ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Монашество » СВЕТА ГОРА - ДУХОВНИЯТ ФАР НА ИСИХАЗМА

СВЕТА ГОРА - ДУХОВНИЯТ ФАР НА ИСИХАЗМА

2010-11-19, автор: Архимандрит ЙОАНИКИЙ, рубрика: Монашество

 Исихазмът и исихасткият живот е отличителната черта на Източноправославната църква. След като светото Евангелие е аскетично и исихастко, е естествено и Православието, което е на него основано и по него живее, да е аскетично и исихастко, в противоположност на Западното християнство - папизма и протестантството, чиято отличителна черта е „практицизмът".

Iver.JPGЗастанете и познайте..." (Пс. 45:11).

Глаголът „σχολάσατε" (т. е. застанете, спрете) означава „ησυχάσατε" (т. е. успокойте се, вглъбете се). Потърсете благословеното спокойствие. Отдалечете се от градовете и от мъчителните грижи и безпокойства. Строшете оковите на материята. Съсредоточете разпиления си ум към Бога, към центъра на битието, към Първопричината. Обърнете внимание на същественото, на постоянното, на действително истинското. Думата „σχολή" (в смисъла на „спиране, стоене") в случая означава „ησυχία" (т. е. покой, тишина). Щастлив е онзи човек, който е познал  и е преживял исихията, който вкусил от сладчайшия мед на исхията.

Господ в Евангелието според Матей казва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:6). Духовният труд на „исихията" представлява „скришната стая" на сърцето и скрития, вътрешния човек. В Евангелието според Лука Господ посочва, че царството Божие „е вътре във вас" (Лук. 17:21). Ако царството Божие се намира вътре в нас, тогава задачата на всички християни и особено на исихаста е откриването, вникването, разкриването на царството Божие и очистването на вътрешния свят от страстите, в резултат на което се открива гледката, виждането на Бога вътре в нас.

Затова светите отци пишат, че трите стадия на духовния живот и напредъкът на душата са: пречистването, просветлението и обожението. Те съставляват стремежа и делото на исихаста.

Без Божията помощ и благодат обаче, не са възможни пречистването и просветлението на душата. Затова е несъмнена и жизненоважна нуждата от молитвата и по-специално на „умната молитва" (т. е. молитвата на ума, б. прев.), която успоредно с „трезвението" съставлява същността на исихазма. Според св. Дионисий Ареопагит „Божественият ерос е екстаз, защото не оставя завладените от нея да принадлежат на себе си, а на тези, в които са влюбени". Така душите на исихастите, разпалени от божественият ерос и саможертвената Христова любов, изпадат в божествен „екстаз" чрез трезвението на молитвата. Наистина „няма нищо по-сладко от молитвата", според св. Йоан Златоуст. И още: „по-добре е някой да мисли за Бога, нежели да диша", както казва св. Григорий Богослов.

Исихастът (било отшелник или живеещ в обител) с времето, както казва св. Исаак Сирин, получава „знанието", което ражда любовта и безстрастието, става знаещ, придобивайки великия дар на богословието като дар на благодатта на Светия Дух.

Този най-дълбок и най-висш живот, този райски живот са го живели и го живеят исихастите на Света Гора, която вече над едно хилядолетие e духовният фар на Исихазма. Духовен фар и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето чрез отхвърлянето на материалния живот и подчинеността на точната логика на съвременния човек; чрез наблягането на съзерцаването на Бога чрез живот на очистване от страстите, на просветление и на обожение.

Гласът на Якоб Фалмерайер, отишъл като смирен поклонник на Света Гора и неговата изповедта пред целия свят на рационалистичния Запад, и днес звучи актуално: „Този уединен свят, в който редът, чистотата, снизходителността и същевременно строгата дисциплина, преподаваща забравянето на света, привлякоха моята симпатията... Вече десет века по три пъти на ден отекват до небесата химните на благочестивите монаси, спазващи вида, схимата, порядъкът, който преди повече от хиляда години бил определен за монашеския живот от Василий Велики... Изтокът намери решение на проблем, срещу който не можаха да се възправят европейците с всичката си мъдрост и изкуство... На мен ми стига това, че от другата страна на Хелеспонт има едно място, в което е възможно да се противостои едновременно на робството на удоволствията и на изкушенията на властта, и на размишленията на придворните мъдреци. Хората, които се намират във война с материята, съвсем  не са безумци...".

Исихасткият живот се появява не едва от времето на великия светогорски исихаст св. Петър Атонски. И преди него на Света Гора имало исихасти и аскети, които живеели навътре в горите, в пещери и временни постройки, по начин, който бихме нарекли практически исихазъм.

