ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

2010-02-03, автор: Ст. н. с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ, рубрика: История

На площад "Св. Неделя" в столицата се намира сградата на бившата Духовна академия "Св. Климент Охридски", а сега Богословски факултет към Софийския университет. В същата сграда се помещават и Централният църковен историко-археологически музей при Св. Синод и Църковно-историческият и архивен институт при Българската патриаршия. Сградата има интересна архитектура и външна (фасадна) украса, която преди години е била още по-впечатляваща.

Историята по построяването на въпросната сграда е все още недостатъчно проучена и в различните енциклопедични издания се тиражират неверни сведения. Така например проф. Васил Пандурски, дългогодишен директор на Църковния музей, в една своя монография пише, че сградата е построена през 1906 г. В том I на "Енциклопедия на изобразителното изкуство в България", издаден през 1980 г., е посочено, че сградата е издигната през 1908-1914 г. по проект на архитект Ф. Грюнангер. А живописната й украса е направена през 1923-1925 г. Същото се повтаря и в том II на "Енциклопедия България", издаден през 1981 г. В продължение на повече от месец направих частично проучване и констатирах следното.

През 1895 г. в столицата и страната бил тържествено честван 25-годишният юбилей от създаването на Българската екзархия. Именно тогава се зародила идеята за въздигане паметник в столицата, посветен на великото събитие от 1870 г. Инициатори били министрите Григор Начович (на външните работи и изповеданията) и Константин Величков (на народното просвещение), които в обстоен доклад запознали с тази идея и монарха. Те искали от него да разреши да се открие за тази цел всенародна подписка за събиране на доброволни пожертвования. Княз Фердинанд без възражения приел тази идея и сложил следната резолюция върху министерския доклад: "С радост и признателност приемам и одобрявам това патриотическо ваше предложение и ви поканвам да вземете мерки за по-скорошното негово изпълнение".

Веднага била открита такава подписка и образуван фонд "За издигане паметник в спомен учредяването на Българската екзархия", управляван от Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). За 15 години в този фонд били събрани 150 000 лв. През 1909 г. била свикана специална комисия от архитекти, живописци, писатели, професори от Университета и др., която да определи какво трябва да представлява бъдещият паметник. Становището на комисията било да бъде построен специален параклис, в който да се преплитат архитектурни, скулптурни и живописни елементи. Тогавашното правителство не възприело тази идея, а Св. Синод възразил, че в сравнение със строящия се огромен храм-паметник "Св. Александър Невски" (в чест на политическото ни освобождение от турско робство), подобен параклис би бил незабележим и недостоен. Развита била идеята, че най-достоен и величав паметник би било построяването на здание за Висше богословско училище, което да стане "огнище на наука и вяра, огнище, което да пръска светлина, да осветява мрака, да поддържа вярата и морала".

Св. Синод още през 1908 и 1909 г. правил безуспешни опити пред правителството, по законодателен ред да се открие при Университета Богословски факултет за подготовката на образовани кадри за Църквата. Предлагало се средствата за построяването на здание за факултета да бъдат взети от фонда за паметника в спомен на учредяването на Българската екзархия.

Едва през 1911 г. правителството на Иван Евст. Гешов (който бил и министър на външните работи и изповеданията) възприело идеята и внесло синодалното предложение в Министерския съвет. С постановление на МС (протокол № 33 от 28 април 1911 г.) било решено със средствата от фонда "да се съгради здание-паметник в столицата, което да служи за помещение на висше богословско училище". Освен това правителството отстъпило и държавно място, намиращо се в съседство с двора на Софийската св. Митрополия, на площада пред катедралния храм "Св. Неделя". За целта и фондът (който в края на 1911 г. достигнал 200 000 лв.), принадлежащ на МВРИ, се прехвърлял към Св. Синод. Във връзка с всичко това министър-председателят Гешов внесъл в Народното събрание "Законопроект за разрешаване на Св. Синод да построи здание-паметник в столицата, което да служи за помещение на Висше богословско училище". Тоя законопроект бил приет от Народното събрание, утвърден с указ № 16 и обнародван в брой 91 на "Държавен вестник" от 24 април 1912 г.

Всички обещания на правителството били спазени, единствено Министерството на финансите първоначално отказало да прехвърли сумите от фонда на Св. Синод, като заявило, че то ще ръководи работите по бъдещия строеж и ще изразходва средствата. Това до голяма степен затруднило както провеждането на различните търгове, така и навременното изплащане на различните сметки на наетите предприемачи. За да не се бави строителството, понякога се налагало Св. Синод да заплаща дадени операции от свои фондове, а след това дълго да чака компенсация от въпросното министерство. Едва на 21 ноември 1913 г. Министерството на финансите предало въпросния фонд на Св. Синод, който възлизал на 228 358 лв. и 53 стотинки.

