ЛЕСТВИЦА

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

Проф. к.б. Славчо Вълчанов
Възможно ли е Бог да наказва?

Възможно ли е Бог да наказва?

свещеник Константин Камишанов
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Чудеса » ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ НА ЧУДОТО НА ЧУДЕСАТА – ЛУМВАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН

ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ НА ЧУДОТО НА ЧУДЕСАТА – ЛУМВАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН

2011-04-23, автор: Анула Христова, рубрика: Чудеса

За стареца, който видя Благодатния огън; за единствения човек, който по Божий промисъл, без да е имал полагащото се архиерейско служение и право, скрит в криптата на Кувуклията при Божи Гроб става свидетел на слизането и лумването на Благодатния огън - Божигробския йеромонах Митрофан - страж и пазител на Гроба Божи

Още от ІV в., когато св. Елена въздига при Голгота и Божи Гроб първия храм „Св. Възкресение Господне", възниква и специалният чин на Братството на монасите Aгиотафити - Божигробските отци, които имат изключителната мисия да опазват поклонническите места при целия комплекс на Божи Гроб и да извършват богослуженията в тях.

pMitrofanis.jpgБлагодатният старец Митрофан е от онези себеотдадени верни, които до края на живота си съумяват да опазят негаснещ пламъка на Свещеното Предание и православната вяра, на почитта си и любовта си към Светите места и особено към Пресветия и Животворящ Гроб Господен. По Божи промисъл той е човекът, който цели 58 години обслужва Пресветия Гроб на Господа наш Иисус Христос.

Незследими са човешките дълбини, а още повече на този, който изцяло се е предоставил на великата тайна Божия - чудото на Възкресението и вечния живот. Цели 58 години животът му минава в примерно служение при Гроба Божи, ставайки свидетел на чудни събития и факти. Но несъмнено най-голямото чудо в живота му, на което той става непосредствен свидетел и от което си спечелва и прозвището „Благословеният" е чудото на слизането на Благодатния Огън над самия Гроб Господен в криптата на Кувуклията при храма „Св. Възкресение".

6.gifДо неговото лично свидетелство, да видят в непосредствена близост слизането на Светия небесен Огън над Гроба Христов, вътре в самата крипта на Кувуклията, се удостоявали единствено смирените първойерарси на Йерусалимската църква, измолващи в чинна молитва ежегодното повтаряне на събитието вече близо две хилядолетия в деня на православната Велика събота.

Ето какво разказва за своя живот и за Чудото на чудесата самият благословен старец - стражът и пазителят на Гроба Божи, вече 97 годишен, когато е настанен в Солунския старчески дом „Харисиос".

Боже мой, Боже мой, умирам! Това съмнение в мене - слиза ли или не слиза Светата Светлина на всяка Велика събота - ме ядеше още от Великата седмица на 1924 г., и цели две години до 1926 г, когато запланувах да се убедя със собствените си очи какво точно се случва, та да се избавя веднъж завинаги от онова мъчително съмнение, което предизвика в мен онази свещ!" - тук старецът говори за голямата свещ (лампада), която бил помолен да остави при Гроба за проверителната контролна комисия от 10 инославни свещеника. След извършването на самата проверка дали няма оставено нещо запалително в Кувуклията, членовете на комисията правели и лития около Гроба Божи, при която ползвали тази свещ, за да запалят кандилата си. Но Благословеният се усъмнил в това, и помислил, че свещта ще се ползва малко по-късно от Йерусалимския патриарх, за да запали сноповете си от по 33 свещи, когато влезе сам при Гроба за измолване на Огъня. „Та реших аз да направя опит да се скрия там горе, на металната плоча". По това време над Светия Гроб висели три кандила, закачени на метална плоча, която стояла на височина близо 4 метра над самия Гроб. „Казвам си - тази плоча е добра. Ще се кача там отгоре и ще легна върху нея, тя си има и дупки, през които ще гледам надолу и никой няма да ме види. Ще се кача, я! Нали съм пазач! (...) Но аз, глупакът, не си и помислих, че плочата може да не е здрава и да падне, и хем аз да се претрепя, хем да стане за резил и Светият Гроб - но Слава на Бога - здрава се оказа."

И така, в полунощ на Велики петък през 1926 г. о. Митрофан пристъпва към изпълнение на дръзкото си намерение. Взима стълба и се качва на металната плоча, уж за да проверял висящите кандила, както обяснява на стария отец-портиер, с молбата да отнесе той стълбата малко по-късно. За целта се подсигурява и с най-големия фенер, който могъл да си намери на пазара. Предстояло му да прекара там цели тринадесет часа затворен, обездвижен и тих до обед на Велика събота.

Така се изпотих и препотих, загубих всякакъв цвят от притеснение. Ще се яви Благодатният огън, аз ще го видя, но ще ме умори, защото се усъмних! Не опазих и думата си като пазител на Пресветия Гроб и ще бъда наказан най-строго!" Часовете, които минават са мъчителни за младия агиотафит. Терзаят го угризения за това, което прави, но вече е твърде късно.

На сутринта, както обичайно, дойде отец Анатолий, сложи фитила, сложи и свещта! Ах, тази свещ! Направиха литията с нея, а аз целият треперя. После дойде патриархът. Извършиха и проверката. Аз слушам, скрит отгоре, и чувам как питат за мене къде съм. Отец Анатолий отговори, че съм в пустинята с един учен, както бях казал, но че ще се върна щом се яви Светата Светлина. Ама откъде да знаят аз точно откъде ще дойда! Ако знаеха само - как тук един луд иска да преобърне наопаки целия свят, и Патриаршията, и Братството!

