ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ

ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ

2010-02-04, автор: Анула Христова, рубрика: Теология

lestvica.JPGПравославието е живото предание на истината и на живота. Това Свещено Предание, което е животът в света на самото Православие, се пази в Църквата. Така от Свещеното Предание на основата на Апостолското Предание и в тясна връзка с него се развивило т. нар. Църковно Предание. От последното следва да се различават местните църковни обичаи, които не са задължителни за Църквата като цяло, особено ако не са в съгласие с духа на Свещеното Предание. "Често пъти мнозина по традиция приемат с неограничено доверие като Свещеното Предание много от онова, което е проникнало в Църквата като обичай. Но как Църквата отделя истинското Свещ. Предание от "скверни и бабешки басни" (1Тим. 4:7)? Св. апостол Павел съветва: "Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте" (1Сол. 5:21). Като се държи за доброто, Църквата в нейната пълнота определя Преданието, пази го без изменения и го предава от поколение на поколение" (Православен катехизис, СИ 1991).

Църковното предание се изразява чрез традицията и нейната приемственост. А приемствеността или предаването на традицията не е статичен, а динамичен процес; не е проява на консерватизъм, а на творчество. Традицията не е някакво замряло и запечатано състояние, а е жив процес, живот - животът на Църквата, която е едното Тяло Христово, свято и съборно. Затова и Православието не е консервативно и не може да бъде такова именно заради приемствеността си. Съответно и неговото Предание - Църковното не е консервативно, а напротив - то е динамично и приемствено.

„Лесно е за човека да търгува с Православието, но особено трудно е да го направи свой живот. Лесно ни е да се хвалим, че сме православни - още повече, ако се случи това да е на мода - и особено, за да осъждаме другите като отстъпници или еретици, но трудно ни е самите ние да бъдем православни. Затова често пъти пренебрегваме православната истина и я заменяме със собствените си желания и самолюбия. По този начин подменяме Православието в много по-голяма степен дори от онези, които считаме за негови врагове", казва професорът по Християнска етика Г. Мандзаридис в книгата си „Православен духовен живот".

Православната традиция или Църковното Предание е едно и единствено, защото то е преданието на едната и неделима Христова Църква. И това е така, не защото на православните така им изглежда, а защото точно това сочи общата за всички християни традиция: "Каквото Пророците видяха, каквото Апостолите поучаваха, каквото Църквата прие, каквото Учителите в догмати изповядаха, в каквото Вселената се увери ... ние това мислим, ние това говорим, ние това проповядваме... Тази е вярата на Апостолите, тази е вярата на Отците, тази е вярата на Православните, тази е вярата затвърдила Вселената" (Синодално послание на VII-мия Вселенски Събор ).

Православното монашество чрез своя общностен дух, който винаги е бил идеал за живота на вярващите в света, опазва и до днес жив чистият образ Православието и неговото предание. Доброто опознаване и доближаване до живото Църковно Предание, такова, каквото то се поддържа в онези места, където не е имало силни сътресения и външни гонения в духовния живот, представлява не само интерес за нас, които няколко поколения наред сме били лишавани от възможността да я опознаем отблизо, но е и разкриване на истината за църковния живот. А решението на много от въпросите, които вълнуват съвременното православно общество, се крият именно в това - да преоткрием живота на чистия образ на Църковно Предание, на църковната традиция, такава, каквато ни е поверена в своя чист вид - без икономии и човешки мъдрувания, за да видим ние къде сме по лествицата на духовния живот и накъде вървим.

 





Още от "Православна мисъл":