията благодат. Предпоставки за нейното упражняване са смирението, постът, бдението, злостраданието, вътрешната тишина (η ησυχία) и главно - спазването на Божиите заповеди. Без Божията благодат всички те остават безполезни. Защото единствено с нея молитвата се вкоренява в сърцето на вярващия и съхранява непрекъсваемо неговото общение с Бога. Но и като цяло, без благодатта на Светия Дух всяка една човешка добродетел остава сама по себе си мъртва и безплодна. „Само Той (Светият Дух), когато слиза и се установява в нас - които подобно на бездиханни членове сме оттръгнати един от друг и мъртви за делата на доброделта, ни обвързва в здрав духовен нерв и единява в любовта към Бога. И така ни изменя от стари в нови и от мъртви в живи. Другояче не е възможно душата да живее"[14].

Упражняването на умната молитва някои монаси свързали и с прилагането на един психосоматичен метод за самоконцентрация. При този метод ... (...).

През XIV в. противникът на исихастите - Варлаам Калабрийски, приел, че психосоматичният метод е въведен от св. Никифор Светогорец. Докато защитникът на исихастите - св. Григорий Палама, доказал, че св. Никифор само бил продължител на древна светоотеческа традиция[15]. По-значителните текстове, в които се описва този молитвен метод са Περί νίψεως και φυλακής καρδιάς (За трезвението и опазването на сърцето) на св. Никифор[16] и Μέθοδος της ιεράς προσοχής και προσευχής (Метод за придобиване на свещено внимание и молитва), който се приписва на преп. Симеон Нови Богослов, макар да се приема, че текстът е от дванадесети век[17]. От само себе си е ясно, че този метод не е съставна част на молитвата, а е само средство за по-лесното постигане на самосъсредоточаване и „еднообразно" събиране на ума. Тук трябва да се отбележи, че абсолютизирането на който и да било метод може лесно да измени молитвата и да я изкриви до някакъв вид „християнска йога" или „трансцедентална медитация"[18]. Като по-добър, простичък и сигурен „метод" може да се приеме посвещаването на едно определено време за нейното упражняване, след приключването на дневните занимания.  

Умната молитва при всички случаи е едно училище за благочестие[19]. Времето което й се посвещава е от огромно значение. То е времето за обличане на човешкия живот в неговото вечно тяло. И когато е достатъчно, то помага молитвата да стане навик, духовна потребност на вярващия и тя да се свърже с неговата природа. В това обаче от вярващия се изисква упорита грижа и подвизаване.

Само че погледнато отвъд всяка житейска грижа и подвизаване, умната молитва е дар Божий. Тя е лична връзка и общение с Бога. Свети Григорий Палама отбелязва, че умната молитва става възможна, когато човек приеме дара на молитвата. А дара на молитвата Бог дава на онези, които настояват в молитвата с вяра и смирение. 

(...) 

Попитали един съвременен монах как е възможно някой да работи или говори и едновременно с това да се моли. Той съвсем естествено отговорил: „Ако сега, както си разговаряме, се вслушам в сърцето си, ще чуя: Господи Иисусе Христе, помилуй ме". Не всички, разбира се, достигат до такова състояние. Едни се борят, други се ленят. Има обаче и такива, които живеят непрестанно в молитва. Има ги и днес тези, които въпреки светскостта завладяла съвремието ни, опазват непрестанно общението на човека с Бога.

Най-накрая, умната молитва не е само за монасите, но и за вярващите, които живеят в света[21]. Особено през последните години с разпространението на светоотеческите текстове и подновеното докосване до изворите на православния духовен живот, умната молитва все повече се разпространява. За това много допринася и постоянно растящото общение на християните в света със светогорци или други монаси, които като духовни отци и съветници повлияват на техния духовен живот. По този начин бива изпълнявана и заръката на св. апостол Павел „непрестанно се молете"[22]. Една заръка, която не е отправена само към монасите или определена категория верни, а към всички християни.

 

 

Със съкращения от книгата "ПРАВОСЛАВЕН ДУХОВЕН ЖИВОТ",

подготвена за печат от Синодално издателство

Превод от гръцки: Анула ХРИСТОВА

broenica3.jpg


[1]Православната светоотеческа антропология под „умна молитва" (в оригинала - νοερά προσευχή) разбира онази молитва, която е постижима само чрез съзнателното упражняване, и по-точно задействане, на ума в нея. Защото умът не е тъждествен на разума или логоса, и именно той - умът, който след грехопадението бива затъмнен и потъпкан, следва да бъде преоткрит или оживотворен чрез молитвата - бел. прев.