Докато с появата на св. Петър Атонски аскетичният и исихастки живот приел вече друг, по-определен образ. Но дори и първият киновиарх на Света Гора, св. Атанасий Атонски, въпреки че е организирал и е дал живот на общежитийното монашество на Атон, често пъти търсел исихастския начин на живот в пещерата си - запазена и до днес, и в пустинните места на Атонския полуостров.

Св. Григорий Синаит и св. Максим Кавсокаливит дали нов тласък на исихазма, възраждайки го и упражнявайки системно умната молитва и свещеното трезвение, и посрещайки безбедно признаците на благодатта и тези на прелестта в духовния живот.

Онзи, обаче, който представлява връх в исихасткото монашество на Изтока е свети Григорий Палама. Онзи, който със словата си „към свещено безмълвните (исихастите)" станал велик поддръжник на Исихастите и теоретик на трезвия и мистичен живот в Христос.

А пък св. Никодим Светогорец и т. нар. отци коливади[1] запазили и продължили исихастката традиция.

Заслужава да се отбележи също, както пише проф. Константинос Нихоротис в труда си „Влиянието на Света Гора в духовния живот на славяните", че в периода на исихазма срещаме една всеправославна симбиоза. Не е случайно присъствието на забележителни ученици-славяни в обкръжението на Григорий Синаит". „Великата Лавра на Света Гора бил един от най-известните духовни центрове на Атон в периода на исихазма през XIV в. Имена като Григорий Палама и Григорий Синаит обиколили килиите на Лаврата, а пък присъствието на Илия Селиот, Теолипт Филаделфийски, Никифор Калиот и на Κонстантинополските патриарси Калист и Филотей Кокин дали една друга проекция на духовната сила на този период", както пише проф. Панайотис Христу.

Благодарение на учениците-славяни на св. Григорий Синаит славянският свят познал чрез Света Гора богатото авторско творчество на гръцките отци мистици, исихасти и др. Най-забележителни от тях били св. Теодосий Търновски, който превел на славянски творчеството на св. Григорий Синаит и бил учител на св. патриарх Евтимий Търновски - най-значимия славянски автор за времето си. На монаха св. Киприан, митрополит на Киев и също ученик на Теодосий, се дължи разпространението на исихазма в Русия и възраждането на духовния живот на нейния народ. Григорий Цамблак, ученик на Евтимий и негов племенник, разпространил исихазма в Молдавия и Сърбия, а по-късно и в Русия. Монахът Исаия Серски превел на славянски творенията на св. Дионисий Ареопагит.

Залужава да се отбележи, подчертава проф. Константинос Нихорисис, че „почти всички предстоятели на поместните православни църкви в югоизточна Европа били светогорци и произлизали от школата на св. Григорий Синаит. Знаели еднакво добре и гръцки, и  славянски език".

Според Високопреосвещения митрополит на Черна Гора Амфилохий „това синаитско светогорско исихастко течение с духа си и идеологическата си ориентация вдъхновило не само монашеството и духовния живот на онова време, но също така и църковната и държавна политика, архитектурата и изкуството, литературата и организацията на обществото. С една дума: живота на обществото въобще".

За развитието на духовния живот и напредъка на исихасткото течение в България в голяма степен помогнал цар Иван Александър. По време на неговото царуване значителен разцвет получили изкуствата и писмеността. Почти нямало книжовник славянин, който в този период да не намирал духовна утеха в килиите и библиотеките на Света Гора.

Но и в страшните и тежки години на турското господство Света Гора не престанала да разпръсква духовната си светлина като един неугасим фар към целия свят и по-специално към православните братя славяни. Руският атонски монах Сава Вишерски (†1460) направил нов славянски превод на Номоканона. Руският монах Исая (†1517), Нил Сорски и атонският монах Максим Грек се трудили за разпространението на монашеския исихастки идеал и за превода на много исихастки и други творения на славянски език. С право Максим Грек се определя като продължител на делото, което извършили светите братя Кирил и Методий.

Историческа останалa също така духовната и писателска дейност на св. Киприан Киевски и на монах Тимотей в гръцката Академия на Москва.

Неоценима била помощта на светогорците начело с Дионисий Ивирит към московския патриарх Никон през XVII в., който помолил да му се изпратят светогорски ръкописи за коригирането на литургичните книги.

Възраждане на исихазма настъпило през XVIII в. с появата на големия исихаст св. Паисий Величковски, който превел на славянски и на румънски „Филокалията" (слав. „Добротолюбие") на светите отци исихасти. Той основал училище със стотици ученици и последователи, подвизавал се на Света Гора и в Молдавия и извънредно обикнал гръцкия език.

