ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

2011-05-30, автор: Е. Т., рубрика: Теология

VuznesenieXr.JPGВъзнесението на Господ Иисус Христос като завършителен акт на изкуплението има богато съдържание, което Православната църква постоянно разкрива богословски и богослужебно и го предлага на своите членове за размисъл и поука. Това Църквата прави особено в навечерието на самия празник Възнесение, който се чества през пролетта - времето на свежестта, на възхода на цялата природа, на нейното сякаш възнасяне към Бога; време, в което на човешката душа става по-леко; в което тя, образно казано, заедно с физическата природа се възнася нагоре. Възнесението Христово има не само човешко, но и космическо измерение.

На езика на Свещ. Писание, когато ни говори за Божието слизане на земята (срв. Бит. 11:5; Изх. 19:11) и за възхождането на Бога на небето (срв. Бит. 17:22), ни се представя образно тайната на Христовото Възнесение и връзката му с тайната на изкуплението като предпоставка към спасението.

Истината за неповторимостта и уникалността на Своето дело е засвидетелствал Сам Господ Иисус Христос с думите: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човечески, Който пребъдва на небето" (Йоан 3:13; срв. Еф. 4:10). За човеците не е възможно реално възхождане нагоре освен чрез молитва. Причината за това е грехът. С Христовото Възнесение на небето се изпълнил изначалният Божи план за човешката природа - да стане тя съпричастна на вечността чрез ипостасното си единство с вечния Син Божи. Св. апостол Павел пише: „Вие умряхте и вашият живот е скрит с Христа в Бога" (Кол. 3:3).

Възнесението Христово би могло да се тълкува главно в четири аспекта:

  • прославата на Иисус Христос;
  • въздигането на човешката природа до Бога;
  • небесното ходатайство и царуването на възнеслия се Христос;
  • слизането на Св. Дух и основаването на Църквата.

При въплъщението Син Божи приел човешка плът, за да я очисти, освети и въздигне до Бога. Син Божи приел плът, подобна на плътта на греха, за да се принесе в жертва за грях и да осъди греха в плътта (срв. Рим. 8:3). Славата на Неговото Възнесение всъщност е слава на възприетата от Него човешка природа. Човешката плът, прославена и обожествена, се възнесла на небето и станала причастна на вечната слава, величие и власт на Сина Божи. Възнесението на Богочовека Христос с плът на небето е продължение на тази заслужена от Христос прослава по човечество, която има началото си в Неговото Възкресение. Бидейки Бог, Син Божи понизил Себе Си, като приел образ на раб, проявил смирение и послушание, като претърпял дори кръстна смърт. Затова Отец Го издигнал високо и Му дал име, което е по-горе от всяко име (срв. Фил. 2:6-9).

В лицето на Иисус Христос изкупеното човечество има велик Първосвещеник, Който бил изкушен като нас освен в греха (срв. Евр. 4:14-16). „Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайства за тях" (Евр. 7:25).

Възнеслият се в слава Христос „седна отдясно на Бога" (Марк. 16:19). Относно този израз св. Йоан Дамаскин пише: „Като говорим, че Христос телесно седнал отдясно на Бога и Отца, ние разбираме дясната страна на Отца не в пространствен смисъл. Защото по какъв начин Неограниченият може да има пространствено дясна страна? Лява и дясна страна са принадлежност на това, което е ограничено. Под дясна страна на Отца ние разбираме славата и честта, в които Син Божи като Бог и единосъщен на Отца пребивава преди вековете и в които, като се въплътил в последните дни, седнал и по телесен начин след прославата на Неговата плът. Защото Той заедно със Своята плът се чества от всички твари с едно поклонение" (Точно изложение на православната вяра, ІV, 2).

Петдесетница е рожденият ден на Църквата. Тогава за пръв път „всички се изпълниха с Дух Свети" (Деян. 2:4). От тези думи става ясно, че слизането на Св. Дух и основаването на Църквата исторически и същностно са две неразривно свързани помежду си благодатни явления. И двете са обусловени от Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, които на свой ред са предпоставка за действието на благодатта Божия в Църквата.

Основната идея на църковните песнопения на празника Възнесение е, че чрез слизането Си на земята Син Божи е въздигнал човешката природа до Бога, като я осветил и очистил и с това я направил достойна за похвала и почит, за прослава и величие: „На небесата със слава Си се възнесъл, и Си възвел човешката същност, и със слава Си я украсил" (Седален на утренята в сряда след 6 Неделя след Пасха); „Предвечният и безначален Бог, Който възприе човешкото естество, като го обоготвори тайнствено, днес го вознесе" (Седален на утренята на празника Възнесение Господне).

Същността на универсалното измерение на Христовото Възнесение се заключава в участието на Богочовека Христос в славата, величието и господството на Бога; в направляването на събитията на света; в постепенното привеждане на спасените в царството Божие; в победата над враговете на Неговото царство, „за да бъде Бог всичко у всички" (1 Кор. 15:28). Този всеобхватен космически кръгозор е разкрит в думите на св. апостол Павел: „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава" (1 Тим. 3:16).

 „Църковен вестник", бр. 22/1995 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":