ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ТЕХНИКА И ЕТИКА

ТЕХНИКА И ЕТИКА

2011-01-12, автор: Св. Николай ВЕЛИМИРОВИЧ, рубрика: Теология

SvSofiaKonstl-2.jpgИстинската майка на етиката и техническото знание е религията. Отпърво религията е бликнала като буен извор от неизследими дълбини, етиката се явила живоносната река, а техническото знание ­ чрез изкусно изработени канали ­ пренасяло водата от тази река до всички артерии на човешкия живот.

Законите на вярата, добродетелността, техническото знание човекът получил от Бога.

С Божиите напътствия Ной построил плавателен съд, който изпъква в историята на навигацията с огромните пропътувани разстояния.

Веселиил по вдъхновение от Бога се изпълнил с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство ­ да работи със злато, сребро и мед, да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа (срв. Изх. 31:1-11).

 Народът, построил Соломоновия храм ­ едно от великите архитектурни чудеса на древността, е бил наставляван от Божия Дух и упътван от Господ. Свещеното Писание ни дава свидетелство за това.

Истинската вяра, добродетелността, техническото знание у хората са дошли от Бога.

Докато хората пазели усещането за Бога над себе си, пред себе си, около себе си ­ също както усещали въздуха и светлината, ­ те виждали в своите технически дела Неговата сила и посвещавали творенията си на Него, техния Господ и Творец.

Когато притъпили усещането си за Бога и помрачили духовния си взор, това отворило път на гордостта у занаятчиите и техническите работници и те взели да въздават слава на себе си за своите творения, за плодовете на ума и на ръцете си, започнали да вкарват в зла потреба своите дела и с това докарали върху техниката тъмнината на омерзението.

Често пъти на техниката се гледа с недоволство. Много хора виждат в съвременната техника вината за всички злини по света. Но дали виновни са техническите приспособления, или тези, които ги създават и ползват?

Когато човек разпъва човека, дървеното разпятие ли носи вината? Когато брат посича брата, в брадвата ли е вината?

Техническите съоръжения не познават добро и зло. Един и същи вид тръби могат да бъдат използвани и за питейна вода, и за канализация. Злото се ражда не от безчувствената, мъртва техническа материя, а от умъртвените души на хората.

С будно съзнание за Бога и без капка гордост в сърцето Ной построил чуден кораб, който послужил и за собственото му спасение, и за спасението на новото човечество, което имало да се роди.

В помрачено съзнание за силата на Бога хората се изпълнили с гордост и се наговорили помежду си: "Хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име" (Бит. 11:4). Така те построили Вавилонската кула.

Когато цар Соломон завършил построяването на славния Божи храм, той прострял ръце към небето и извикал смирено: "Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име)" (3 Цар. 8:27).

Този велик храм останал непокътнат единадесет поколения. Той се превърнал в прах и пепел едва когато нечестивите потомци на цар Соломон превърнали храма от "дом за молитва в място за търговия".

Храмът се запазил векове наред не благодарение на технически качества и изчезнал от лицето на земята не поради технически дефекти. Техническата структура е нещо безлично, безсловесно, безучастно. Тя е зависима от етиката, а етиката ­ от вярата.

Прочут е библейският разказ за цар Навуходоносор. Той построил града Вавилон с множество дворци и висящи кули, с невиждано техническо майсторство и красота. От покрива на своя дворец царят погледнал към построения от него град и с гордост казал: "Не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!" (Дан. 4:27). И още докато изричал тези самодоволни думи, Бог го поразил с умопомрачение и той обезумял, и седем години в безумие живял като звяр сред полските зверове.

Великият Вавилон се превърнал в купчина развалини и в обект на присмех, опустял и останал без жители, точно както предрекъл пророк Йеремия (срв. Йер. 51:37).

Където човек загуби страх от Бога и поругае закона Божий, там планините от технически постижения се връщат в прахта, от която са родени.

Така един ден и Айфеловата кула, и немските катедрали, и американските небостъргачи, върховете на човешката техника и архитектура, ще се сринат в безформена маса от прах, ако човешката гордост, още повече ­ християнската, продължава да се противи на Бога и да пренебрегва средствата против гордостта и греха, убивайки значението на продължителните Божии страдания.

Защо лежат погребани в земните дълбини толкова много велики цивилизации, а орачи теглят плугове в пръстта над тях, без изобщо да подозират, че под орната земя лежат велики кули и кости?

 Защо от величествените мраморни строежи на гърците е останал само Акрополът?

 Откъде земята е имала дързост да скрие от слънцето и от очите на човеците гигантските храмове в Баалбек и Египет, също и великолепните градове Екбатан, Персеполис, Тир, Сидон и Троя, та в наши дни крави пасат кротко над тях, прасета се ровят из стърчащи развалини, овчари градят кошари от пръснати мраморни отломки?

Защо са изчезнали без следа гордите градове, храмове, замъци на император Монтесума? Ами царствата на цивилизованите инки и перуанци? Чия безпощадна ръка е заровила под купища кал тези творения на човека, щом като по своята солидна конструкция, построение и красота не са отстъпвали по нищо на съвременните творения?

Защо няма приемственост между човешките цивилизации, а резки обрати? Защото нито една от тях не е спечелила святото благоволение на Единия Бог.

Причина за гибелта на тези погребани цивилизации не са били нито времето, нито техническите недостатъци, нито липсата на солидна конструкция, а греховното отношение към святата вяра и святата етика. Разклатените устои на тяхната етика ги е заровила в дълбокия мрак.

"И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш" (Лука. 10:15). Христос изрекъл това пророчество в дните, когато Капернаум блестял в слава като приказен край-езерен град, и то се изпълнило. И то така ужасяващо, че когато странник попадне между тръните и змиите в земите, където някога се издигал гордият и благоденстващ град Капернаум, той се пита уплашено: "Нима изобщо е било обитавано от хора това противно място?"

Етиката е нещо дълготрайно и неизменно, каквато конкретно е евангелската етика, а технологичните постижения са нещо безкрайно променливо. Етиката е стопанката, техниката ­ нейна прислужница. Ето защо техническата наука трябва да бъде във властта на етиката. Вечните ценности са в полето на етиката, а не на техническата наука. Гибелно е цял един народ да вижда техническия прогрес като цел на своя живот, да отдава целия свой труд и да жертва всичките си сили за развитието на техниката, влачейки етиката някъде зад гърба си, както някога Ахил влачел след себе си Хектор, вързан за колесница. Няма да е чудно такъв народ да издигне градове от злато и слонова кост, но ако там живеят хора като Ахав и Иезавел, последната дума ще бъде не тяхната, а тази на псетата. Лесно се вижда разликата между достойнство и дарба. Дори да няма дарби, достойният човек е на по-голяма почит, отколкото надарения, но недостоен човек.

Техническите познания променят мястото ни спрямо природата, но не спрямо човека и Бога. Гледаме ли на това другояче, значи виждаме предметите като по-ценни от хората и прахта ­ като по-ценна от духа. Войната между хората и Бога е една страховита трагедия на нашето време.

Желанието на Бога е да обнови човешката природа, да я възвиси над безсловесната и безжизнена материя, а стремежът на хората е да загърбят своя Творец, да погубят своята идентичност и да превърнат техническото и материалното благополучие в единствена цел на живота си.

Много са хората, които - ­ обременени и духовно, и сърдечно от неверието си в Христа - ­ използват съвременните технически познания за създаване на идоли, пред които се кланят и изискват от всички народи по света да принасят жертви пред тях.

 

Превод от английски: Анжела ПЕТРОВА

 

 

 





Още от "Православна мисъл":