ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » АСКЕТИЗМЪТ ОТ БИБЛЕЙСКО ГЛЕДИЩЕ - в класическия елинизъм

АСКЕТИЗМЪТ ОТ БИБЛЕЙСКО ГЛЕДИЩЕ - в класическия елинизъм

2011-09-29, автор: Проф. протопр. д-р Николай ШИВАРОВ, рубрика: Теология
Назад към част І ...

ІІ. В класическия елинизъм

Понятието „аскетизъм" (респ. аскеза) е многозначно, което изисква с оглед на постановките в юдаизма и християнството най-напред да се представи обобщена картина, а след това да се проследи накратко развитието в различни области на класическия елинизъм.

elinistiki.jpgПогледът към семантиката на древното гръцко съществително άσκησις показва, че то има няколко значения:

-                    упражнение, практическо изучаване - у Платон, Плутарх, Ксенофонт и Тукидит;

-                    начин на живот, занятие - у Лукиан;

-                    начин, направление на мислене - отново у Лукиан.

Mного по-богато е семантичното съдържание на глагола ασκέω:

-                    изкусно приготвям - у Омир;

-                    изрязвам, изобразявам - също у Омир;

-                    украсявам - у Плутарх;

-                    упражнявам, тренирам например тялото за нещо - у Ксенофонт, Диодор, Плутарх;

-                    упражнявам се във военно дело, в изкуството на лекаря - съответно у Платон и Херодот ( но и в бъбривост - у Аристофан). В областта на семантиката на разглеждания глагол относно упражняване за овладяване на изкуството на военното дело и на лекаря трябва по-специално да се посочи свързването му с някои упражнения, които по-късно дооформят понятието „аскетизъм": за пазене мълчание - у Ксенофонт (σιωπήν); говорене на истината - у Херодот; водене на мъдър и добродетелен живот - у Платон; в съчетаване на благоразумие и мъжество - у Плутарх[1].

Общо взето в аскезата се влага нещо положително. Това разбиране, по-частно на основата на последните значения, допринася за оформянето и на християнската постановка за аскетизма.

1.                Физическо трениране и интелектуално упражняване

1.                Съобразно акцентирането на физиката на човека άσκησις и ασκείν се използват да се изрази идеята за тренировка на тялото, която води към развиване на привлекателно хармонично спортно тяло, до мощно атлетическо[2] или войнишко[3].

1.1.         Вниманието се насочва още в ранно време не само към физиката на тялото, но и към изкуството. Омир използва глагола в смисъл на техническо украсяване и изкусна обработка. Тази употреба на понятието продължава спорадично повече и по-късно - например от Атинагорас[4].

1.2.         По-късно семантиката се разширява, за което допринася развитието на елинската философия. Обръща се поглед към хармоничното развитие на разума, като с поставяне на акцент върху него не се търси някакво противопоставяне на умствената тренировка спрямо телесната. Както бележи Хераклит, Питагор „тренирал познание" (ιστοριην ησκησεν)[5]. Изократ посочва за пример философското трениране[6] и дава превес на упражняването на ума[7]. В образованието влизат понятията άσκησις (вкл. синонима му μωλετη), φύσις (природен дар) и μάθησις (придобиване на знание, или:  επιστήμη - знание). Те заемат важно място по-специално в педагогическата система на софистите[8].

2.                В областта на етиката

1.                Разширяването на семантичната употреба на разглежданото гръцко класическо понятие за аскеза в областта на проявите на разума довежда изобщо до неговото прилагане в сферата на духовната култура и по-частно в етиката.

1.1.         Още Херодот използва глагола ασκείν в съчетание с други думи, за да изрази упражняване на справедливост или достоверност[9]. Ксенофонт сравнява култивирането на душата с това на тялото и подчертава, че неупражняването води до съответна неспособност за действия. Човек трябва да контролира волята си, но това трябва да става не изолирано, а заедно с добри мъже[10].

