ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » 1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

2010-11-01, автор: † Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ, рубрика: Общество
Проповед

svPaisij.jpegВсеки народ има своя история, свой език, своя култура, свои традиции и свои светини. Историята е учителка, езикът - свещен, културата - духовна, традициите - постоянни, а светините вечни.

Никой благоразумен не пренебрегва историята си, не забравя езика си, не погазва културата си, не изменя на традициите си, не отхвърля светините си.

Строителите на България са положили здрави основи и са дали силен тласък за благоденствие, а просветителите са проповядвали православната вяра за небесно раждане.

И за да помни българският народ винаги своето минало и да черпи от него сила и мъдрост, през 1909 г. в Пловдив за пръв път се отбелязва празникът на Народните будители. Празник, който духовно укрепява и извисява. Празник, който национално просветлява и насърчава. Празник, който посочва Православната църква като незагасващ светилник. Празник, в който прославяме делата и подвизите на народните будители, тези, които осветяваха пътя към национално съзнание и спасение.

Да отворим страниците на българската история. Внимателно да четем. Старателно да разсъдим. Безпристрастно да говорим и ще се уверим, че българският народ е преминал през тежко горнило, но е запазил истината за своето минало. Изнемогвал е от чужди удари, но не е преклонил глава пред поробителя. Носил е непосилно бреме, но не се е огънал, а достойно е вървял напред.

И удивително е, че въпреки всички изпитания нищо не е могло да угаси искра любородна. Къде се крие силата на тази искра?

Какъв огън гори от нея? Как се запалва и поддържа?

Да погледнем в материалния свят и да се вслушаме в думите на свети Йоан Златоуст, който казва: „Огънят по природа се стреми нагоре, винаги върви нависоко, и макар ти да употребиш безчислени начини на принуждение и насилие, ти не ще можеш да го удържиш от този му стремеж да върви нагоре."

Да се насочим в духовната сфера. Неизследим е избликът на патриотичния огън. Искрите му блестят и се стремят нагоре - към свобода и независимост. Такъв огън запалил българският дух.

Ние винаги и навсякъде говорим с възхищение, благоговение и поклонение за несломимостта на българския дух.

И  в нашето минало и в нашето съвремие все тъй очарова българският дух, все тъй осенява и вдъхновява.

Българският дух е богат, затова не оскъдява. Българският дух е силен, затова побеждава. Българският дух е светъл, затова огрява. Българският дух е здрав, затова оцелява. Българският дух е благословен, затова устоява.

Българската святост и духовността на народните будители поддържа църковното и националното съзнание. Българските светци са запалени светилници, истински утешители, достойни просветители.

Народните пък будители са ревностните проповедници, непоклатими поборници, дейни учители. Те бяха безкористни и задружни. Тяхното богатство бе България да остане вярна нас воя покръстител - св. цар Борис, на славянобългарските просветители светите Кирил и Методий, на своя вечен идеал.

Народните будители ни дадоха пример, оставиха завет, посочиха ни път.

Пазим ли ние това скъпо достояние, за което те се бориха и страдаха? Благоговеем ли пред техните неуморни подвизи и тежки страдания? Гибелно е, когато пренебрегваме свещени завети. Опасно е, когато забравяме важни дати от родната ни история. Неморално е, когато подчиняваме всичко българско и родно на личната си изгода.

Вярно е, че съединението прави силата. Но коя сила? В света има две сили - добра и зла. Съединението в доброто прави истинската, трайната, полезната и градивната сила. Тази сила е ръководила, помагала и вдъхновявала народните будители. Те твърдо вярвали, че тази сила е благословена и осветена от Бога. И тази сила им сочела пътя на единомислието, единогласието и единодействието.

Стремежът към единомислие, дръзновение към единогласие и твърдост към единодействие ще бъде най-красивият венец на народните будители.

Ние, днешните българи, ако нямаме огъня, то да имаме искрата на народните будители. Ако нямаме смелостта, то да имаме ревността им. Ако нямаме подвизите, то с търпение да изминем несгодите на изпитанието. Ако не греем и светим, то да не гасим любородната искра.

Нека паметта на народните будители бъде жива в съзнанието и на утрешното поколение. Амин!

 

„Църковен вестник", бр. 44-46/1996 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":