ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ (с химнография и синаксар на празника)

ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ (с химнография и синаксар на празника)

2011-06-10, автор: Митрополит ЙЕРОТЕЙ (Влахос), рубрика: Теология

Chora1.jpgЧетиридесет дена след Своето Възкресение, Христос се възнесъл на небесата, където бил и преди това, според казаното от Самия Него на учениците Му. Това велико събитие от живота на нашия Господ е предсказано в Стария Завет (което представлява откровението на безплътното Слово) и е описано в Новия Завет.

Защо четиридесет дена?

По Своята човешка природа Христос приел три раждания - от Дева Мария, при Кръщението и при Възкресението. И в трите раждания е наречен първороден.

При първото е първороден между „многото братя" (Рим. 8:29), с които има обща (човешка) плът, при второто има първородство в новото творение, а при третото е „първороден измежду мъртвите" (Кол. 1:18).

Четиридесет дена след всяко от тези три раждания се случвало по едно забележително събитие. Четиридесет дена след рождението Му бил занесен в храма - на празника Сретение. Четиридесет дена след кръщението Му в река Йордан победил дявола при трите изкушения в пустинята. А четиридесет дена след Възкресението Си се възнесъл на небесата и принесъл на Своя Отец „начатъка на нашето естество" (св. Йоан Златоуст).

Възнесението е могло да се извърши и непосредствено след Възкресението. Господ не постъпил обаче така, за да може с честите Си явявания и чудеса да укрепи вярата на Своите ученици. И за да не помислят, че Възкресението било само привидно, накрая ги направил свидетели на своето възнесение.

При Възкресението Си Христос победил смъртта, а при Своето Възнесението възкачил човешкото естество на Божия престол. Възнесението е изпълнението и пълнотата на божественото домостроителство (грижата на Бога за спасението на човешкия род, б. пр.).

Учениците видели края на Възкресението, доколкото никой не бил видял Христа в момента на Неговото излизане от гроба. Вместо това, те видели началото на Възнесението, тоест видели Го да се възнася на небесата.

Първо се раждаме в Христа, след това страдаме заедно с Него, после побеждаваме властта на дявола и възкръсваме, за да можем накрая да преживеем и обожението.

Св. Григорий Палама говори, че Възкресението се отнася до всички човеци, докато Възнесението - само до светиите. В деня на Второто Христово пришествие ще възкръснат всички - и праведни, и грешни, но не всички ще бъдат възнесени. Само праведните ще бъдат грабнати на облаци, за да посрещнат Христа, идещ от небесата.

Господ казва: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето" (Йоан. 3:13). Преди Христа имало много случаи на възкръснали хора, но никой от тях не бил отишъл на небето. Пророк Илия отишъл „до небето". Това означава преместване, издигане от земята, но не и извеждане извън нея. Също така и онези, които възкръснали и се върнали на земята, след известно време отново умрели. Христос обаче възкръснал и  смъртта вече няма власт над Него. След като се възнесъл на небесата, всяко възвишение е по-ниско от Него. Взимането на пророк Илия показва приблизително начина, по който хората щяха да си заминават, ако Адам не беше съгрешил и смъртта не беше влязла в творението.

„И като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето" (Лук. 24:50-51). Не благословил учениците Си и след това да започне да се възнася на небето, а започнал да ги благославя и едновременно с това се възнасял на небето, като им дал сила да изпълняват заповедите, да помнят думите, които им казал: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века" (Мат. 28:20).

Това е истина, защото Христос е Царят и Господарят на небето и земята, Той е Онзи, Който изпраща Благодатта и благословението на човеците, Едничкият благословен, Който чрез благословението Си укрепва и прави благословени достойните за благословение.

Св. Атанасий Велики казва, че Христос не получил от Пресвета Богородица тяло за обикновена употреба, а за безкрайно творчество. Не приема временно човешка плът, а непрекъснато е „въплътен". Христос ще остане Богочовек во веки.

Виждаме, че при Възнесението присъстват много ангели. Естествено е в един толкова важен ден въздухът да се напълни с ангели. Ангелите са тварни духове, създадени от Бога с двойна цел - непрестанно да Го славословят и да служат за спасението на човека. Според древното църковно предание ангелите са разумни духове и са разделени на три тройки. Първата се намира близо до Божия престол, средната - между небето и земята и последната - на земята, за да служи на хората.

При Възнесението, ангелските чинове, които служели на Христа на земята, се издигнали и заповядали на по-висшите ангели, началниците на твърдта, на второто небе, да отворят портите, за да влезе Царят на славата (според Давидовия псалом 23:7-10: „подигнете, порти..." ). Порти са наречени ангелските стражи, които са вечни и никога не са се отваряли. Дори когато Христос слязъл, те били затворени. Затова тайната на Христовото домостроителство била непозната и за ангелите (св. Йоан Златоуст).

След това, ангелите на твърдта (на второто небе) заповядали на началниците - ангели на първото небе да отворят портите, за да влезе Царят на славата. Ангелите се изненадали от раните в човешкото естество на Христа и се уплашили. Страхът се ражда в душата при нещо свръхестествено.

След Възнесението забелязваме някои интересни моменти. Първо, учениците си тръгнали от Елеонската планина с голяма радост, макар и да се лишили от Христа. Зарадвали се твърде много, защото придобили увереност, че ще получат Светия Дух и ще станат членове на Тялото Му.

Второ, между Възнесение и Петдесетница имаме период на молитва, моление и тишина - както телесна, така и душевна. Никой не може да стане причастник на Светия Дух, ако не се намира в състояние на молитва и вътрешно трезвение.

