ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Изкуство » ВЪПРОСИТЕЛНИ

ВЪПРОСИТЕЛНИ

2010-07-22, автор: Константинос КАЛИНИКУ, рубрика: Изкуство

Vuprositelni.jpg

Запитах стареца аскет, на седемдесет лета,

с бяла брада, сияйна кат пасхална светлина:

- Кажи, отче мой, защо в този свят

неразделно се редят нощта и денят?

Защо до брата е винаги "събратът"-

цветът и трънът, смехът и плачът?

Защо в най-омайната зеленина

гнезди се студ, скорпий и змия?

Защо цветецът нежно се надига,

и към света прелест уханна издига,

а мрачен червей бързо го стъпква, скършва

и то, кат дрипа бездиханна, до корена тихо свършва?

Защо оран, посев и труд иска житото,

та да роди и принесе хляба и брашното?

Защо всяко нещо полезно, благородно, свято,

плаща се в живота със сълзи и кръв пролята?

Защо тунеядството се разсвирепява,

а небрежността земята завладява?

Защо в природната хармония, накрай,

таи се гняв и безредие безкрай?

* * *

Аскетът ръце към небеса разтвори

и с тежък глас ми заговори:

- Горе, над златистата мъгла

тъче Всеблагият безценни везма.

Ниско, чедо мое, стоим ний в долина

и виждаме ги от опаката им страна.

Затуй, разумът грешка мисли, че става

там, дето нужна е благодарност и слава.

Християнин си и потърпи денят да се отвори,

и душата ти лекокрила ефира да разпори.

Тогаз, сам ще видиш отгоре Божието везмо

и ... ще си кажеш: "Всичко туй право е и редно!"

 

 

„Из живота и учениеτο на отец Епифаний", Athinai 1998

Превод от гр.ез.: Анула Христова

 





Още от "Православна мисъл":