ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » РАЗГОВОРЪТ СЪС САМАРЯНКАТА

РАЗГОВОРЪТ СЪС САМАРЯНКАТА

2011-05-21, автор: Николай ХАДЖИЕВ, рубрика: Теология

Samariankata.jpgВ духовното си развитие хората винаги са търсили да почитат и да се покланят на нещо извън себе си, на свой бог: едни го виждаха в небесните знаци, други - в земните стихии, трети - в поднебесните сили на злото, четвърти - в човешките творения. Минаваха хилядолетия на отстъпление от Райския завет между Бога и човека, на заблуди и измама. А душата копнее за святата истина! Нейният стремеж към Бога е толкова естествен и тя Го търси, тъй както кошута жадува за водни потоци.

Квинт Септимий Флоренс Тертулиан (160-22) определи религиозната потребност на душата като християнска още от рождение: „Човешката душа по природа е християнка".

От Синайската планина Моисей донесе написан върху скрижалите на Завета религиозния кодекс, изпратен от Бог-Саваот на богоизбрания еврейски народ и на цивилизоващия се свят: „Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене! Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята; не им се кланяй и не им служи!"

Спасителят проповядваше пред народа, разговаряше само с учениците Си, а понякога беседваше отделно със Своите последователи, почитатели и слушатели, какъвто е случаят с жената-самарянка при кладенеца на големия старозаветен патриарх Яков от днешното свето евангелие на св. Йоан Богослов (Йоан. 4:5-42).

Самаряните представлявали смесица от останалите в родината израилтяни след асирийския плен и заселените от поробителя езичници на мястото на отведените в плен израилтяни. Между юдеи и самаряни съществувала непоносимост и те не общували.

За изненада на учениците и на жената-самарянка, която разпознала в Събеседника си юдеин, Иисус я заговаря, защото видя в нея просветлена душа, религиозна нагласа, познаване на пророчествата и очакване на обещания месия. От безименна самарянка при Якововия извор впоследствие тя просиява позната като света Фотиния (Светозарна) пострадала мъченически в Рим за Христовата вяра.

В чудодейния разговор Иисус Христос разкри пред жената-самарянка най-възвишени истини от Своето учение: че има друга, жива вода, за разлика от питейната, с необикновени благодатни качества, от която не се ожаднява повече; че Бог не е понятие, човешка измислица и пожелание, а е име на Личност, Дух, Който притежава всички определящи свойства за личност, т. е. ум, чувство и воля в тяхната най-съвършена степен и пълнота. Като Ум Бог е всезнаещ и премъдър, като Чувство - всеправеден, всеблажен и всеблаг, като Воля - абсолютно свободен, всесвят и всемогъщ.

В тази беседа жената помоли Спасителя да й разреши религиозния спор между юдеи и самаряни относно мястото за молитва и поклонение на Бога. Според самаряните това е планина Гаризим, намираща се недалеч от Сихар, върху която те изградили свой храм, разрушен 130 години преди Христа от юдейския вожд Йоан Хиркаи, а юдеите твърдели, че Йерусалим е мястото, където трябва да се молят и покланят на Бога.

Христос разясни на самарянката, че „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина". Това означава, че поклонението на Бога не е свързано с едно определено място. То може да става навсякъде. Първо, защото Бог е извън времето и пространството и затова е по всяко време на всяко място. И второ, защото ние Го носим в себе си, в душата си: „Не знаете ли, че вие сте храм Божи и Духът Божи живее във вас", казва свети апостол Павел.

Но това поклонение не трябва да бъде механично, формално, бездушно и неправилно, а с дух и с истина. Душата да се покланя и да търси искрено общуване с Бога чрез вяра и дела. Молитвено да иска от Него само онова, което е истинно, чисто, справедливо и добро, полезно за душата и за нейното спасение.

Тази универсална възможност за поклонение пред Бога не прави излишен Божия храм. Напротив, храмът е дом за молитва и богослужение, където установената от Иисус Христос и от светите апостоли свещена йерархия преподава на вярващите благодатните дарове на Светия Дух.

Бог е едновременно навсякъде - в храма на човешката душа и в храма на Неговата света Църква, където са и двама, и трима, и всички ние в Негово име.

„Църковен вестник", бр. 10/1998 г.

*Св. мощи от св. Фотиния се съхраняват нетленни на Света Гора - Атон в Иверския манастир, бел.ред.

 

 





Още от "Православна мисъл":