ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ

ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ

2010-02-04, автор: Анула Христова, рубрика: Теология

lestvica.JPGПравославието е живото предание на истината и на живота. Това Свещено Предание, което е животът в света на самото Православие, се пази в Църквата. Така от Свещеното Предание на основата на Апостолското Предание и в тясна връзка с него се развивило т. нар. Църковно Предание. От последното следва да се различават местните църковни обичаи, които не са задължителни за Църквата като цяло, особено ако не са в съгласие с духа на Свещеното Предание. "Често пъти мнозина по традиция приемат с неограничено доверие като Свещеното Предание много от онова, което е проникнало в Църквата като обичай. Но как Църквата отделя истинското Свещ. Предание от "скверни и бабешки басни" (1Тим. 4:7)? Св. апостол Павел съветва: "Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте" (1Сол. 5:21). Като се държи за доброто, Църквата в нейната пълнота определя Преданието, пази го без изменения и го предава от поколение на поколение" (Православен катехизис, СИ 1991).

Църковното предание се изразява чрез традицията и нейната приемственост. А приемствеността или предаването на традицията не е статичен, а динамичен процес; не е проява на консерватизъм, а на творчество. Традицията не е някакво замряло и запечатано състояние, а е жив процес, живот - животът на Църквата, която е едното Тяло Христово, свято и съборно. Затова и Православието не е консервативно и не може да бъде такова именно заради приемствеността си. Съответно и неговото Предание - Църковното не е консервативно, а напротив - то е динамично и приемствено.

„Лесно е за човека да търгува с Православието, но особено трудно е да го направи свой живот. Лесно ни е да се хвалим, че сме православни - още повече, ако се случи това да е на мода - и особено, за да осъждаме другите като отстъпници или еретици, но трудно ни е самите ние да бъдем православни. Затова често пъти пренебрегваме православната истина и я заменяме със собствените си желания и самолюбия. По този начин подменяме Православието в много по-голяма степен дори от онези, които считаме за негови врагове", казва професорът по Християнска етика Г. Мандзаридис в книгата си „Православен духовен живот".

Православната традиция или Църковното Предание е едно и единствено, защото то е преданието на едната и неделима Христова Църква. И това е така, не защото на православните така им изглежда, а защото точно това сочи общата за всички християни традиция: "Каквото Пророците видяха, каквото Апостолите поучаваха, каквото Църквата прие, каквото Учителите в догмати изповядаха, в каквото Вселената се увери ... ние това мислим, ние това говорим, ние това проповядваме... Тази е вярата на Апостолите, тази е вярата на Отците, тази е вярата на Православните, тази е вярата затвърдила Вселената" (Синодално послание на VII-мия Вселенски Събор ).

Православното монашество чрез своя общностен дух, който винаги е бил идеал за живота на вярващите в света, опазва и до днес жив чистият образ Православието и неговото предание. Доброто опознаване и доближаване до живото Църковно Предание, такова, каквото то се поддържа в онези места, където не е имало силни сътресения и външни гонения в духовния живот, представлява не само интерес за нас, които няколко поколения наред сме били лишавани от възможността да я опознаем отблизо, но е и разкриване на истината за църковния живот. А решението на много от въпросите, които вълнуват съвременното православно общество, се крият именно в това - да преоткрием живота на чистия образ на Църковно Предание, на църковната традиция, такава, каквато ни е поверена в своя чист вид - без икономии и човешки мъдрувания, за да видим ние къде сме по лествицата на духовния живот и накъде вървим.

 





Още от "Православна мисъл":