ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ЗАДУШНИЦИ

2010-02-06, автор: Архим. СЕРАФИМ , рубрика: Теология

praying.jpgЗа измолване милост над покойниците Църквата е определила да се извършват заупокойни литургии всеки съботен ден. Събота означава покой. Съботите са посветени на всички светии, намерили вечен покой в Бога, както и на умрелите обикновени вярващи, нуждаещи се от вечен покой. За особено усърдно поменаване на покойниците са установени т. нар. задушници. Това са определени съботни дни в годината, отредени за заупокойни литургии, за панихиди и посещение на гробовете. Най-важните уставни задушници са две: Месопустната - в събота пред Месопусната неделя и свето-Троичната (т. нар. черешова) - в събота пред великия празник Петдесетница.

Църквата е определила Месопустната задушница за поменаване на всички „от Адама до днес починали в благочестие и в правилна (православна) вяра наши праотци, отци и братя,  ... всички, които вода е потопила, война е погубила, земетръс е унищожил, убийци са убили, огън е изгорил, ... ония, които са станали храна на зверовете, на птици и гадини, погинали от мълния и измръзнали от студ..., всички внезапно умрели и останали без законно погребение"[1].

Месопустната задушница е свързана с Евангелското повествование за Страшния съд, което се чете на следващия ден - Месопустна неделя. Понеже живи и мъртви ще застанат пред Страшния Христов съд и ще имат нужда от Божията милост, то на тази задушница се цели - чрез добротворство  и заупокойни молитви - да се омекоти присъдата, която има да произнесе Всеправедния Съдия над живи и мъртви. Тази задушница седи под знака на надеждата, че ще се получи милост за проявената милост (Иак. 2:13). Най-добрата милост към своите близки покойници, неуспели да принесат плодове на покаяние, проявява онзи, който се моли за тях и в тяхна памет благотвори. Христос приема проявената към ближните милост като проява към Самия Него (Мат. 25:35-40).

Втората главна задушница - свето-Троичната - също чествува „паметта на всички отвека починали благочестиви християни, отци и братя наши". На този ден Църквата се моли: „Въдвори, Иисусе, като благосклонен Бог, в селенията на избраниците и в страната на живите благочестиво починалите, които Си приел! Озари ги с незалязваща светлина и ги удостой с Твоята небесна радост!"[2].

Освен тези две най-главни задушници, по църковен устав се предвиждат специални заупокойни служби на 2-та, 3-та и 4-та съботи от Великия пост. В Българската православна църква е влязла в практиката и т. нар. Архангелова задушница - съботата преди Архангелов ден. По време на всички тия задушници Църквата измолва от Бога за преселените в отвъдния свят души на православни християни вечен покой подир техните многобройни земни трудове, грижи, тревоги и борби.

Много хубави мисли за това как да помагаме на починалите срещаме в словата на св. Йоан Златоуст: „Нека се стараем  им бъдем в помощ спрямо силите си! Да измислим за тях някакво средство, което да им помогне! По какъв начин? - Като се молим, като подтикваме и други да се молят за тях и като даваме на бедните милостини за тях. Това ще им достави известно облекчение. Чуй какво говори Бог: „Аз ще защитя тоя град зарад Себе Си и зарад Моя раб Давид" (4 Цар. 20:6). Ако само паметта за праведника била толкова силна, то как да не бъдат силни делата, вършени за покойника! Не напразно Апостолите са установили при извършването на страшните Тайни да се поменават умрелите. Те са знаели, че за последните има голяма полза от това. Когато целият народ и свещенически сонм стои с издигнати ръце и когато отпред лежи страшната Жертва, как няма да умилостивим Бога, молейки се за тях! Това говоря за ония, които са свършили живота си с вяра"[3].

И още: „В колкото по-големи грехове покойникът е виновен, толкова повече милостиня е необходима за него. Трябва да се грижим не толкова за паметниците и надгробните украшения. Ти събери вдовиците - ето най-добрият паметник! Кажи им името на покойния! Нека всички се помолят за него! Това ще умилостиви Бога. Мнозина са получавали полза от милостините, извършвани от други за тях. Ако пък не са изцяло помилвани, те получават поне някаква утеха"[4].

И тъй, нека усърдно да помагаме на покойните си близки с молитви и милостини, извършвани за тях, от която ще имаме голяма полза и ние, и те!

 

Със съкращения из „Беседи за живота след живота", т. 2

 


[1] Триод Постная, Москва, 1912, стр. 12 и сл.

[2] Триод Цветная, Москва, 1893, стр. 228-229.

[3] Св. Йоан Златоуст, Беседа към филипийци 3, Творения, т. 11, кн1, СПб, 1905, с. 248.

[4] Св. Йоан Златоуст, Беседа по Деяния Апостолски 21, Творения, т. 11, кн1, СПб, 1905, с. 205-206.

 





Още от "Православна мисъл":