ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

2011-02-01, автор: Доц. д-р Емил ТРАЙЧЕВ, рубрика: Теология
*Слово*

„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня" (Мат. 5:17)

SretenieGdne_s.jpgСлед като се изпълнили 8-те дни от раждането на Богомладенеца, Той бил обрязан съгласно изискването на закона (Лев. 12:3), при което Му било дадено името Иисус, което значи „Спасител", „наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата" (Лука 2:22).

Според Мойсеевия закон жената, която е родила младенец от мъжки пол, се считала за нечиста в течение на 40 дни (а ако се е родило момиче - в течение на 80 дни). На 40-я ден тя трябвало да принесе в храма жертва всесъжение (едногодишно агне) и жертва за грях (гълъбче или гургулица), в случай на бедност - две гургулици или гълъбчета, за всяка жертва по едно. В изпълнение на Мойсеевия закон за очистването Пресвета Дева Мария и Йосиф донесли също така и Младенеца в Йерусалим, „за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу" (Лука 2:22-23), като внесат за Него откуп от пет сикли. По силата на този закон във възпоменание за това, че в нощта преди излизането на евреите от Египет Ангел Господен изтребил всички египетски първородни, всички еврейски първородни момчета трябвало да бъдат посветени на служение Богу при храма. С течение на времето, когато за това служение било отделено само Левиевото коляно, първенците започнали да се освобождават от това служение след специален откуп от пет сребърни сикли (Числ. 18:16). От евангелието се вижда, че Пресветата Дева и Йосиф принесли жертва две гълъбчета - като бедни хора.

За какво било нужно Господ, Чието зачатие и раждане били непричастни към греха, да се подлага на обрязване, а Неговата пречиста Майка - на закона на очистването?

Първо, за да изпълни всяка правда (Мат. 3:15) и даде пример за съвършено подчинение на Божия закон. Второ, това е било необходимо за бъдещото служение на Месия в очите на Неговия народ: необрязаният не би могъл да бъде в обществото на Божия народ; той не би могъл да влиза нито в храма, нито в синагогата; необрязан, Той не би могъл да има влияние сред народа, нито да бъде признат за Месия. По същия начин и светата Негова Майка, ако не се очистела в очите на свещениците и народа, не би могла да бъде истинска израилтянка. Тайната на непорочното зачатие и раждане не била тогава още известна, освен на самата Дева Мария и Йосиф. Затова всичко, изисквано от закона, трябвало точно да бъде изпълнено.

В храма при принасянето на откупа и жертвата от св. Богородица се намирал праведният и благочестив старец Симеон, който очаква „утеха Израилева", т. е. обещания от Бога Месия, явяването на Който трябвало да донесе утешение за Израил (вж. Ик. 40:1). Евангелист Лука не дава за него повече никакви сведения, освен че му било предсказано от Духа Светаго, че няма да умре, докато не види очакваната от него „утеха", т. е. Христа Господен (Лука 2:26).

Древното предание обаче разказва, че Симеон бил един от 72-та стареи, които по поръка на египетския цар Птоломей превели свещените книги на Стария Завет от еврейски език на гръцки. Тъкмо на него се наложило да преведе книгата на св. пророк Исаия и той се усъмнил в пророчеството за раждането на Емануил от Девица (7:14). Тогава на преводача Симеон се явил Ангел и предсказал, че той няма да умре, докато не види с очите си изпълнението на това пророчество. По внушение на Божия Дух той дошъл в храма - очевидно на това място, дето бил разположен жертвеникът за всесъжение - и разпознал в донесения от Пресветата Дева Младенец Месия - Христос. Той Го взел в обятията си и от устата му се изляла вдъхновена молитва - благодарност към Бога за това, че го е сподобил да види в лицето на този Младенец спасението, приготвено за човечеството. Сега отпускаш Твоя раб, Владико, казал той: сега, в тази минута, се скъсва връзката, свързваща ме с живота, и Ти, Владико, ме отпускаш от този живот в друг нов живот, според думата Си. Според предсказанието, дадено ми от Тебе чрез Светия Твой Дух, смиром, с пълно духовно спокойствие, защото очите ми видяха Твоето спасение, обещано от Тебе на света чрез Изкупителя - Месия, което аз имам сега върховно щастие да видя пред себе си, спасението, що си приготвил пред лицето на всички народи, не само за евреите, но и за всички народи. Това спасение е светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля, тъй като е излязло от неговата среда.

Йосиф и Майката на божествения Младенец се учудвали вероятно на това, че навред се намирали хора, на които Бог откривал тайната за Младенеца.

След като върнал Младенеца на майката и благословил нея и Йосиф с правото на човек в дълбока старост, на когото очевидно почивал Дух Свети, Симеон в пророческо вдъхновение предрича, че този Младенец ще бъде предмет за спорове и пререкания между Неговите последователи и врагове, „за да се открият мислите на много сърца", т. е. в зависимост от различното отношение на хората към този Младенец ще се открият техните сърдечни разположения, настроения на душата. Който обича истината и се стреми да изпълнява Божията воля, той ще повярва в Христа, а който обича злото и върши делата на тъмнината, той ще възненавиди Христос и за оправдание на злобата си против Него всячески ще злослови срещу Него, което и се изпълнило вече с примера на книжниците и фарисеите, изпълнява се и досега от всички безбожници и христоненавистници. За повярвалите в Него Той „лежи за падане", т. е. за вечното им осъждане, за вечна погибел. Симеон прозира духом и тези страдания, които ще претърпи Неговата пречиста Майка, в резултат на човешките пререкания за нейния божествен Син: „а на сама тебе меч ще прониже душата" (Лука 2:27-35).

На това събитие присъствала и Анна, дъщеря Фануилова, която евангелист Лука нарича пророчица, по особеното действие на Божия Дух в нея и по дара на вдъхновена реч, който тя имала. Евангелистът очевидно я похвалява като честна вдовица, посветила себе си Богу, след като проживяла с мъжа си 7 години и доживяла до 84-годишна възраст, неотдалечавайки се от храма, „служейки Богу с пост и молитва денем и нощем" (Лука 2:26-37). И тя, подобно на Симеон, славела Господа и в пророческо вдъхновение говорила за Младенеца на всички, които очаквали избавление в Йерусалим, т. е. очаквали пришествието на Месия.

По-нататък евангелист Лука разказва, че след като изпълнили всичко по закона, Йосиф, Пресвета Дева Мария и Младенецът се завърнали в Галилея, „в своя град Назарет" (Лука 2:39), където Иисус Христос е израсъл в очакване на Своето спасително дело.

 

„Църковен вестник", бр. 5/1995 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":