1.2.         При съвместни усилия може да има следователно упражняване на добродетелност[11], на което посвещава размисъла си нашироко Епиктет, като дава названието περί ασκήσεως на глава от разсъжденията си. Свободата, според него, осигурява мъдрия в действията му да избира - да приема и отхвърля. Чрез трениране трябва да се преодолеят негативни черти като търсене на удоволствия, чувствена любов, отбягване да се работи, гняв и т. н.[12] и се постига противоположното, за да не се остави мъдрият да се повлияе от онова, което няма етична насоченост (слава, женска красота, състрадание)[13].

3. Упражнение в областта на религията

1.                Някои промени в древногръцката религия, които водят към индивидуално религиозно изживяване, оказват влияние за още по-голямо разширяване на семантичното съдържание на понятието άσκησις. В елинското общество започват да обръщат внимание на личното посветяване, което се свързва с упражняване в благочестие. Изократ дори приписва на легендарния египетски цар Бузирис установяване на правила за такива упражнения[14]. Той схваща благочестието като подчинение на заповедите на имащите авторитет, без да привежда необходимото конкретизиране за авторитетите в областта на религията извън жреците например. В изискванията за упражнения изпъква въздържанието от сексуален живот и от храна (постене в древен смисъл)[15].

2.                В някои мистерии като орфизма и при питагорейците се застъпва именно подобна аскеза и се счита, че по такъв начин се постига очистване. Това разбиране се засилва с навлизането в Европа на източни религиозни мистерии (като тези на Атис-Цибела и Изида). Самото очистване става предпоставка за участие в тях. За утвърждаване на подобни идеи допринася циническата школа най-вече чрез своите просещи проповедници за преодоляване на нагоните, на чувствеността и упражняване на самата добродетелност.

3.                С това развитие като че ли се изчерпва семантичното развитие в термина в класическия гръцки език. В циническо-стоическата философия концепцията за аскетизъм придобива негативни черти на тотално отричане: на първо място на примамливото, нагоните и удобствата. Възприема се строгото, сурово упражнение и се изисква постигане на издръжливост[16]. Негативното или по-точно дуалистичното противопоставяне на душата и тялото е предпоставка отрицанието и подавянето на тялото, те.е на материалния свят да се счита като необходимо за очистване на душата (както това се поддържа в орфическо-питагорейския аскетизъм)[17].

Следва...(тук)

 


[1] Греческо-руский словарь. Составил Дворецкий, И. Х. Ч. I. Москва, 1958, с. 247-248.

[2] Аристофан. Plut. 585. Платон. Rep. 403Е; Плутарх. De gen. Socr. 24.593АD.

[3] Тукидит. 2.39; Ксенофонт. Cyr. 8.1.34.

[4] Athenagoras Suppl. 16,1; 22, 8; Windisch, Hans. ασκέω - Theologisches Worterbuch zum Neuen Testament. Hrsg. Kittel, Gerhard. Stuttgart, 1933, S. 492.

[5] fr. 129. - Diels. Frgm. Vorsokratik.

[6] То дава, според него, законодателна сила и възможност да се изследва природата на космоса. - Bus. 22.

[7] Ad Demon. 40.

[8] Arbesmann, R. Asceticism (non-chistiam). - Carholic Encyclopedia. Eds. Vol. I, p. 938.

28. 1.96; 7.209.

29. Cyrop. V 15.2.

 

 

[11] Mem. 1.2. 19f.

[12] ασκήσεως ένεκα - самоупражнение.

[13] Dissertationes 3.12.7-19.

[14] α. της οσιότητας

[15] Срв. посоченото във връзка с елефантинските папируси и спец. Заб. 19.

[16] Това е в съответствие и с провъзгласеното от Епиктет „въздържане и отричане" (ανέχου και απέχου). Вж. Favorinus ap. Gell., Noct. Aft. 17.19.6.

[17] Arbesmann. R. Asceticism, p. 939.

 





Още от "Православна мисъл":