ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » РАЗГОВОРЪТ СЪС САМАРЯНКАТА

РАЗГОВОРЪТ СЪС САМАРЯНКАТА

2011-05-21, автор: Николай ХАДЖИЕВ, рубрика: Теология

Samariankata.jpgВ духовното си развитие хората винаги са търсили да почитат и да се покланят на нещо извън себе си, на свой бог: едни го виждаха в небесните знаци, други - в земните стихии, трети - в поднебесните сили на злото, четвърти - в човешките творения. Минаваха хилядолетия на отстъпление от Райския завет между Бога и човека, на заблуди и измама. А душата копнее за святата истина! Нейният стремеж към Бога е толкова естествен и тя Го търси, тъй както кошута жадува за водни потоци.

Квинт Септимий Флоренс Тертулиан (160-22) определи религиозната потребност на душата като християнска още от рождение: „Човешката душа по природа е християнка".

От Синайската планина Моисей донесе написан върху скрижалите на Завета религиозния кодекс, изпратен от Бог-Саваот на богоизбрания еврейски народ и на цивилизоващия се свят: „Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене! Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята; не им се кланяй и не им служи!"

Спасителят проповядваше пред народа, разговаряше само с учениците Си, а понякога беседваше отделно със Своите последователи, почитатели и слушатели, какъвто е случаят с жената-самарянка при кладенеца на големия старозаветен патриарх Яков от днешното свето евангелие на св. Йоан Богослов (Йоан. 4:5-42).

Самаряните представлявали смесица от останалите в родината израилтяни след асирийския плен и заселените от поробителя езичници на мястото на отведените в плен израилтяни. Между юдеи и самаряни съществувала непоносимост и те не общували.

За изненада на учениците и на жената-самарянка, която разпознала в Събеседника си юдеин, Иисус я заговаря, защото видя в нея просветлена душа, религиозна нагласа, познаване на пророчествата и очакване на обещания месия. От безименна самарянка при Якововия извор впоследствие тя просиява позната като света Фотиния (Светозарна) пострадала мъченически в Рим за Христовата вяра.

В чудодейния разговор Иисус Христос разкри пред жената-самарянка най-възвишени истини от Своето учение: че има друга, жива вода, за разлика от питейната, с необикновени благодатни качества, от която не се ожаднява повече; че Бог не е понятие, човешка измислица и пожелание, а е име на Личност, Дух, Който притежава всички определящи свойства за личност, т. е. ум, чувство и воля в тяхната най-съвършена степен и пълнота. Като Ум Бог е всезнаещ и премъдър, като Чувство - всеправеден, всеблажен и всеблаг, като Воля - абсолютно свободен, всесвят и всемогъщ.

В тази беседа жената помоли Спасителя да й разреши религиозния спор между юдеи и самаряни относно мястото за молитва и поклонение на Бога. Според самаряните това е планина Гаризим, намираща се недалеч от Сихар, върху която те изградили свой храм, разрушен 130 години преди Христа от юдейския вожд Йоан Хиркаи, а юдеите твърдели, че Йерусалим е мястото, където трябва да се молят и покланят на Бога.

Христос разясни на самарянката, че „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина". Това означава, че поклонението на Бога не е свързано с едно определено място. То може да става навсякъде. Първо, защото Бог е извън времето и пространството и затова е по всяко време на всяко място. И второ, защото ние Го носим в себе си, в душата си: „Не знаете ли, че вие сте храм Божи и Духът Божи живее във вас", казва свети апостол Павел.

Но това поклонение не трябва да бъде механично, формално, бездушно и неправилно, а с дух и с истина. Душата да се покланя и да търси искрено общуване с Бога чрез вяра и дела. Молитвено да иска от Него само онова, което е истинно, чисто, справедливо и добро, полезно за душата и за нейното спасение.

Тази универсална възможност за поклонение пред Бога не прави излишен Божия храм. Напротив, храмът е дом за молитва и богослужение, където установената от Иисус Христос и от светите апостоли свещена йерархия преподава на вярващите благодатните дарове на Светия Дух.

Бог е едновременно навсякъде - в храма на човешката душа и в храма на Неговата света Църква, където са и двама, и трима, и всички ние в Негово име.

„Църковен вестник", бр. 10/1998 г.

*Св. мощи от св. Фотиния се съхраняват нетленни на Света Гора - Атон в Иверския манастир, бел.ред.

 

 





Още от "Православна мисъл":