ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

2011-05-14, автор: Благовест АНГЕЛОВ, рубрика: Теология

NedeliaRazslablenago_m.jpg

Както неделите на Великата Четиридесетница са посветени на специални личности или теми, въвеждащи към светлата Христова Пасха, така и неделите от Възкресение до Петдесетница носят белега на определени евангелски събития. Те възвестяват силата на благодатта, плодовете на изкуплението, завършека на Божието домостроителство, примирението на човека с Бога чрез Христовата жертва.

Подборът на тези евангелски текстове, утвърдени от богомъдрите отци на Църквата, не е случаен. Ето как следват те дотук.

Първо е Възкресение Христово. После е т. нар. Томина неделя, когато ни бе разказано за явяването на Господа във възкресена плът, с душа и тяло сред учениците Му. Тогава нашата вяра се утвърди чрез обореното неверие на св. апостол Тома.

Миналата неделя беше посветена на жените мироносици. Тогава видяхме духовната красота, струяща от онези, които с пълно сърце и с цялата си душа обичат Бога. Защото тази неземна любов окриляла слабите и беззащитни Христови следовнички в ранни зори да донесат миро, за да помажат светото тяло, положено в гроба.

Те преодоляха страха от стражата и от иудеите, за да изпълнят своя дълг към Христа. И поради любовта си, видяха Възкресението!

Тази неделя св. Църква ни връща към едно събитие от земния живот на Спасителя, станало преди залавянето и кръстните Му страдания. Но в контекста на Възкресението това събитие ни дава откровения за изпълнените обетования, които сме получили всички, укрепнали във вярата и утвърдени в любовта към Господа и Бога.

Такъв е смисълът, вложен от Свещеното Предание с евангелското четиво в Неделя на Разслабения - Йоан 5:1-15.

Днес от къпалнята Витезда има само археологически останки, но мястото е добре известно и за съвременните жители на Йерусалим. По времето на Христа там бликал минерален извор и множество хора се стичали на това място, за да получат изцеление на недъзите си. Божията милост и в старозаветни времена посещавала хората на това място. Но тя била някак ограничена, лишена още от пълнота. Такова е изобщо старозаветното състояние на човешкия дух - състояние на очакване.

И тогава, преди близо 2000 години, Сам очакваният Месия посетил това място. И не ангел, нито лековитата минерална вода, но Самият Христос дал изцеление на един нещастен човек, страдащ от многогодишна неизлечима болест. Божията благодат се изляла върху човека даром, без условия, без ред. Напротив, тя се спряла над най-малкия, най-безпомощния, най-самотния. Нещо повече, Христос извършил чудесното изцеление в свещения Съботен ден, за да покаже на книжниците и фарисеите, че не човекът е за съботата, а съботата е за човека. И че не буквата на Моисеевия закон, а неговият духовен смисъл трябвало да изпълняват иудеите, за да познаят истинския Месия.

Два основни момента свързват това събитие със следпасхалния цикъл - водата и Съботния ден.

Водата, като основен елемент и символ на св. Кръщение. В древната Църква именно в дните около Взъкресение Христово се кръщавали оглашените. Затова и днес в тези дни пеем: „Елате да се кръстим в Христа".

Съботата пък е ден на съвършен покой при иудеите. Покой, но не бездействие, що се отнася до изпълнението на заповедта за любов към Бога и ближния. Това показва Христос с изцелението на разслабения. А за нас, християните, съботата е преход към Възкресния ден - Празника на всички празници.

В края на краищата днешният евангелски текст говори за пълнотата на действената благодат, бликнала от Христовия кръст. Следващата неделя църковното предание ще ни предложи четиво за духовното проглеждане, необходимо на човека, за да прозре благодатта и да не остане сляп и безчувствен за нея.

 

„Църковен вестник", бр. 9/1998 г.

 

 

 





Още от "Православна мисъл":