ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Семейство » ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО -­ ЛЕСТВИЦА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО -­ ЛЕСТВИЦА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО

2011-11-17, автор: Анула ХРИСТОВА, рубрика: Семейство

 

vuvedenie_m.jpgИконопис: из ръката на Лора МАЛЕВА

Под одеянията на скръбта яви се в света радостта. Светите праотци гръб превили под неправедно обвинение,  дочакаха в своето смирение най-свиден Божи дар ­  мила рожба, която разтвори за света пътя към светостта. Оттогава човешкото тление стана път за лично спасение на онез, които в тоз живот желаят вечността и се трудят в благодатта.

От преди вековете Божият благ промисъл определи човекът да се зачева не в отчуждение от Бога, а в съборно общение. Затова и тайнството на брака съчетава в свещен съюз не два индивида, а две личности, в които, свързани в едно по ум, дух и благодат, се възпълва взаимно тяхната природа. Чрез тайнството на брака Църквата възсъздава онзи изначален човек в две лица, за който Свещ. Писание посочва, че Троичният Бог сътвори по Свой образ и подобие "мъж и жена" (Бит. 1: 27). Тоест при брака се възстановява онова изначално общение на двете естества (физики) на човека  - двата пола, в което той достига своята първоначална (първосъздадената) психофизическа пълнота. В нея се уравновесяват всички човешки сили. Желанието намира удовлетворение в другия. Волята укрепва и се движи вече не теглена от желанието, а все повече от разума. Творческият Божий образ у човека достига своята съзидателност. Подготвя се хармоничната основа за появата на нови лица в света.

Извършването на тайнството Венчание, на църковния брак, е свидетелство и изповедничество на християнската вяра на съпрузите. С други думи, на безрезервното приемане на Божието откровение в света, на онова снизхождане на Бога към човеците, чрез което Бог в Своето Слово разкрива истината за света, човека и вселенското спасение и посочва на човека пътя на завръщането в бащиния му дом ­- дома на Бога Отца. Така християнският брак се явява онази основа, онази хармонична благодатна почва, върху която се изгражда личният и  специфичен за всеки човек път на спасение. Само в него може да се роди тази любов към ближния, която отвежда към честната прослава на Всевишния и Неговите промислителни дела.

Оттук и известното различие между причина и цел на брака, както и между целта на брака и тази на семейството. Светите отци на Църквата единомислено посочват като първа причина за възникването на брака естествения Божий закон, вложен в двете човешки природи, по който те се съчетават помежду си за взаимно възпълване, утеха и покорство "един другиму в страх Божий" (Еф. 5: 21). А като втора причина ­ свързаното с първата естествено влечение помежду им, което, ако не бъде контролирано, прераства в похот. Казано по-синтезирано, причините за възникване на християнския брак са две: естествена (за съчетаване на психотелесните сили) и профилактична (за предпазване от изпадане в неестествено, греховно състояние).

Целта на християнския  брак като единение на две личности в една цялост, в един човек, възпълнен по природа от двете си начала, е естествено, в съответствие на Божията повеля да бъде достигането на нравственото съвършенство и спасението на този нов човек в две лица. Но подобно на своя Творец ­ Един Бог в Три Лица ­ благочестивите съпрузи се стремят да придобият за вечността и други лица, които да споделят единението на техния живот и да съучастват на тяхната и на вечната любовна радост. С това се очертава и другата цел на брака: благодатното преумножаване на членовете на Църквата чрез придобиването на деца.

С придобиването на поне едно дете бракът прераства вече в семейство. Тоест, лицата събрани в единство се умножават. По спасителните стъпала на благочестието родителите насочват и своите рожби, за които ясно и отговорно съзнават, че са им дар от творящия и вселюбящ Господ Бог. Като най-малка човешка структурна общност християнското семейство се освещава и приобщава чрез църковните тайнства към живота на Духа. Затова по думите на св. ап. Павел християнското семейство се нарича "домашна църква" (1 Кор. 16: 19). То е най-малкият събор от вярващи, които са свързани помежду си и чрез допълнителната притегателна сила на родството.

Пътищата на всеки съпужески впряг към вечността са различни, както можем да се убедим от синаксариите, но те са винаги неизменно врязани в Христа, в живото нетленно тяло Христово, или Христовата Църква. В лоното на църковния брак, който, както казахме, е изповедничество на вярата, се формират и подходящите условия за личното преживяване и усвояване на истините на вярата или още ­ за възпитаване в делата на вярата. Защото светите апостоли учат, че човек се спасява не само с вяра, но и с дела на вярата. Тези дела на вярата са делата на благочестивия живот, чрез който именно се прославя името Божие сред народите. А благочестивите люде са човеците, които изковават в благодатта стъпалата към вечността. Така чрез проправяния път към спасение в резултат на богочовешкото сътрудничество благодатта се умножава от род в род и се разраства за Църквата Христова красотата на човешката природа.

