ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » НЕДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА - МЕЖДУ ПЕСНИТЕ И СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ

НЕДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА - МЕЖДУ ПЕСНИТЕ И СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ

2010-09-15, автор: Свещеник Христо БАТИНКОВ, рубрика: Образование

Скуката и еднообразието са най-големите врагове на подрастващите­­­­­­­

nedelno.JPG

От доста години у нас настойчиво се пиш­­­­­­е и говори за религиозно-нравственото възпитание на 6-7 годишните деца в детските градини и училища. Но като че ли колкото по-енергично и обосновано се изтъква нуждата от подобно възпитание, толкова повече нашите учебни заведения се отдалечават от него.

С огромно вълнение всяко дете прекрачва прага на класната стая и с готовност се потапя в чудния свят на знанието. А историята е показала, че именно християнската вяра е довела до коренен обрат в мисленето и начина на живот на милиони, пренасочвайки ги от зло към добро.

Като енорийски свещеник в параклиса „Св. вмчк Георги Победоносец", район „Север" - гр. Пловдив, водим непринуден разговор с бившата кметица Даниела Желязкова, която много е помагала за благоукрасата на храма, също и много е мислила върху това как децата да не късат цветя, как да бъдат добри... Знаем, че на вяра никой не може да бъде научен. Вярата се поражда в сърцето, в скритите дълбини на децата, на душата, но веднъж зародила се, тя трябва да бъде образована.

Ето защо кметицата ми предостави база за занимания на деца в предучилищна възраст. Отначало започнахме с 5 деца, а завършихме с 13. Занятията се водеха всяка неделя след богослужението. Техните баби и майки търпеливо чакаха на пейките, докато свърши службата.

Както и очаквахме, най-голямата трудност се оказва преходът от игрите и песните към учението. Тук основният въпрос е до каква степен е постигната необходимата за децата социално-психологическа готовност. Тя включва психическите настройки за процесите на учебен труд, за смяна на обстановка и основна дейност. Но ако при това забравим песните и игрите и ги оставим вън от училище, децата ще са нещастни.

Ето защо учебният процес трябва да е направен така, че да бъде изключително занимателен. Да се дава знание, но винаги с игрова мотивация. Особено ако децата започнат да стават ученици на 6 години, каквато е и тенденцията.

Детето ще внимава само ако му е интересно. И обратно - то много бързо се уморява при еднообразна и скучна дейност. Като цяло, когато децата се уморят, те стават разсеяни и шумни и трябва да се мобилизират с песнички поне два пъти в рамките на един учебен час. Трудно е да накараш малко дете да седи на чина 35 минути и дори да е много интересно, това изисква доста воля.

Освен това детското мислене е само в образи, в картини, в цветове и форми, няма все още изградено абстрактно мислене. И затова всичко трябва да се демонстрира с предметни изображения. Имал съм следния случай (когато ми е ставало доста неудобно): тръгва си моя ученичка и аз чувам разговора с майка й. Тя пита как е минал часът и дъщеричката с усмивка й казва: „Ами, пяхме си! Дядо поп ни разказва приказки, пяхме песнички...". Тогава майката ме погледна с недоверие (смее се).

Родителите трябва да знаят, че педагогът използва играта и песните като метод за учение, и да не се стряскат от това. Щом детето е щастливо и тича с усмивка към училище - значи преподавателят си е свършил работата. Адаптацията на децата към училище трае не по-малко от 3-4 месеца. Те се адаптират с различен темп.

Постоянно им разказвах във вид на приказки за свещените книги. Учех ги да пеят религиозни песнички.

В нашето българско училище, като се отказахме от изучаването на свещените книги, ние всъщност се отказахме от единствения всеобщ език на човечеството, престанахме да говорим на този език. А само на него в края на краищата се изгражда не просто умната и логична, а просветената и високонравствена личност. На децата им се обяснява какво е Голгота, Гетсиманската градина, Нагорна проповед, Дърво на греха, Месия и т. н. Без всичките тези понятия е невъзможно да се четат пълноценно съвременните книги.

Църквата тревожно издига глас и настоява да се узакони образованието не само за разума, но и за сърцето на школската младеж. От много години се настоява за това, нашата младеж да се запознава с учението на Господ Иисус Христос, да се довежда в Божия храм и да се приобщава с победната сила на вярата.

Удовлетворен съм, че успях да привлека поне две деца да идват на богослужението и да вземат участие със „Символа на вярата" и „Господнята молитва". А след изтичането на мандата и смяната на кмета подкрепата престана.

Да не се самозалъгваме с високата степен на образование у нас. Да се погрижим най-сериозно и за възпитанието на народа. А това най-успешно ще сторим чрез просвещаване и утвърждаване на нашата младеж във вярата, в истините на Христовото учение.

Но най-важното за обучението в неделните училища е то да става под формата на игри и песни за детето, а родителят да бъде партньор на учителя.

Това не само трябва да се разбере, но и да се пристъпи към него!

 

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":