Забележителни личности за славянския свят били също така Иван Вишенски, Яков Бонитски, Серафим Веслин, иеромонах Арсений, духовният светогорски книжовник Йероним и новопросиялият свети Силуан Атонски, учител на стареца Софроний (Сахаров) от Есекс. Задълбочено изследване за дейността на по-горе споменатите е съставил проф. Антониос-Емилиос Тахиаос. Святи и ярки образи, които въздействат исихастки на целия съвременен свят са старците Йосиф Спилеот (или Пещерник), йеромонах Порфирий Кавсокаливит, старецът Паисий, йеромонах Харалампий, игумен на манастира Дионисиу, иеромонах Ефрем, игумен на манастира Филотей и основател на множество манастири в Америка.

Светите отци исихасти са актуални за нашето време повече от всякога. Исихазмът е начин на живот за всички православни християни. Той е идеал. Той е евангелски, апостолски, първохристиянски, евхаристиен и литургичен опит. Всички християни са длъжни да го живеят, но най-вече исихастите в пустинните условия и тишината. Всички християни, но най-вече ние, пастирите, сме длъжни да живеем исихазма като духовна борба на очистването от страстите и горещото търсене от нашия помрачен ум на Светотроичната светлина и на божествената страст за участие в нея още от настоящия живот. Да обработим „съкровеното слово" на молитвата, на трезвението и на съзерцанието, непрелъстени от безплодното и монотонно устно и писмено слово, станало прекомерно в съвремието ни. Много книги, много думи, много конгреси, а малко молитвено „съкровено слово", малко трезвение и съзерцание и следователно малко или никакво очистване, просветление и участие в Бога.

„Източноправославното монашество, според блаженопочившия просветен монах Теоклит Дионисиат в книгата му „Между небето и земята", е пътеводител и светлина на света, резюме на Евангелието в цялата лествица на учението му като практически и теоретичен живот, защото е изразител не само на колкото трагичната, толкова и красивата християнска антропология, но и защото осветлява богатството, красотата и истината на мистичното богословие; съвременното му  послание към нашия свят е тази спасителна негова светлина, от която отпада всяко страдание, мъка и плач, които съпътстват човека в тъмнината и усещането му за сиротство; човека без Христос, без светлина и пълнота на вярата. Посланието му към вярващите е богоцентричният и христоцентричен негов мистицизъм, който представлява достигането на връхното при болезненото практическо обучение, добито след много мъчително учение; обучение, доказало верността си през вековете и което първо очиства, после просветлява (просвещава) и накрая освещава".

 

8 септември 2010 г., Седмица на православната книга - Варна                                         

 

Превод от гръцки: дякон д-р Петър П. СИМЕОНОВ

 

sohos4.jpgБел. ред.,  А. Х.: Архимандрит ЙОАНИКИЙ е игумен на светогорското братство при манастира „Преображение Господне", Сохос, епархия Лангада, Гърция.

Манастирът „Свето Преображение Господне и свети Максим Изповедник" край градчето Сохос, Северна Гърция, е основан през 1991 г. с дейната подкрепа на местното население, по инициативата на старец йеромонах, подвизавал се край близкия женски манастир „Покров Богородичен" - метох на светогорския манастир „Дохиар". Издигнат е сред тиха кестенова гора и предразполага за живото и непрестанно стоене пред Господа.

След заболяването на стареца по молба на митрополита на Лангада г-н Спиридон в манастира се заселва светогорското братство на архимандрит Йоаникий.  Архимандрит Йоаникий е духовно чедо на стареца Ефрем, основател на манастири в Гърция и Америка. Братството се състои от двадесетина монаха и е чудна Христова лоза с клонки от всички възрасти и православни националности (без българска за съжаление). Поради това и богослуженията се извършват на различни езици в последователност. По примера на своите старци архим. Йоаникий е основател и духовен наставник и на други близки и по-далечни женски манастири в континентална Гърция.

Sohos.jpg

Sohos1.jpg

Sohos3.jpg

 


[1] „Коливади": от гр. дума „κόλλυβον"(варено жито за помен). Става дума за богословско движение на Света Гора (18-19 в.) за завръщане към истинските корени на православното християнство, литургическата традиция на Църквата и за възраждане на светоотеческото предание. Повод за него станал опитът за промяна на деня, отреден за поменаване на покойниците (събота). Друг въпрос, поставен от последователите на това движение бил този за по-честото причастяване: бел. прев.

 

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

СВЕТА ГОРА - МЯСТО ЗА ОБНОВЛЕНИЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ИСИХАСТКАТА ТРАДИЦИЯ В СВЕТА





Още от "Православна мисъл":