ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

2010-08-02, автор: Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ, рубрика: Теология

preobrajenie-2_M.jpgВ пределите на град Кесария Филипова св. ап. Петър, благодатно озарен, от името на апостолите изповядал убедено вярата в Христа като Син Божи (Мат. 16:16).

Шест дни след това се извършило едно от най-забележителните събития от земния живот на Спасителя – Преображението Му на планината Тавор (Мат. 17:1-9; Марк 9:2-10; Лука 9:28-36; 2 Петр. 2:16-18).

Христос с тримата Си ученици Петър, Яков и Йоан възлязъл на високата планина, за да се помоли. Учениците, уморени от дневните трудове, заспали, а Господ пламенно се молел. Изведнъж, „когато се молеше, видът Му се преобрази; лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бляскави, бели като сняг” (Мат. 17:2; Марк 9:3; Лука 9:29).

Силна светлина заляла цялата планина. Тази светлина събудила от сън учениците Му. Сред небесното сияние, което озарило целия планински масив, те видели Спасителя преобразен, величествен, прославен. От двете Му страни молитвено стояли ветхозаветните праведници Моисей и Илия. Те разговаряли с Иисус за Неговите предстоящи страдания и кръстна смърт в Иерусалим (Лука 9:31).

Силно вълнение, трепетен възторг и  блаженство изпълнили сърцата на апостолите. Израз на тази тяхна възхита са думите, които св. ап. Петър отправил към Христа: „Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Теб един, за Моисея един, и един за Илия” (Лука 9:33).

И ето, ново чудо! „Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5).

Гласът утихнал. Облакът преминал. Сред планината учениците видели Спасителя Сам, в предишния му естествен вид. Светлината на Преображението обаче продължавала да грее в сърцата им.

Целта на Христовото Преображание на Таворската планина била промислителна. Спасителят пожелал да покаже на учениците Си славата на Своето божествено достойнство, та „когато Го видят разпнат, да разберат Неговото доброволно страдание” (кондак), да разберат, че доброволно е приел разпятието. Страдалческият образ на Спасителя, „Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света (Йоан 1:29), е предсказан и обрисуван още в древността от св. пророк Исаия (53 гл.). Предстоящите страдания, унижение и кръстна смърт са предвидени в предвечния Божи план (Евр. 10:7, 12). Пътят на жертвата е път към духовно величие и слава на Христа (Лука 24:26; Фил. 2:8-9).

Светите евангелисти рисуват величавата обстановка, при която се извършило Преображението на Господа. Облакът е символ на Божието присъствие (Изх. 19:9; 24:15-16; 34:5, 29; 3 Цар. 8:10-12). На Тавор из светлия облак тържествено проехтял гласът на Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте”. Това е свидетелство за равночестното богосиновство на Христа. Св. ап. Петър, който бил очевидец на тази величествена сцена, пише: „Защото Христос прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина” (2 Петр. 1:17-18).

В повествованието си за Преображението на Спасителя светите евангелисти отбелязват и за участието на Моисей и Илия (Мат. 17:3; Марк 9:4; Лука 9:30). Великият Синайски боговидец, св. пророк Моисей (Изх. 33:23) – вожд и законодател на евреите, върховен тълкувател на Божията воля (Гал. 3:19), е живял 16 века преди Христа. Той пророчества за Спасителя (Бит. 49:10; Втор. 18:15; Лука 24:27, 44; Йоан 1:46). Св. пророк Илия Тесвитянин – пламенен ревнител за вярата, смел изобличител на нечестието, „ангел в плът, втори предтеча на Христовото пришествие” (тропар) – е живял 9 века преди Христа. Той жив е бил възнесен на огнена колесница на небето (4 Цар. 2:11). Тяхното участие в чудото на Преображението е свидетелство за божественото достойнство на предсказания в древността Спасител. То изразява пълното съгласие и приемственост между двата завета. Преображението на Господа представлява благодатна среща на Закона и пророците с Евангелието. То разкрива истината за безсмъртието на душата, истината, че Христос е единственият Владетел на живи и мъртви.

На Тавор апостолите видели предвечната слава на Спасителя (Йоан 17:5), „доколкото можеха” да възприемат с телесните си очи (тропар).

Празникът на Христовото Преображение е тържество на духовната светлина (Йоан 8:12). Двадесет века вече Църквата Христова – божествен Тавор, град на живия Бог (срв. Евр. 12:22) – благодатно приобщава вярващите с блясъка и славата на Преображенската светлина. Духовно озарени люде чрез вглъбена молитва, богомислие и безмълвие са се удостоявали с дара да съзерцават тази божествена светлина, каквато са я видели св. апостоли в деня на Преображението. Лицето на светозарния руски светец преп. Серафим Саровски, озарено от Божията благодат, греело като слънце през зимния мразовит ден.

Преображението на Спасителя е залог и за нашето собствено преображение (Фил. 3:21; 1 Кор. 15:53), за бъдещата прослава (Мат. 13:43) и преображение на тварите (2 Петр. 3:13). Стълбът на Православието св. Атанасий Велики пише: „Синът Божи стана Син Човечески, та човешките синове да станат синове Божии”.

Пътят на Преображението е труден. Той преминава през тъмните пропасти на греха и на земната съпротива. А днес в света има много мрак, безлюбие и неправда. Но нека чуем зова на св. Църква и на този тържествен празник духовно да възлезем на Господнята планина, към висините на светостта! Нека отправим своя съкровен молитвен зов: „Господи, да осияе и нас, грешните, Твоята предвечна светлина!” (тропар). Да молим Преобразилия се Спасител да припали в сърцата ни Своята Таворска светлина! Да станем апостоли и борци за тази светлина, „докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата” ни (2 Петр. 1:19). Над размирието, злобата и жестокостта да издигнем светлия олтар на любовта, за да бъде животът ни преобразен, за да намерим в земните скърби небесна радост. Амин!

„Църковен вестник”, бр. 31, 1994 г.

 





Още от "Православна мисъл":