За проектант на сградата още в самото начало на 1912 г. Св. Синод привлякъл опитния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който още от 1878 г. работел в България ­ отначало като градски архитект в Разград, а след това проектирал различни сгради в София. Негово дело била и сградата на Софийската духовна семинария, така че той бил добре познат на Св. Синод. Грюнангер вече бил напуснал България и живеел в Залцбург, затова било постигнато договаряне да му се изплащат и командировъчни ­ за пътуванията му до София и за пребиваването му по ръководството на строежа. През първата половина на 1912 г. той идвал три пъти в София ­ по направата на скиците и по проверка на здравината на почвата, върху която щели да положат основите на сградата. Сключен бил и договор, като архитектският хонорар възлизал на 3,6 % от общата стойност на бъдещата постройка.

След като архитектът предал плановете и тръжните книжа, Св. Синод провел на 17 август 1912 г. търг за отдаване строежа на сградата на предприемач. На въпросния търг се явили повече от 20 кандидати, като с 9 % под девиза (обявената проектостойност на сградата ­ 390 866 лв. и 30 ст.) дал предприемачът Рангел Василев (същият ръководил строителството и на Семинарията). Веднага след сключването на договора между Св. Синод и Р. Василев започнали изкопните работи на определеното място, което било разградено (премахнали дъсчените тараби). Оказало се, че тук са основите на различни антични сгради, а през Средновековието е имало някаква църква. След Освобождението (1878 г.) в северозападния край на мястото до 1900 г. била камбанарията на катедралната църква "Св. Неделя". В непосредствена близост до нея бил и двуетажен дървен хотел "Искър", предпочитано място за отдих на офицери.

В продължение на една календарна година бил направен изкопът и иззидани основите на сградата. Архитект Грюнангер отново посетил столицата, за да прегледа здравината на основите. За свой заместник той поставил архитект Карл Хайнрих, който постоянно контролирал строителните операции. Поради двете балкански войни и настъпилата национална катастрофа, решили без много тържественост да бъде символично положен основният камък. По решение на Св. Синод на 31 октомври 1913 г. под ръководството на Левкийския епископ Варлаам станало полагането на основния камък и освещаването на вече изградените основи. Веднага след това с усилен темп започнало зидането на стените. 

На 31 януари 1914 г. в канцеларията на Св. Синод бил проведен търг за отдаване на предприемач на каменоделските работи и централното отопление. Поради отсъствието на някои предприемачи, които предложили по-ниска цена, търгът бил анулиран и проведен отново. През месец юни 1914 г. Министерството на външните работи и изповеданията помолило Св. Синод строящата се сграда да бъде оградена със старата свалена ограда, за да не се загрозява площта пред катедралния храм. В края на месец октомври 1914 г. работниците правели вече таванската конструкция, която се увенчавала с голям меден купол. Към края на месец декември с. г. архитект Хайнрих представил документацията и тръжните книжа по т. нар. столарски работи ­ тоест по направата на дограмата и дюшеметата.

През есента на 1915 г. сградата за Висшето богословско училище била почти готова, но само вътрешно измазана. Нейното доизкарване временно се забавило поради влизането на България в Първата световна война. Даже през есента на 1916 г. Министерството на войната поискало от Св. Синод да приспособи зданието за военна болница. Работите по въпросното приспособяване били възложени на архитект Киро Хр. Маричков и надзорника Рангел Василев. Също така Св. Синод възложил на синодалното счетоводство да побърза да застрахова готовото здание в някое българско застрахователно дружество. След неколкомесечни строителни дейности приспособяването било завършено и на 3 март 1917 г. го предали на военните власти. В така приспособената болница в продължение на повече от две години били лекувани ранени войници и офицери.

Краят на войната донесъл и поредната национална катастрофа. Тежкото положение не позволило на Св. Синод да довърши окончателно сградата и да открие в нея проектираното висше богословско училище. А дотогава стойността на постройката възлизала на 531 870 лв. и 71 ст. На 30 март 1920 г. в свое заседание Св. Синод взел следното решение: "Да се вземат всички възможни мерки, щото зданието на Висшето богословско училище да бъде изпразнено, поправено и нагодено за нуждите на Висшето богословско училище, като един от етажите се нагоди за жилище на студентите, за да може през октомври училището да се открие."