Това очертава и целите на християнското семейство: отговорното отглеждане на невръстните негови членове и тяхното възпитание, както и взаимното нравствено усъвършенстване на цялата домашна църква. И тъй като с добиването на едно или няколко деца се постига едната от целите на брака, то при съпрузи, които не са обременени със силна наследствена сласт, брачното единение лесно и благодатно придобива все по-духовни измерения и прераства от телесна в духовна близост. Затова и немалко съпрузи, след като се сдобият с няколко деца, заживяват като брат и сестра. Примери за това срещаме както в църковната житиепис, така и в актуалния църковен живот на вярващите християни.

В християнското семейство съпрузите отхранват и възпитават малката личност в закона Господен, в страх Божий и по-точно, подпомагат новопридобития човек да усвои любовта Божия и тя да оживее в него. С това ясно се предначертава и целта на християнското семейство: възлизане по стъпалата на благочестието, което именно е пътят към Царството небесно (Вж. Симфония, схиархим. Йоан Маслов).

В този свой път на доближаване към Бога съборът на личности от домашната църква не е сам. Още от борбата на Яков с Бога човешкият род завоюва за себе си възможността да се изкачва по лествицата на добродетелта. Оттогава човешката смъртност се преобразява в път за спасение на онези, които жадуват да се завърнат при Бога. Всяко движение към Бога е установяване на лично отношение с Него. Затова и добродетелта на личността не е друго освен лично участие в Божията благост. Без лично съучастване на благото Божие действие добродетелта е лъжлива, лицемерна, защото реализирането на добрините се крие в Самия Бог, Който Единствен е Самото лично Благо (Мат. 19:17; Марк. 10:18). И по-точно, пътят на добродетелта се изразява чрез благочестивия живот, а благочестивият живот е в прилагането на волята Божия, която "обхваща всички добродетели" (св. Григорий Нисийски, За молитвата 4).

Божията воля към човека се изразява чрез Божиите заповеди. А Божиите заповеди са Самото Божие Слово, което призовава човека да се стреми да стане подобен на Бога, да се богоуподоби. Затова вярващите родители са призвани преди всичко към обучаване на децата към дейно прилагане на Божията воля, а не толкова към нейното теоретично познаване: "Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! Ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21). Те са тези, които предоставят на своите деца първия усет за любовта и истинската свобода. Те са, които ще ги поставят пред стъпалата на храма на Духа, отправяйки ги към Святая Святих на творението, към ­ свободата на вечния и единствено истински живот. Те са, които в единогласие трябва да съграждат домашната църква, да отхранват любовта помежду си и в своите деца, или още ­ да опазват жива благодатта Христова у дома си.  Защото вечният живот се вкусва като благодат. А от своя страна, Божиите заповеди, които са органично свързани с благодатта, биват спазвани чрез нейната сила. В обкръжението на своето семейство младенецът придобива своето първо лично познание за Бога. В това се крие и началото на неговия личен духовен живот и път към светостта.

Напредващите в дейната вяра опазват заповедите за слава Божия. По този начин те изразяват своята благодарност към Бога. Благодарността на искрено любещите Бога не се крие в доброто поведение, в изисканите обноски или в интелектуалните възможности и светското образование. Тя стои в основата на добродетелта, която не е друго, а самата святост.

Всяко човешко притежание произхожда от Бога и принадлежи на Бога (вж. 1 Кор. 4:7). Бог е пълнота. Той не се нуждае от нищо, но е Любов. Поради това, каквото човекът Му предоставя, Бог му го възвръща като пребогат дар. Св. Максим Изповедник казва, че добродетелта на човека се измерва с неговата благодарност. Тя е мерилото за неговата добродетел и святост (Вж. Богословски глави 5). С други думи, тя е показателят за дълбочината на навлизане в човека на благодатта Божия. Усещането за благодарност към Бога се предопределя от личното благочестие на човека. Който е благочестив, не може да не изпитва благодарност към Бога и да не Му се доверява.

Благочестивите родители отвеждат до стъпалата на добродетелта своята скъпо придобита рожба. Но на нея й предстои сама да избере дали да поеме по посочения път. Те не налагат своята воля. Само безмълвният зов на техния молитвен живот съпътства нейните първи самостоятелни стъпки. Но зовящият глас силно отеква в младенческата неосквернена душа и тя бързо, без колебание, изкачва стълбата на светостта.

Там на върха я очаква брачен венец - венецът на духовното бракосъчетание. Този венец съчетава в едно цяло усилието на тленната немощ с всемогъществото на нетленната сила. И с него во век века се увенчават лицата на вярно спазилите годежния обет, за да се роди в тях рожбата богочовешка - Синът на помирението, Господ Иисус Христос.

 

 Църковен вестник, СИ, бр.21/ 2008 г.

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ХРИСТОС, ЦЪРКВАТА И ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО, д-р Светослав РИБОЛОВ

ЗА ДЕТЕРОДСТВОТО ПРИ МИРЯНИТЕ, Св. НИЛ МИРОТОЧИВИ АТОНСКИ

ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА ИЛИ ПРОСТО ЗА ТРАДИЦИЯТА, Свещеник Борислав МАНЧЕВ

 





Още от "Православна мисъл":