Трето, учениците се намирали постоянно събрани заедно, в постоянство, като сред тях била Пресвета Богородица, Майката на Христа. Това показва какво е значението на църковното богослужение, след като в центъра му е най-любимата за Христос и християните личност - Пресвета Богородица. При това, Тя не претендирала за никаква власт и никакво служение в Църквата, а била в средоточието на богослужението, най-скъпоценното съкровище, което имало и има Църквата.

Четвърто, трябва винаги да сме послушни към Христовите заповеди, защото техният край е добър и свят.

Възнесение Христово е венецът на всички Господски празници, завършекът на всичко, което Христос извършил за нас за делото на божественото домостроителство.

От книгата „Господски празници"

Из химнографията на празника

Стихира на „Господи, воззвах", глас 6

Господь вознесеся на небеса, да послет Утешителя миру: небеса уготоваша престол Его, облацы восхождение Его. Ангели дивятся, Человека зряще превыше себе. Отец ждет, Егоже в недрах имать соприсносущна: Дух же Святый велит всем ангелом Его: возмите врата князи ваша, вси языцы восплещите руками, яко взыде Христос, идеже бе первее.

Господ Иисус се възнесе на небесата, за да изпрати Утешителя, т.е. Светия Дух, в света. Небесата Му приготвиха престол, облаците се подготвиха, за да се качи на тях. Ангелите се дивят, виждайки човек да се изкачва по-високо от тях! Бог Отец приема отново Този, Когото преди всички векове държи в обятията Си. Светият Дух заповядва на ангелите: Отворете, небесните порти, вие началници; всички народи, запляскайте с ръце, защото Христос се възкачи отново на небесата, където се намираше, преди да слезе на земята и преди всички векове.

„Слава" на стиховните стихири, глас 2.

Родился еси яко Сам восхотел еси, явился еси яко Сам изволил еси: пострадал еси плотию Боже наш, из мертвых воскресл еси поправ смерть. Вознеслся еси во славе, всяческая исполняяй, и послал еси нам Духа Божественнаго, еже воспевати и славити Твое Божество.

Господи, Ти дойде на земята и се роди като човек, както бе волята Ти; яви се при кръщението Си, какъвто беше Твоят план; претърпя страдания и кръстна смърт като човек, Боже наш; възкръсна от мъртвите, след като потъпка смъртта; възнесе се на небесата Ти, Който с присъствието Си изпълваш всичко и Който изпрати заради нас в света Божествения и Свят Твой Дух, за да възпяваме и славим Твоето божество.

Отпустителен тропар, глас 4.

Вознеслся еси во славе Христе Боже наш, радость сотворивый учеником обетованием Святаго Духа, извещенным им бывшим благословением, яко Ты еси Сын Божий, Избавитель мира.

Възнесъл си се със слава на небесата, Христе Боже наш, след като си зарадвал Твоите ученици с обещанието, че ще им изпратиш Светия Дух и след като се увериха с Твоето благословение, че Ти си Синът Божий, Избавителят на света.

Кондак самогласен, глас 6.

Еже о нас исполнив смотрение, и яже на земли соедниив небесным, вознеслся еси во славе Христе Боже наш, никакоже отлучаяся, но пребывая неотступный, и вопия любящим Тя: Аз есмь с вами, и никтоже на вы.

След като изпълни всичко, отнасящо се до нашето спасение и което беше запланувано по Твоя божествен Промисъл, и след като съедини земните с небесните, се възнесе със слава на небесата, Христе, Боже наш, без да се разделяш от никого, но оставайки съединен с Отца и Светия Дух като викаш към онези, които Те обичат: Аз съм с вас и затова никой не може да бъде срещу вас.

Икос

Яже земли на земли оставившии, яже пепельная персти уступающии, приидите воспрянем, и на высоту возведем очи и мысли, вперим виды, вкупе и чувства, на небесная врата смертнии, непщуим быти в Масличной горе, и взирати на Избавляющаго на облацех носима. Отонуду бо Господь на небеса востече, и тамо даролюбезны дары раздая апостолом Своим, утешив я яко Отец, и утвердив я, наставив яко сынов, и рече к ним: не разлучаюся вас, Аз есмь с вами, и никтоже на вы.

Като оставим земните неща на земята и като предадем всичко, което прилича на пепел, на пръстта, елате да се събудим и да издигнем очите си и мислите си нагоре. Да издигнем и лицата и сетивата си към небесните порти. Нека си мислим ние, смъртните, че се намираме на Елеонската планина и наблюдаваме Този, Който ни избави и Който сега се въздига, имайки за колесница облаците; защото оттам Господ се върна на небесата и оттам Той, Който обича винаги да дарява, раздаде на апостолите Си дарове, като ги призова; укрепи ги и ги настави като Баща, като им каза: Не се отделям от вас, с вас съм и затова никой не може да бъде срещу ви.

Синаксар

 

В тойже день, в четверток шестыя недели по Пасце, Вознесение празднуем Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа.

В четвъртък на шестата седмица след Пасха празнуваме Възнесението на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос.

Стихове:

Одесную сел еси Отца Слове:
Веру учеником известншую показавый.

След като си седнал отдясно на Твоя Отец, Слово Божие, си дарил вярващите в Теб с по-сигурна вяра.

Вознесыйся во славе Христе Боже, помилуй нас. Аминь.

Ти, Който си се възнесъл със слава на небесата, Христе Боже наш, помилуй и спаси нас. Амин.

 

Източник: Ορθόδοξη Πορεία

www.orp.gr

Бележка: Преводът е направен с любезното разрешение на администратора на сайта, г-н Йоанис Тритос.

Превод от гръцки език: Алексей СТАМБОЛОВ

 





Още от "Православна мисъл":