ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » КЕСАРЯТ, ОТДАЛ БОЖИЕТО БОГУ (Св. цар Борис Михаил)

КЕСАРЯТ, ОТДАЛ БОЖИЕТО БОГУ (Св. цар Борис Михаил)

2011-05-01, автор: Ангел ВЕЛИЧКОВ, рубрика: Общество

tsarBoris_I.jpg„Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу" (Лука. 20:25), казва Сам Господ Иисус Христос на своите ученици. Но когато самият кесар, следвайки тази Христова заповед, трябва да отдаде Божието Богу, тогава той се налага да се отрече от самото „кесарево", сиреч от себе си, от личните си интереси и изгоди. Само по този начин той може едновременно и Господния закон да изпълни, и дадената му свише власт (вж. Йоан. 19:11) да бъде оправдана и употребена за благо.

Днес ние българите, колкото и да се озъртаме, никъде не можем да намерим такъв кесар и все се жалваме от водачите си. Но историята ни поне е щедра към нас, така че нямаме основание да се оплакваме.

Един от най-вдъхновяващите за нас подобни примери от достойното ни минало е покръстителят на нашият народ - равноапостолният цар Борис І, по св. Кръщение Михаил. А не бихме правили грешка, ако го наречем и просветител.

Покръстител, не защото чрез него сме познали Христовото учение - то още от първите векове е просияло по нашите земи, а защото по негова повеля цялото поданство на царство България е станало жив член от едното тяло на православните народи.

Просветител, не за да заеме мястото на св. св. Кирил и Методий, а поради това, че техните ученици, прокудени от други земи, именно в България са намерили не просто подслон в отделни домове или манастири, а са се удостоили с царското благоволение и покровителство, за да могат да продължат да разпръскват евангелското слово и светоотеческите предания на езика на многочислените славяни.

С други думи, и като покръстител, и като просветител цар Борис І не е преправял себе си според случая (по съвременен образец) нито на духовно лице, нито на учен-граматик, но е оставал винаги в своя царски чин и в него е служел и на Бога, и на ближните си, т.е. на всички свои поданици.

Ако добре вникнем в този факт, не бихме се вслушвали в опитите на някои да злословят тънко, че в неговия случай не ставало дума за безкористно и чисто християнско служение, а за политически ходове, за чийто успех християнството към дадения исторически момент най-добре прилягало.

Най-сетне, ако погледнем и на личния живот на благоверния цар, то това докрай би осветило християнското величие на неговото дело.

В рода си царят е имал и свирепи езичници - гонители на Божията църква, и ревностни християни. Към първите принадлежал прадядо му Омуртаг и братът на дядо му  - Маламир. Към вторите можем да приведем за пример другия брат на дядо му, християнския мъченик Енравота, пострадал за Господа, дядо му Звиница, както и сестра му.

Когато сам станал владетел, за Борис било въпрос единствено на личната му свободна воля кое да наследи - езическия мрак или християнското благочестие. И щом през 865 г. приел кръщелната благодат, той не заровил придобития талант в земята (срв. Мат. 25:11-29), но равноапостолски предприел покръстването на целия свой род по народност - българския народ.

Великият Константинополски патриарх св. Фотий в своите духовни наставления до новопросветения български цар писал: „Считай справедливо да отдаваш Богу причината за благополучието в частния си живот и в оня на държавата."

Явно така е постъпвал боголюбивият цар, защото свидетели твърдели, че докато денем се явявал пред поданиците си в царска багреница, то нощем надявал груба дреха и усамотен в църква, отправял молитви към Бога.

А когато с Неговата помощ направил всичко необходимо за утвърждаването на християнството в цялата страна, той решил докрай да отдаде земния си живот Богу. В 889 г. цар Борис се отказал от царския престол и се оттеглил в един манастир, близо до столицата Преслав, където приел монашество и в този ангелоподобен чин се преселил в по-добрия живот на 2 май 907 г.

Колко трудно е днес за нас да разберем всичко това! Та кой от съвременниците ни би пожертвал успешната си кариера в политиката, заради чистата молитва към Бога в манастирския покой? (Наистина, имаше скоро някои бивши политици отишли в манастир. Но те или пътя сбъркаха и минаха в разкол, или пък се отрекоха от едни облаги с цел... други по-големи.) Пък и много от нас самите май вече не знаят на кого да отдадат „кесаревото" или пък просто не искат. Затова и данъците си гледаме, ако е възможно, да не платим.

Само че нищо не може да ни попречи да черпим от нашето минало. Стига само да потърсим и лесно ще открием там святи и достойни примери дори и в държавническата власт от времето на цар Борис, та, надяваме се, и до днес. Нещо повече, чрез молитвата си ние бихме могли дори да „участваме" в старата ни история и да я направим причастна сега на онова, което премахва границите на земното време и пренася във вечността.

С такива мисли нека се помолим пред иконата на св. цар Борис Михаил да продължи и днес своето застъпничество пред Бога за своя български народ.

 

Църковен вестник, бр. 18/1995 г.

Редакция за БГ-Патриаршия: А. Хр.

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ПРЕЗ ОГНЕНОТО ИЗПИТАНИЕ НА АВРААМ - св. равноапостолен цар Борис-Михаил, Покръстител български, Велеслав МАЛЕВ

Св. равноапостол ЦАР БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛ, Благовестов

СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛНИ ФОТИЙ, ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ, Велеслав МАЛЕВ

 





Още от "Православна мисъл":