ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » НЕДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА - МЕЖДУ ПЕСНИТЕ И СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ

НЕДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА - МЕЖДУ ПЕСНИТЕ И СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ

2010-09-15, автор: Свещеник Христо БАТИНКОВ, рубрика: Образование

Скуката и еднообразието са най-големите врагове на подрастващите­­­­­­­

nedelno.JPG

От доста години у нас настойчиво се пиш­­­­­­е и говори за религиозно-нравственото възпитание на 6-7 годишните деца в детските градини и училища. Но като че ли колкото по-енергично и обосновано се изтъква нуждата от подобно възпитание, толкова повече нашите учебни заведения се отдалечават от него.

С огромно вълнение всяко дете прекрачва прага на класната стая и с готовност се потапя в чудния свят на знанието. А историята е показала, че именно християнската вяра е довела до коренен обрат в мисленето и начина на живот на милиони, пренасочвайки ги от зло към добро.

Като енорийски свещеник в параклиса „Св. вмчк Георги Победоносец", район „Север" - гр. Пловдив, водим непринуден разговор с бившата кметица Даниела Желязкова, която много е помагала за благоукрасата на храма, също и много е мислила върху това как децата да не късат цветя, как да бъдат добри... Знаем, че на вяра никой не може да бъде научен. Вярата се поражда в сърцето, в скритите дълбини на децата, на душата, но веднъж зародила се, тя трябва да бъде образована.

Ето защо кметицата ми предостави база за занимания на деца в предучилищна възраст. Отначало започнахме с 5 деца, а завършихме с 13. Занятията се водеха всяка неделя след богослужението. Техните баби и майки търпеливо чакаха на пейките, докато свърши службата.

Както и очаквахме, най-голямата трудност се оказва преходът от игрите и песните към учението. Тук основният въпрос е до каква степен е постигната необходимата за децата социално-психологическа готовност. Тя включва психическите настройки за процесите на учебен труд, за смяна на обстановка и основна дейност. Но ако при това забравим песните и игрите и ги оставим вън от училище, децата ще са нещастни.

Ето защо учебният процес трябва да е направен така, че да бъде изключително занимателен. Да се дава знание, но винаги с игрова мотивация. Особено ако децата започнат да стават ученици на 6 години, каквато е и тенденцията.

Детето ще внимава само ако му е интересно. И обратно - то много бързо се уморява при еднообразна и скучна дейност. Като цяло, когато децата се уморят, те стават разсеяни и шумни и трябва да се мобилизират с песнички поне два пъти в рамките на един учебен час. Трудно е да накараш малко дете да седи на чина 35 минути и дори да е много интересно, това изисква доста воля.

Освен това детското мислене е само в образи, в картини, в цветове и форми, няма все още изградено абстрактно мислене. И затова всичко трябва да се демонстрира с предметни изображения. Имал съм следния случай (когато ми е ставало доста неудобно): тръгва си моя ученичка и аз чувам разговора с майка й. Тя пита как е минал часът и дъщеричката с усмивка й казва: „Ами, пяхме си! Дядо поп ни разказва приказки, пяхме песнички...". Тогава майката ме погледна с недоверие (смее се).

Родителите трябва да знаят, че педагогът използва играта и песните като метод за учение, и да не се стряскат от това. Щом детето е щастливо и тича с усмивка към училище - значи преподавателят си е свършил работата. Адаптацията на децата към училище трае не по-малко от 3-4 месеца. Те се адаптират с различен темп.

Постоянно им разказвах във вид на приказки за свещените книги. Учех ги да пеят религиозни песнички.

В нашето българско училище, като се отказахме от изучаването на свещените книги, ние всъщност се отказахме от единствения всеобщ език на човечеството, престанахме да говорим на този език. А само на него в края на краищата се изгражда не просто умната и логична, а просветената и високонравствена личност. На децата им се обяснява какво е Голгота, Гетсиманската градина, Нагорна проповед, Дърво на греха, Месия и т. н. Без всичките тези понятия е невъзможно да се четат пълноценно съвременните книги.

Църквата тревожно издига глас и настоява да се узакони образованието не само за разума, но и за сърцето на школската младеж. От много години се настоява за това, нашата младеж да се запознава с учението на Господ Иисус Христос, да се довежда в Божия храм и да се приобщава с победната сила на вярата.

Удовлетворен съм, че успях да привлека поне две деца да идват на богослужението и да вземат участие със „Символа на вярата" и „Господнята молитва". А след изтичането на мандата и смяната на кмета подкрепата престана.

Да не се самозалъгваме с високата степен на образование у нас. Да се погрижим най-сериозно и за възпитанието на народа. А това най-успешно ще сторим чрез просвещаване и утвърждаване на нашата младеж във вярата, в истините на Христовото учение.

Но най-важното за обучението в неделните училища е то да става под формата на игри и песни за детето, а родителят да бъде партньор на учителя.

Това не само трябва да се разбере, но и да се пристъпи към него!

 

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":