За радост, наистина настана голям мрак! Такъв мрак, че нищо не се вижда! Дори патриарха не можех да виждам, нито дори арменеца. Арменецът, за свидетелство, седи на прага. Всичко е тъмнина! След малко виждам някакви малки нещица! Не знам как да ви обясня. Виждам нещо, което се движи скоростно! Не можеш да го разбереш, като вятър, като светлина! Върти се силно, силно. (...) Както си бях уплашен, яви се едно небесносиньо сияние, не знам откъде, и изпълни със светлина цялата Кувуклия! И счупи това, което се въртеше и то се разби на безброй пчелички и те безшумно залетяха! Бе чудо! Патриархът не ги виждаше, но аз ясно виждах него, от лицето му силно се стичаше пот... И сякаш осветен от онова сияние той започна да чете молитвите... Пчеличките три пъти се завъртяха и веднага, на метър над Гроба, образуваха един венец, целия златен! Патриархът чете молитвите! Кандилото е загасено! А Кувуклията сияе! (...)  Видях Светейшия да държи петте снопа с по 33 свещи, украсени, знаеш ги - други свещи не сложихме. И като повдигна бавно ръцете си, моментално вечното кандило и петте снопа се запалиха. В този момент светлият венец изчезна. Очите ми се напълниха със сълзи, а тялото ми цялото гореше. Пресветая Богородице, казвам, нима аз спя и сънувам? Но не - чудо е! (,,,)

Това видях! Е, по-късно, ако и да имах въже с мен, което го бях приготвил отпреди цял месец, та да сляза с него отгоре, аз въобще не го използвах, защото в радостта си съм скочил във въздуха от 4 метра височина ! Бях толкова щастлив!"

По-късно, разбира се, 25-годишният тогава о. Митрофан така силно го заизмъчвала съвестта, че поискал да се изповяда на самия патриарх Дамян. Въпреки строгостта си, Светейшият много обичал младежа и още преди да чуе изповедта му, заявил, че приема греховете му изцяло върху себе си. Но после, като разбрал за постъпката му, силно се уплашил в първия момент, но накрая го прегърнал и продумал: „Ах, ти, ХИТРОУМНО И БЛАГОСЛОВЕНО ЧОВЕЧЕ!" Та дори го почерпил и кафе и му направил немалък подарък с думите: „Хайде сега всичко добро, моето момче, но друг път повече да не правиш такива опити, защото това, че си се усъмнил е голям грях! И както ми сподели о. Анатолий (отговорният тогава за агиотафитите при Божи Гроб), преди да дойдеш при мен той трябваше да те набие, ако ти не беше толкова благословен човек!"

Старецът Митрофан после никога повече не се удостоил да види ни Светата Светлина, ни дори и патриарха, когато влизал вътре в Кувуклията: „Бог ме наказа за маловерието ми". Преживял в храма „Св. Възкресение Господне" цели 58 години, от които 54 като пазител на Гроба Господен.

Питате ме за чудеса. Не знаете ли какво е Божи Гроб? Това е Гробът на нашия Бог, а вие искате още чудеса. Всеки час, всяка минута стават чудеса, но само онзи, който е достоен, ги вижда. ... Светата Светлина в действителност изхожда постоянно, не само всеки час, но и всяка минута. Ако си достоен, я виждаш, ама аз... блудният син, грешният, достойният за оплакване питам: „Как така, Христе мой, ме прие да съм пазител цели 58 години на Твоя Пресвят Гроб!"

Биографични данни

Старецът Митрофан е роден през 1900 г. в Керасуда - Понт, Мала Азия. През 1921 г. по време на турското клане и гонение над гърците понтийци е избито почти цялото му семейство. Самият той е заточен в Диарбекир, където пленниците трябвало да добиват олово, чиято технология на производство тогава била силно отровна и проживявали твърде кратко. Но няколко месеца по-късно младият Митрофан успява да избяга. Без родина и семейство, единствената му мечта е да стигне жив до Гроба на Христа Иисуса да му се поклони. Седмици наред върви бос през планините, криейки се от хората. Преминава през Сирия, Ливан и стига до Палестина. На 1 ноември 1923 г. стига в Йерусалим, където и изпълнява своя обет. Там той бива приютен от агиотафитите. Две години по-късно е постриган за монах и впечатлен от искрената му и чиста душа и умението му на отличен псалт, патриарх Дамян  І го назначава за пазител на Гроба Господен.

На 1 юли 1981 г. поради продължителната му болест Негово Високопреосвещенство Солунският митрополит Пантелеймон ІІ помага той да бъде настанен в старчески дом в Солун. Там 16 години той приема и утешава хиляди посетители, желаещи да се поучат от него и да се докоснат до неговата свята и осияваща простота. Неговите духовни чеда разказват, че през всичките години, когато са го познавали, дори самата му кожа била чиста и сияйна като на новородено бебе.

Стражът на Гроба Господен йеромонах Митрофан блажено се преставя в Господа на 5/18 януари 1997 г., празника на Честния Кръст по Божигробския календар, в навечерието на празника на Светлините (от гр. των Φωτών, на Трите Светила, Богоявление).

BlOgun.JPG

Kuvuklia-m.JPG

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ЧУДОТВОРНАТА БОЖИГРОБСКА ИКОНА „ПРЕСВ. БОГОРОДИЦА НА ОТЦИТЕ", разговор с †ДАМАСКИН, Архиепископ Йопийски

ПОСРЕЩАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН И ПРАВОСЛАВНИЯТ ПАТРИАРХ, Харис СКАРЛАКИДИС

ЛИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА НА ЙЕРУСАЛИМСКИ ЙЕРАРСИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН, Харис СКАРЛАКИДИС





Още от "Православна мисъл":