ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ЗА ПРАЗНИКА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

ЗА ПРАЗНИКА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

2011-08-02, автор: доц. д-р Емил ТРАЙЧЕВ, рубрика: Теология

tavor.jpgЗа това събитие разказват и тримата евангелисти-синоптици (Мат. 17:1-13; Марк 1:2-13; Лука 9:28-36). При това важно е да се отбележи, че всички те го свързват с произнесената шест  дни (а според св. евангелист Лука - осем дни) по-рано реч на Господа за предстоящите Му страдания, за носенето на кръста от Неговите последователи и за близкото откриване на царството Божие, идващо в сила. Господ взел най-близките и доверени Свои ученици, които били винаги с Него в най-тържествените и важни мигове от Неговия земен живот - Петър, Яков и Йоан - и ги възвел „на висока планина насаме". Макар и евангелистите да не назовават по име тази планина, древното християнско предание единодушно свидетелства, че това била планината Тавор в Галилея, на юг от Назарет, в китната ездрелонска долина. Величествената планина, с височина около 562 м, е покрита с прекрасна растителност и от нейните върхове се откриват чудни гледки на далечно разстояние.

preobrajenie-1_M.jpg

И се преобрази пред тях. Господ се явил пред учениците в Своята небесна слава, при което лицето Му светнало като слънце и дрехите побелели: станали, според св. евангелист Матей, „като светлина", според св. евангелист Марк - „като сняг", според св. евангелист Лука - „бляскави". Св. евангелист Лука прави важно допълнение, указвайки, че целта на възлизането на планината била молитва („възлезе на планината да се помоли, 9:28) и че Господ се преобразил именно по време на молитва: „И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава" (9:29). По време на Неговата молитва апостолите били налегнати от сън и едва като се събудили, видели славата на преобразилия се Господ и явилите се Моисей и Илия, които разговаряли с Него, както пояснява св. евангелист Лука, „за смъртта Му с която щеше да свърши в Йерусалим" (9:30-31).

Както разяснява св. Йоан Златоуст, Моисей и Илия се явили, защото едни от народа смятали Господ Иисус Христос за Илия или за един от пророците; затова „и се явяват главните пророци, за да е видно различието на рабите от Господа". Моисей се явил, за да покаже, че Иисус не е бил нарушител на неговия закон, какъвто се опитвали да Го представят книжниците и фарисеите. Нито Моисей, чрез когото бил даден Божият закон, нито Илия - този велик ревнител за славата Божия, не биха се изправили и не биха се подчинили на Този, Който не би бил в действителност Син Божи.

Явяването на Моисей, вече починал, и Илия, който не видял смърт, а бил взет жив на небето, означава, че Господ Иисус Христос има власт над живота и смъртта, над небето и земята. Особеното чудно благодатно състояние, обхванало при това душите на апостолите, изразил св. апостол Петър със своето възклицание: „Господи, добре е да бъдем тука" и предложението да построи три сенника. По-добре е да не се връщаме в долния свят на злобата и коварството, който Те заплашва със страдания и смърт, сякаш искал да каже той. Св. евангелист Марк заедно с думите на св. апостол Петър свидетелства, че радостното чувство, което обхванало апостола, било толкова голямо, че той „не знаеше какво да каже" (9:6). Чуден облак, символ на особеното Божие присъствие, ги засенил (такъв облак, наречен „шехина", бил постоянно в Святая святих - 3 Цар. 8:10-11), и от облака се чул гласът на Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте". Тези думи които били чути при кръщението на Господ Иисус Христос, но с добавката „Него слушайте", трябвало да напомнят пророчеството на Моисей за Христа („Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Него слушайте" - Втор. 18:15) и изпълнението на това пророчество в Христа.

Господ заповядал на апостолите да не разказват никому за видяното от тях, докато Той не възкръсне от мъртвите, за да не събужда чувствените представи на юдеите за Месия. Евангелист Марк добавя при това подробност, наред с думите на самия св. апостол Петър, че учениците „удържаха тая дума" (9:10), недоумявайки защо Господ трябва да умре и след това да възкръсне.

Убедени сега вече напълно, че техният Учител Иисус е действително Месия, те питат: „Защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?" (Мат. 17:10; Марк. 9:11). Господ потвърждава, че Илия действително трябва да дойде първом „и ще уреди всичко" (на гръцки „ще възстанови"), т. е. както предсказал пророк Малахия (4:5-6): „ще обърне сърцата на бащите им". Това означава, че ще възстанови в душите на хората първоначалните добри  чисти чувства, без което делото на Месия не би могло да бъде успешно, защото не би намерило благоприятна почва в сърцата на хората, загрубели и вкаменени от продължителния порочен живот. „Но казвам ви, че Илия вече дойде, и не го познаха" (Мат. 17:12; срв. Марк 9:13), казва по-нататък Господ. Илия вече дошъл в лицето на св. Йоан Кръстител, който бил облечен от Бога със силата на Илия и с дух, подобен нему, но не го познали, хвърлили го в тъмница и го убили: „тъй и Син Човечески ще пострада от тях" (Мат. 17:12; срв. Марк 9:12), т. е. както не познали Илия и го убили, така не ще познаят Месия и също ще Го убият.

Празникът Преображение Господне бил празнуван на Изток отрано. Първият канон на празника е съставен от преп. Козма Маюмски (†776), а вторият - от св. Йоан Дамаскин (†ок. 750). Преображение Господне се празнува на 6 август. Това време през годината било избрано не като точна дата на събитието, а поради символични причини. Празникът Преображение Господне ни внушава, че след кратковременните скърби ще възсияе славата на вечното блаженство, на новия живот, в който ще участва и тялото. Евхаристията на този ден, казват, би трябвало да се извърши с ново вино. Ето защо празникът бил посветен в близост до времето, когато гроздето е вече узряло.

 

 „Църковен вестник", бр. 31/1995 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":