ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Монашество » СВЕТА ГОРА - МЯСТО ЗА ОБНОВЛЕНИЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ИСИХАСТКАТА ТРАДИЦИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

СВЕТА ГОРА - МЯСТО ЗА ОБНОВЛЕНИЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ИСИХАСТКАТА ТРАДИЦИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

2010-10-10, автор: Архим. ЙОСИФ, игумен на м-р Ксиропотам, Света Гора, рубрика: Монашество

Седмица на православната книга - Варна 2010 г.

PapaErem_s_bratstvo.jpg

В края на десетилетието на 1960 г. до 1974, когато съществено се подобрило придвижването от Солун до Света Гора, много от заприиждалите поклонници чували да се говори на Света Гора за едно „странно" монашеско братство, намиращо се на северния светогорски бряг. Става въпрос за бившата руска келия „Св. Артемий", населявана сега от едно гръцко братство - братството на отец Ефрем (папа-Ефрем от Катунакя). Решилите да посетят „странните" братя чували още по пътя, с приближаването си до тях, молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме". Тя била изричана силно и постоянно от някои монаси, които работели в градината, обграждаща тази голяма светогорска келия. Тези монаси съвсем не били разговорчиви със своите посетители и единствено отговорният за посетителите монах ги почерпвал с традиционния локум, чашка ракия и вода. Той им давал и нужната информация относно типика на братството, но едва след като били приемани да пренощуват там.

Този типик не включвал вечерня. Братята имали обща следобедна трапеза (вечеря), след което често пъти повечерие, а на другия ден Молебен на Пресвета Богородица и света Литургия. Братята изисквали от малкото и избрани посетители да бъдат тихи и да не говорят с другите монаси освен със стареца, отец Ефрем, когато той идвал да ги види.

Gerontismos.jpgОстаналото последование от денонощния кръг на монасите се извършвало по келиите им, а в летните вечери - в градината под дърветата. Когато се случело някой да погледне през прозореца си навън, той можел по сенките на лунна светлина да види монасите с големите броеници от по 300 възела да правят поклони, да се молят прави, седнали, ходейки бавно, за да преборят съня и да успеят да довършат така монашеското си правило. По същия начин извършвали и последованието на утренята (съответните за това ок. 12 пъти от по 300 възела, което е 3600 молитви), за да влязат след това в църквата за молебена и светата Литургия. Това бил типикът, който следвали всички приемници на стареца Йосиф Исихаст или още Спилиот. На Света Гора по това време имало три такива братства: на отец Ефрем в Катунакя, докато бил още жив нареченият му старец Никифор, на отец Ефрем в „Св. Артемий" и на отец Харалампий в Неа Скити, а после в голямата руска келия "Буразери" близо до Карея.

Мълчанието на монасите помежду им и по отношение на странниците било пословично. Те отправяли само традиционния поздрав „Благословете - Бог да благослови", а ако имали някое определно послушание - например покупки в Карея, изговаряли единствено само най-необходимото за нужната комуникация.

Според наставленията на стареца Йосиф Исихаст, които тези монаси следвали, те знаели, че всяка излишна дума, която би излязла от устата им в продължение на деня, после по време на личното им служение би станала пречка в тяхното бдение при опита им за чиста молитва, покаяние, страдание и сълзи, които били и целта на техните дългогодишни търсения.

StarecJosif_v_kraia_na60te.jpgБез съмнение, аз не мога тук да разкажа цялата история на братството. Накратко ще кажа само какво произлязло и какво последвало. Старецът Йосиф, когато стигнал в Света Гора през десетилетието на 1930 г., казва, че не намерил тук или поне не е могъл да се свърже с някой от малцината тогавашни старци-исихасти, като например стареца Калиник Исихаст в Катунакя, който не оставил ученици. Едва след няколко години той намерил и се свързал духовно с руснака отец Даниил, духовника на обителта „Св. Петър" в района на Великата лавра.

Като цяло следите на исихастката традиция в Света Гора били тогава две - гръцка и руска. Гръцката идвала най-вероятно от отец Харитон, предполагаемия автор на наскоро преоткрития и преиздаден ръкопис „Ниптическо (умотрезвено) съзерцание" (Νηπτική Θεωρία), който трябва да е живял между XVIII и XIX век. Руската идвала вероятно чрез духовните наследници на св. Паисий Величковски в Украйна и Русия (Оптина). Свети Силуан Атонски († 1938 г.) от руския манастир бил почти съвременник на стареца Йосиф Исихаст, но старецът Йосиф не го е познавал.

И нека накратко да приключим с това, което последвало. Духовните приемници и наследници на стареца Йосиф Исихаст основали пет светогорски киновийни манастири и около 20 малки и големи мисионерски манастири в Съединените американски щати и Канада. В тези манастири строгият монашески устав бил приспособен към ежедневните богослужения, запазвайки главно един „огнен стълп" на лична молитва в килията в продължение на 3-4 часа преди утренята.

Строгостта по отношение на бдението (неспането), мълчанието и телесната аскеза сигурно е била приспособена към новата киновийна обстановка, но при ясното отличаване на предадените исихастки начала и практики.

Духовниците предават и на изповядващите се миряни посланието за трезвение и молитва чрез еднофразната т. нар. "умна" молитва. Много миряни имат „правило" за тази молитва, било вечерта преди сън, било в полунощ, било то много рано сутрин. Исихастката книжнина главно на основата на Посланието на стареца Йосиф Исихаст се чете и се преиздава постоянно. Направени са преводи на английски и руски, проведени са и две конференции на тази тематика в Атина и Лимасол, Кипър.

papaTihon.jpgСигурно и други светогорски старци като много познатия старец Паисий, който се свързал с руснака исихаст отец Тихон, са живели според исихастките начала и практики и са ни ги предали. Аз лично се спрях повече на стареца Йосиф Исихаст, защото влиянието на неговото учение е най-видимо чрез неговите последователи в днешна Света Гора и като цяло по света.

Преживяването и метода на трезвението и молитвата е един пламък, който никога не е загасвал в Едната и Истинна Църква Христова - Православната църква, и който по най-разни начини и пътища се предава още от първите египетски отшелници в Синай и Палестина, та до Света Гора, манастира "Валаам", "Оптина" и неизбродимия Сибир. Силата на този пламък се променяла съответно на всяка епоха, но той никога не е угасвал и никога няма да угасне до свършека на този свят. Защото е същността на евангелското учение и най-значимата духовна ценност на Православната църква. И както Сам Господ обеща: „и портите адови няма да й надделеят". Нека всеки от нас чрез личното си усилие за постигане на спасението да помогне този пламък да се предаде и на следващото поколение. Амин.

 

Превод от гръцки: Анула ХРИСТОВА

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

УМНАТА МОЛИТВА

МОЛИТВЕНАТА БРОЕНИЦА И КАК ДА Я ПОЛЗВАМЕ

БОЖЕСТВЕНАТА ЕВХАРИСТИЯ И ПОСТОЯННАТА УМНА МОЛИТВА - ПЪТИЩА КЪМ ОБОЖЕНИЕ

Балканското Просвещение и Атонската книжовна традиция

СВЕТА ГОРА - ДУХОВНИЯТ ФАР НА ИСИХАЗМА, Архимандрит ЙОАНИКИЙ





Още от "Православна мисъл":