ЛЕСТВИЦА

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

Проф. к.б. Славчо Вълчанов
Възможно ли е Бог да наказва?

Възможно ли е Бог да наказва?

свещеник Константин Камишанов
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СВЕТОТО ТАЙНСТВО ЕВХАРИСТИЯ СПОРЕД СВ. НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ

СВЕТОТО ТАЙНСТВО ЕВХАРИСТИЯ СПОРЕД СВ. НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ

2010-09-28, автор: † ХРИСТОФОР, митрополит на Прага и архиепископ на Чешките и Словашките земи, рубрика: Теология

Седмица на православната книга - Варна 2010 г.

pricastiavane1.JPG

Името на свети Никодим Светогорец е тясно свързано с исихасткото, филокалийно движение на Коливадите през втората половина на ХVІІІ век. Те настоявали за възраждане на патристичното разбиране за православното богословие и духовност, и обвързването му отново с литургичния живот на вярващите. Св. Никодим Светогорец е сред най-изявените представители на това движение, благодарение на своята писателска дарба, свързана с енциклопедичната му способност точно да цитира светоотеческите творения. Затова подканван от молбите на духовните си братя, той усърдно съставял филокалийни сбирки, преработвал и превеждал по-стари духовни писания на тогавашния новогръцки език.

Към един от тези преводи на съвременен език принадлежи книгата "За редовното приемане на светото причастие". Тематиката на книгата е била един от централните въпроси, с които са се занимавали представителите на исихастката общност на коливадите. Голяма част от вярващите през ХVІІІ век пристъпвала към приемането на светите Тайни само един път в годината, докато светогорските монаси се причастявали един път на 40 дни. Коливадите смятали това явление за признак на духовно отстъпление и с цената на отхвърляне на някои обичаи, налагани от църковната йерахия, целели да допринесат за завръщане към първохристиянската и патристическа практика за редовното причастяване.

Книгата "За редовното приемане на светото причастие" е издадена за първи път анонимно във Венеция през 1783 г. с подкрепата на Антонио Бартоли. Книгата носи ясния отпечатък на обобщената работа на св. Никодим, който в сътрудничество със св. Макарий Нотарас, архиепископ на Коринт, използвал при създаването на своя труд и други филокалийни творби. През ХІХ и ХХ век тя излизала няколко пъти и с посочване на нейния автор, като напоследък бе издадена във Волос през 1971 г. и в Атина през 1991 г. С помощта на атинското издателство „Мириовивлос" е публикувана в превод на новогръцки през 2004 г. и 2006 г.

ОСНОВНИ ТЕМИ

I. Като първа тема св. Никодим посочва разяснението на Господнята молитва - Отче наш, която видимо носи евхаристиен характер. Той разделя Отче наш на три части: а) славословие и прослава на Бога, б) благодарност към Бога за неговите добродетели, с) молитви за опрощение на греховете и други молби - общо седем.

Най-голямо внимание при тълкуването на Господнята молитва според св. Никодим авторът отделя на молбата за насъщния хляб: "хляб наш насъщен дай ни днес", заради която и цялата молитва Отче наш той разбира като главна непосредствена подготовка към светото причастие според стандартното литургическо включване.

Свети Никодим се базира на основното и първоначално възприемане на тази молба. Молим се за храна за насищане на нашия организъм, а не за излишества от храни и свързаното с тях земно благосъстояние. Авторът припомня на читателите думите на Христос: "не трупайте богатства на земята!"

"Насъщният хляб" според свети Никодим има още едно значение. Това е словото Божие, както е писано в Христовото евангелие: "...не самотния хляб храни човека, а всяка дума, произнесена от Божите уста.

Духовното значение на израза "насъщен хляб", който словото Божие обяснява в самостоятелен абзац: "Божието слово представя цялостното учение за Светия Дух, цялото Свето Писание, Стария и Новия завет. От Писанието като от извор са черпели светите Отци и Учители на Църквата чиста вода за своето от Бога вдъхнато учение, за да ни залеят с него. Затова приемаме тяхното учение и писания като "хляб наш насъщен". Ако не правим това, душата ни ще умре от глад, защото ще и липсва словото на живота. Ще умре още преди да умре тялото ни, като Адам, когато нарушил Божите заповеди".

Свети Никодим има за "хляба наш насъщен" още едно обяснение. "Насъщен хляб" е Тялото и Кръвта Христова. Това свое твърдение подкрепя с редица цитати от трудовете на светите Отци и Учители на Църквата. За всички останали ще посочим свети Йоан Дамаскин: "Фразата хляб насъщен е за съществуването на хляба за бъдещите векове или това, че с тях храним своето тяло. Така или иначе, като хляб насъщен ясно се посочва Тялото Божие." Светите отци, когато казвали "насъщен хляб" за Тялото на Бога, в същото време не отричали и значението на обикновения хляб за телесното насищане. Но за християните е важно също и приемането на духовна храна: "за да живеят духовен живот и останат недокоснати от отровата дяволска. Подобно на Адам, ако беше консумирал този хляб, никога не би умрял нито духом, нито телом."

