ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология » ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЛАЖЕНИЯ КИРИЛ И ЗА ПАНОНСКИЯ АРХИЕПИСКОП МЕТОДИЙ

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЛАЖЕНИЯ КИРИЛ И ЗА ПАНОНСКИЯ АРХИЕПИСКОП МЕТОДИЙ

2011-05-11, автор: Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ, рубрика: Агиология и патрология

glagolica_m.jpgВ град Солун живееше един мъж на име Лъв, човек непорочен, правдив и почитащ Бога. Той се въздържаше от всяко зло и изпълняваше всички Божии заповеди както Иов, живеейки в кротост и благоговение пред Бога. И той имаше седем деца както Иов. От този корен именно възсияха двете светила, двете превъзходни светлозарни издънки, носещи благословен плод. Те се отличаваха с непорочен живот още от детска възраст и направиха премъдростта своя сестра, като украсиха с нея душата си и ума си. А по своята любов и вяра те се надпреварваха един-друг, цъфтейки постоянно чрез мъдростта като благоуханни цветя.

По рождение блаженият Константин беше по-млад, а по ум и добродетели той високо летеше с духовни крила като орел. Като просвети разума си с богозарната светлина, той стана избран съсъд на Светия Дух и като светеше чрез Него на всички с философското учение, се оказа неизчерпаема съкровищница. Светият Дух бликна изобилно в него, изля се чрез неговите уста и духовно развесели със сладост цялата вселена, сеейки словото сред всеки народ според собствения му разум; защото на него беше даден духовен дар да говори езици, както на апостол Павел.

Неговият по-стар брат, преблаженият Методий, от младини започна да получава високи светски длъжности. Разцъфтявайки с мъдрост като благоуханен цвят, той стана любим на всички властници. Той получи и воеводски чин, но остана в него малко време. Методий разбра, че този многометежен свят преминава безполезно, подобно на сянка, и нещо повече - той възприе като стрела в сърцето си словото на Господа, както е казано: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а навреди на душата си или я погуби? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" Като замени земното с небесното, отхвърляйки от себе си с презрение всичко временно, Методий се устреми към вечното. Той отиде в Олимп и прие монашеско пострижение в черни дрехи, очаквайки да получи бяла и нетленна ангелска одежда. Подчиняваше се на всички с послушание и смирение, в бодърстване и молитва, в труд и служене, в строго постене, в постоянно трезвост, в духовна чистота и в плач от умиление, изпускайки от очите си извор сълзи като река и с тях измиваше цялото си тяло. Той никак не знаеше какво е телесна почивка, но всяка нощ стоеше от залез слънце до изгрев, не давайки сън на очите си, ни дрямка на веждите си, нито покой на клепките си, като се поучаваше с псалми, славословия и духовни песни. Когато и патриархът чу за неговия подвиг, убеждаваха Методий да го поставят за митрополит на почетно място, но понеже не можеха да го склонят към това, поставиха го за игумен в манастира, наречен Полихрон, в който живееха седемдесет отци. Щом пое това служение, Методий заживя там като безтелесен, постоянно в молитви; за всички стана всичко, за да спаси всички.

***

Те отидоха в западните страни, благовестейки Божието слово всред нов народ. И като преведоха целия църковен закон от гръцки език, те им го предадоха на техния език. Братята сринаха и унищожиха заблудата на триезичниците и я изхвърлиха като плевел от пшеницата и предадоха чисто и светлообразно жито на Църквата. Двамата учители засияха като слънце в западните Панонски и Моравски страни, прогониха греховния мрак, просветиха народа чрез писмеността и научиха учениците си основно на църковния ред.

В изпълнение на своето служение те тръгнаха на път за Рим, за да се поклонят на апостолския престол, носейки със себе си духовен плод за освещение. Щом папа Адриан чу това, излезе да ги посрещне далеч от град Рим и ги прие като Божии ангели. Той одобри с любов тяхното учение и ръкоположи блажения Методий в свещенство, а също и техни ученици.

***

Настъпи времето да почине пресветият и преблажен наш отец и учител Константин Философ. Той видя видение от Бога за своята смърт и се облече в черни дрехи, предсказа деня на своята смърт и живя още петдесет и пет дни, радвайки се и славейки Бога. Така той почина и се присъедини към своите отци, към пророците и апостолите, към мъчениците и към всички светии. Погребаха го в църквата на св. Климент, където започнаха да се извършват много изцерения от неговия свят гроб: слепите веднага започваха да проглеждат, болните да оздравяват, бесовете да излизат (от човеците). Като видяха това, римляните още повече се привързаха към неговата светост.

След като посветиха пречестния и благочестив Методий за архиепископ на престола в Панония, изпратиха го в славянските страни да поучава техния народ.

***

Когато Методий пристигна в Моравия, всички люде излязоха с радост да го посрещнат и го приеха като Божи ангел. И отвориха се очите на слепи, и ушите на глухи започнаха да чуват, а гъгниви езици започнаха високо да възвестяват Божията слава. Със същите уста, с които по-рано са въздавали жертви на сатаната при извори и са хулили Бога на всички места, сега техните деца отдават на Бога духовни и чисти служби за целия свят. И на всяко място се прославя Божието име на новия език, на който Методий се яви проповедник и нов апостол Той изгря като слънце, прогони мъглата на незнанието и просвети сърцата на всички със светлината на богопознанието. Със своята кротост, сладост и любов той привлече всички към себе си; пътя свърши, вярата опази, украси църквите с духовни песни и славословия и тъй почина в Господа.

***

И така, какви похвали да отдадем на вас двамата, които се потрудихте толкова много в източните, западните и северните страни, и които не търсехте временното и тленното, но вечното и безкрайното?

Като взехте храбро на рамо Господния кръст, вие разчистихте и разорахте с него буренясалата и запустяла поради греха земя, посяхте духовното семе и принесохте на Църквата чисто жито - светлото като ден учение, чрез което вие, о светци, сияете като светила в целия свят, прогонвайки демонската хула и всяка ерес. Вие станахте велики стълбове на Христовата църква, вие бяхте небесни човеци и земни ангели; в тяло постигнахте безтелесен живот. Блажена е наистина утробата, която ви е носила, и оная, която е откърмила вас - два многоплодни класа, с които нахранихте гладните народи. Вие напоихте жадните с животворно питие, вие жадните с животворно питие, вие раздадохте изобилно като от извор неизчерпаема храна за всички.

Благословен е вашият език, чрез който посяхте духовните слова за спасение на многолюден народ. Вие двамата получихте от Бога боговдъхновен дар и прогонихте отвсякъде мрака на незнанието, давайки сами пример за всички и разливайки духовна сладост от устата си.

***

Всесвяти и истински пастири, молете се непрестанно и усърдно за избраното ваше духовно стадо, като прогоните нашите страдания и ни избавите от беди и нещастия. Просветлете очите на нашите сърца и подкрепете нашия разум, за да последваме достойно вашите стъпки. Като вземете върху себе си нашите немощи, дайте ни сила свише, та като живеем достойно за Христа, да бъдем наследници на вашите трудове и проповедници на истинската вяра, която вие сте ни завещали, та всички единногласно да прославим трисветия Бог - Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и вовеки. Амин!

 

„Църковен вестник", бр. 19/1996 г.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ПОЧИТТА КЪМ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ, Проф. д-р Климентина ИВАНОВА

 

 

 





Още от "Православна мисъл":