Довършителните работи обаче се проточили още няколко години. Чак в края на месец март 1921 г. били проведени търгове за отдаване на предприемач  направата на електрическата инсталация и вътрешните бояджийски работи. Едва на 20 юни 1922 г. по поръчение на Св. Синод главният секретар съставил комисия от компетентни специалисти, които да се произнесат по стила на външната облицовка на сградата. В състава на комисията влизали: Н. Занков ­ завеждащ постройката на зданието и преподавателите от Художествената академия  Харалампи Тачев (декоратор и живописец), Иван Димитров (живописец) и Никола Ганушев (живописец). Становището на въпросната комисия било разгледано на заседание на Св. Синод на 23 юни 1922 г. Решили: незабавно измазване на външните стени, като се възложи на Х. Тачев да направи колориран образец от плочите и мазилката на фасадата в старобългарски стил и да избере необходимите тонове за мазилката, за да хармонират с наличните плочи; същият Х. Тачев да представи образци от орнаменти за медальоните над прозорците на северната и западната фасада и проект за фреска на фронтона под купола на северната фасада. Синодалните членове предлагали в медальоните да бъдат изобразени ликовете "на исторически дейци по църковната ни просвета от всички периоди на църковната ни история".

Харалампи Тачев бързо изготвил художествения проект за украсата, който бил приет почти без възражения от страна на Св. Синод. На фронтона под купола било предвидено изписването на многофигурна композиция, отразяваща акта по прочитането на фермана от 27 февруари 1870 г., с който се създавала Българската екзархия. Под нея в две полуниши трябвало да стоят образите на славянските просветители ­ светите братя Кирил и Методий. Под тях в два големи медальона щели да стоят ликовете на св. Климент Охридски и св. Евтимий, Патриарх Търновски. А в медальоните над прозорците на северната фасада трябвало да се изпишат ликовете на: Гаврил Кръстевич, йеромонах Неофит Рилски, св. Софроний Врачански, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, преподобни Паисий Хилендарски, архимандрит Неофит Бозвели и княз Стефан Богориди. На западната стена, в медальоните над прозорците, следвали образите на епископ Константин Преславски, екзарх Антим I, екзарх Йосиф I и митрополит Авксентий Велешки.

До средата на месец ноември 1922 г. били завършени следните фасадни стенописи: Никола Ганушев изписал многофигурната композиция (общо 17 фигури) на фронтона, за която му били заплатени
110 000 лв.;  образите на св. Св. Кирил и Методий изписал живописецът Господин Желязков, на когото заплатили по 6000 лв. на фреска; Никола Маринов изписал в медальони образите на св. Климент Охридски, св. Евтимий, Патриарх Търновски, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и св. Софроний Врачански, като за първите две фрески (като по-големи) му заплатили по 4000 лв., а за останалите по 3 500 лв. Живописецът Иван Белковски изписал само лика на преподобни Паисий Хилендарски и получил за него 3 500 лв. Останалите живописни образи били изписани през пролетта на 1923 г. По същото време била направена и богатата каменна пластична украса на капителите, на входния портал, на балдахина и в интериора на сградата. Нейни изпълнители били Рихард Харди и Анжело Филоти.

Така през есента на 1923 г. най-сетне била готова сградата на Висшето богословско училище (респективно "Паметник на Българската екзархия") да посрещне първите учащи. Записани били 36 студенти към новосъздадения Богословски факултет, чийто първи декан бил отец проф. Стефан Цанков. На 19 ноември 1923 г. в  сградата на новия факултет бил извършен тържествен водосвет от свещеник Михаил Химитлийски от катедралния храм "Св. Неделя", който произнесъл и една хубава реч. След него говорил и деканът, който описал трудностите по откриването на  факултета и изтъкнал неговото значение за Българската православна църква. От страна на студентите отговорил и благодарил йеродякон Йосиф. На милото тържество присъствали преподавателите и студентите от Богословския факултет, както и някои столични свещеници. Така цели 28 години след "благословията" на княз Фердинанд, най-сетне паметникът на Българската екзархия бил завършен!

Кошмарни за Българската православна църква ще останат датите 10 януари и 30 март 1944 г., когато разрушителни и запалителни бомби превърнали в руини сграден фонд и ценно имущество в него. При първата бомбардировка била разрушена четириетажната сграда в двора на Софийската митрополия, в която се помещавала епархийската свещоливница и ценна библиотечна сбирка. До основи била срината и съседната църква "Св. Николай Мирликийски". От ударната вълна сериозно пострадало и съседното здание "Паметник на Българската екзархия" (Богословският факултет). В него се помещавал и Църковният историко-археологически музей при Св. Синод, но за щастие неговите ценности били евакуирани в Рилския манастир. По късно сградата била реставрирана, но поради липсата на достатъчно средства не поставили купола и фронтона с фреската по създаването на Българската екзархия. По този начин било загубено великолепието на този архитектурен паметник, който днес се нуждае от спешна и цялостна реставрация.

 

Забележка: Статията е написана по повод 95 години от полагането на основния камък и 85 години от освещаването на Богословската алма матер

 

 





Още от "Православна мисъл":