Третото чисто евхаристично разглеждане на понятието „хляб наш насъщен" дала възможност на автора да изрази необходимостта от редовното свето приемане на светото причастие и ползването на патристичната етимология на думата "днес". В молитвите към Господа се молим: "Насъщния ни хляб дай ни днес. Това днес има според свети Никодим тройно значение: първо - да се приема всеки ден, второ - през целия човешки живот, трето - в днешния (в този) живот". Бъдеще време всъщност не е нито вчера, нито утре. Съществува само един ден, който продължава вечно. Затова след светото Кръщение е необходимо през целия останал живот редовно да се приемат светите Тайни - хляба насъщен, за който молим нашия Баща небесен.

II: Втория тематичен кръг авторът посвещава конкретно на редовното приемане на светото причастие. В по-обикновен план той описва Евхаристията и в други свои писания, като напр. в книгата "Стремеж към съвършенство (Невидимая брань, Αόρατος πόλεμος)". Но тук с помощта на безкомпромисна реторика той коментира библейските места, апостолските и синодални канони и свидетелства на светите Отци, които ясно обвързват православните християни с редовното приемане на светото причастие. По-нататък той отново доказва, колко необходимо е, за достигане на спасение именно по-честото обръщане към светата Евхаристия. По-честото причастяване засилва също и любовта на вярващите в Христос. Християнин, който пристъпва към светата Евхаристия винаги преживява и истинското възкресение (Пасха). Тази теза майсторски доказва с един откъс от пасхалните прошения на светия Йоан Златоуст: "Всъщност по време на Великден приемаме (св. причастие) три или четири пъти седмично или още по-добре - колкото пъти поискаме. Пасха не е пост, то е свето причастие при всяка света Литургия. Учи се на тази истина и послушай Павел, който казва, че нашата Пасха е Христос, пожертвал се за нас с любов. Винаги, когато приемаш Божиите Дарове, празнуваш светлата Пасха".

По-честото причастяване очиства душата и цялостно помага за оздравяването: "Послушай, християнино мой, колко добрина получаваш от по-честото причастяване" - пише свети Никодим, "и тези най-малки грехове ти се прощават. Лекуват ти се раните. Получаваш цялостно оздравяване!"

В книгата скрито присъства окачествяването на св. Евхаристия като лекарство, а причастяването като лекуване на болната душа и тяло, което е непосредствено свързано с патристичното възприемане на живота в Христа. Авторът не анализира, но посочва на читателя, колко би било възможно да се говори още на тази тема: "... цялата тази голяма и свръхприродна добрина, за която сме до тук разказвали привързва всеки християнин с чиста съвест към Божествените Тайни на нашият най-мил Иисус Христос, но получава и още много, което подминаваме като конкретност ".

III. Но най-голямо внимание свети Никодим посветил на следните тематични кръгове и по-конкретно на забележките срещу по-честото причастяване и поясненията към това. Той систематично обобщил всички известни му несъгласия и всяко едно от тях успял да отхвърли с уважение и сериозност към дадената тема. Както и в други подобни случаи той едновременно ползвал ерудиран подбор на аргументите от Светото Писание, от апостолските и синодни правила и трудовете на светите Отци и Учители на Църквата.

От тринадесетте забележки против редовното свето причастие, които са обхванати в тази част на книгата, се явява доста ангажиращото твърдение, че въпросът за причастяването не е догмат на вярата, и затова не трябва да се изпълнява. Свети Никодим в тази връзка доказва, че редовното приемане на светото причастие е повече от догмат на вярата, и че то всъщност е заповед на Бога. Като подкрепя казаното с обръщението на Христос: "Правете това в моя памет", която е съпровождала устава на светата Евхаристия и означава, че към нея трябва да се приближаваме по възможност всеки ден, до края на живота си, както правели светите апостоли след основаването на Църквата. Заповедта на Господа има по-голяма тежест отколкото останалите църковни устави. Така ни учат светите Отци, така ни учи и свети Никодим. Светецът работи със заложена  христоцентрична вяра, която поставя на първо място в духа на патристическите съждения.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Книгата на свети Никодим за честотата на приемането на скъпоценните Христови Тайни, която е съставена в сътрудничество с представители на филокалийното движение на коливадит, внесла разногласие сред църковните кръгове на Константинополската патриаршия. Защото честото пристъпване към светата Евхаристия не се практикувало в нито една от местните православни църкви. Накрая, след първоначалната несигурност, книгата дочакала църковно одобрение и препоръка, като "много добра и полезна". Но и до днес нейните идеи не са достатъчно разпространени в православния свят. Раздвоеното отношение на църковните авторитети по въпроса за по-честото свето причастяване все още съществува. Към такива пастири свети Никодим и днес се обръща с думите: "Моля ви от дълбочината на своето сърце и с братската си любов, пробудете се от тежкия сън на невниманието и бъдете охотни и грижливи, когато става дума за честото приемане на скъпоценните Христови Тайни".

 

Превод от руски език

 

 





Още от "Православна мисъл":