ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

2010-09-16, автор: Протопрезвитер Виталий БОРОВОЙ, рубрика: Теология

ПРОПОВЕД

В името на Отца и Сина и Светаго Духа!

SvSofia_medium.jpgСкъпи братя и сестри, днес ние служим в памет на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Историята им свидетелства за Господа, мъченичеството им е характерно за първите векове на християнството. Тази история е станала през 137 г. в Рим, по време на император Адриан (117-138), и в самото това събитие няма нищо, което би отличавало светите мъченици от други свети хора, които свидетелствали  за Господа, пострадали за Христа и дали живота си за Него. Но, този празник се празнува с особена любов от нашия православен народ, понеже вярващият ни народ много обича тези имена - Вяра, Надежда, Любов, София, и сега в нашия храм има немалко жени, които носят тези имена.

Когато ние четохме Акатист на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов, често ги възхвалявахме, назовавайки тезоименитите на трите богословски добродетели: вяра, надежда, любов.

Трите богословски добродетели. По навик ние възприемаме думите „богослов" и „богословие" като нещо особено,  специално посветено  на изучаването на сериозната наука за Бога. И у нас възниква впечатление, че назовавайки тези добродетели богословски, Църквата иска да каже, че те на първо място трябва да бъдат притежание само на богослови.

Това е подвеждащо и лъжливо впечатление, защото думата „богослов" по своя произход не означавало това, което означава сега, тоест специалист - учен, който изучава богословски дисциплини: историята на Църквата, догматика, нравствено богословие, екзегетика, литургика и други специализирани науки, необходими за свещеници, деятели на Църквата и учените-богослови. Нищо подобно нямало в Древната Църква. Първоначално думите „богословие" и „богослов" означавали това, което те трябвало да означават. По своя произход гръцката дума „логос" освен общоприетото значение „слово", означава също и „понятие, разсъждение (за Бога)".

И в древността в Църквата тази дума имала именно това значение. Всеки християнин, всеки вярващ бил богослов. Всеки е призван да богословства, понеже всеки вярващ трябва да има понятие за Бога, да постига Бога, да се стреми  към общение с Бога. А всеки, който вярва в Бога и се стреми да постигне Бога - ще Го постигне. Също е вярно и това, че всеки, който се стреми да разбере Бога, да преживее общение с Бога - този и се смята за богослов. И добродетелите - вяра, надежда и любов - се наричат богословски не поради това, че те са необходими само за професионалистите, докторите на богословските науки, а защото те са именно тези добродетели, тези свойства на всеки вярващ, на всеки християнин, единствено чрез които може да се достигне общение с Бога. Само чрез вярата, надеждата и любовта може в рамките на човешките възможности да се постигне Бог,  може да се познае Бог, да се усеща Бог, да се получи Божията благодат. Богословските добродетели - това е пътят, водещ към познаване на Бога.

Освен това трябва да подчертая, че те са богословски добродетели. Това означава, че всеки, който вярва в разумното устройство на света и има надежда за живот и жертвена любов към хората, дори ако той не е  християнин, все пак може да има общение с Бога и в някаква степен да постига Бога. „Тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията" (Рм 1:19-20). По този начин, единственият път, единственото средство да се постигне Бог и общението с Него е чрез вяра, надежда и любов. Други пътища  и начини не съществуват и не са дадени. „Защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното...  делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува" (Рм 2:14-15).

Разумът на човека, мисълта на човека и цялата човешка наука могат да се възвишават до Бога, но да постигнат окончателно Бога със свои сили хората не са способни, защото умствените човешки възможности са ограничени. Човекът живее в условията на материалния свят, в трите измерения, той е ограничен в рамките на своето чувствено-телесно битие, а Бог е Дух, Бог е абсолютно духовно Същество, и за да Го постигнеш и да разбереш тайната Му, да общуваш с Него с помощта на ограничените и приспособените към материалното битие умствени средства е невъзможно. Затова остава само един единствен път към Бога - това е пътят на човешката душа чрез вярата, надеждата и любовта.

За това нещо, скъпи братя и сестри, говори св. ап. Павел в първото си послание до Коринтяни в 13-а глава и неслучайно то е наречено „химн на любовта". Светият апостол пише следното: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека" (1Кор. 13:1). Това означава: без значение колко съм надарен, развит и мъдър, но ако нямам любов, значи съм празен звук. „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм" (1Кор. 13:2). С други думи, ако съм постигнал съвършенство, ако цялото човечество заедно с мене се научи да управлява природата и целия свят, ако съм станал стопанин на целия тварен свят, но любов нямам, то аз съм сиромах, моите могъщество, сила, техника и всички постижения са нищо.

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува" (1Кор. 13:3). И това е истина, скъпи братя и сестри. От нашия опит става ясно, че различните постижения на човешкия гений и  науката - ако те не са направени  в името на любовта към човека, ако те не са въодушевени от любовта към хората, - те, като краен резултат, само нанасят вреда. Понеже и най-големите изроди, които са убивали и лишавали хората от свободата в продължение на цялата история до наши дни, могли да притежават съвършени знания по техника, но да използват всичко това за зло, за унищожаването на хората.

По-нататък апостолът описва проявите и свойствата на любовта: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат" (1Кор.13:4-8). И това е действително така, любовта, ако човек я притежава,  го прави  духовно прекрасен, способен да направи всяка жертва в името на любовта. Любовта прави човека доверчив, милосърден, ако тя е истинската любов, понеже истинската жертвена любов, както разбрахме от Акатиста е дори по-силна от смъртта. Хората, убиващи ближните си, могат да ги лишат от живота, но дори и те не са в състояние да овладеят и унищожат любовта им, която се разпространява и на самите мъчители, понеже любовта прави невъзможното, тя твори чудеса.

Св. апостол Павел, също така  говори и за значението на любовта: „Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат" (1Кор. 13:9-12).  С тези думи светият апостол ни пояснява защо именно вярата, надеждата и любовта са толкова необходими за нас. Според думите му всички сме подобни на деца, които мислят, вярват и разбират по детски, които не са в състояние да постигнат тайната и смисъла на живота, на всичко това, което съществува от Бога и в Бога. Ние сме като деца, а ще дойде време, когато ще пораснем, ще действаме и ще разбираме като големи. Сега ние откриваме тайните и смисъла на живота, тайните на Бога като в замъглено огледало. Изтриват се контури, очертания, нещо има, нещо се показва, но не се разбира ясно какво е. А когато ние постигнем Бога, когато се съединим с Него във Вечния Живот, в блаженство и съзерцаваме Бога лице в лице, тогава ще пораснем и ще разбираме всичко.

И в този период на земната човешка история  са толкова необходими за нас вярата, надеждата и любовта. Те не дават съвършеното разбиране за Бога и света, съвършеното разбиране ще бъде само там, на Небесата, но само тези добродетели и свойства ще ни доведат до Бога.

Дори когато всичко ще изчезне, ще останат само вярата, надеждата и любовта. Но, любовта, обобщава апостолът, е по-голяма и никога не отпада.

Скъпи братя и сестри, това, което ние трябва да знаем, когато празнуваме празника на светите Вяра, Надежда, Любов и майка им София ( тоест Премъдрост), е, че сме способни да познаем Бога и любовта Христова само чрез вяра, надежда и любов, но от всички тези добродетели любовта е най-висша, защото „Бог е любов" (1Йоан. 4:8).

ЖМП, бр. 9, 1987 г.

Превод от руски: Олга ДАРМАНЧЕВА

 





Още от "Православна мисъл":