[2] Иоан. 7:38.

[3] Анонимен исихаст, Νηπτική θεωρία, Θεσσαλονίκη 1979, с. 17.

[4] Лука. 18:13.

[5] Вж. Αρχιμ. Σωφρονίου, Η ζωή Του ζωή μου, Θεσσαλονίκη 21983 , σ. 152-4.

[6] Лука. 18:38; Марк. 10:48.

[7] Иоан. 16:24.

[8] За повече вж. Moine de l' Eglise d' Orient, La priere de Jesus. Sa genese et son develppment dans la tradition religieuse byzantino-slave, Chevetogne 1951. B. Schultze, "Untersuchungen uber das Jesus-Gebet", Orientalia Christiana Periodica 18(1952), p. 319-343. Αρχιμ. Σωφρονίου, ο.π., σ. 133 κ.ε. Καλλιστου Ware (επισκ. Διοκλειας), Η δύναμης του ονόματος, Αθήναι 1985.

[9] Υπέρ των ιερώς ησυχαζοντων 2,2,27, Συγγράμματα, т. 1, с. 534.

[10] Вж. Св. Григорий Синаит, Κεφάλαια δι' ακροστιχίδoς 113, PG 150, 1277D.

[11] Κλίμαξ (Лествица) 21, PG88, 945C.

[12] Св. Симеон Солунски, Περί της θειας προσευχής 296, PG155, 544D-48C.

[13] Анонимен исихаст, пак там, с. 35.

[14] Св. Симеон Нови Богослов, Ηθικά 7, 327-332, J. Darrouzes, Traites theologiques et ethiques, "Sources Chretiennes", t. 129, Paris 1967, p. 178.

[15] Св. Григорий Палама, Υπέρ των ιερώς ησυχαζοντων 2,2,27, Συγγράμματα, т. 1, с. 404-5.

[16] PG 147,945-966.

[17] Вж. Hausherr, "La methode d' oraison hesychaste", Orientalia Christiana IX, 2, 36, Roma 1927. От същия "Note sur l' inventeur de la methode d' oraison hesychaste", Orientalia Christiana XX, 66, Roma 1930, p. 179-182. H.G. Beck, Kirche und theologische Literatur im Byzantinischen Reich, Munchen 1959, p. 589, 693.

[18] Вж. Архим Софроний, пак там, с. 176.

[19] Вж. 1 Тим. 4:7.

[20] Св. Григорий Палама, Υπέρ των ιερώς ησυχαζόντων 2,2,27, Συγγράμματα, т. 1, с. 492.

[21] Относно уражняването на тази молитва от вярващите в света св. Григорий Палама казвал: „Всеки призван от Христа, комуто когато било ред, трябва да изпълнява апостолската заръка „непрестанно се молете" ... Тя не е само за онези, които са вън от света, т. е. отшелници и монаси, но и за мъже, и жени, и деца, за мъдри, и за прости. И всички заедно на това трябва да се поучават и към това да насочват всеки свой труд". Φιλοθεου Κωνσταντινουπόλεως, Εγκώμιον εις άγιον Γρηγοριον Παλαμάν, PG 151,573CD.

[22] 1 Сол. 5:17.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

Из: ЗА МОЛИТВАТА И ЧИСТОТАТА НА СЪРЦЕТО, Св. Григорий ПАЛАМА

БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ И ОЧИСТВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК, Архим. ЙОСИФ, игумен на Ксиропотам

МОЛИТВЕНАТА БРОЕНИЦА И КАК ДА Я ПОЛЗВАМЕ, Анула ХРИСТОВА

 

***

ОТ СЪЩИЯ АВТОР:

ОБЩЕНИЕ С БОЖЕСТВЕНАТА ПРИРОДА. УЧАСТИЕ НА ЧОВЕКА В БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ВСЕЛЕННОСТ - ХИМЕРИ И ИСТИНИ

ЖИВОТ „В ХРИСТОС” И ЖИВОТ „СПОРЕД ХРИСТОС” („ПО ХРИСТА”)

ДУХОВЕН ОТЕЦ И БРАТЯ В ХРИСТА

 

 

 





Още от "Православна мисъл":