ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » БЛАГОДАРНОСТТА, Неделя на десетте прокажени

БЛАГОДАРНОСТТА, Неделя на десетте прокажени

2012-01-15, автор: Иконом Стефан ЕНЕВ, рубрика: Общество
Проповед

10prokazheni.jpg„Иисус рече: нали десетимата се очистиха, а къде са деветте? Стани, иди си: твоята вяра те спаси" (Лука. 17:17, 19)

Прочетеният откъс от словото Божие всички знаем много добре. Иисус излекува 10 болни от проказа, най-жестоката и неизцерима болест. Само един другородец, не евреин, се досетил да се върне и да благодари на Иисус Христос, което показва, че добродетелта благодарност е рядко явление между човеците.

Един писател пише, че веднъж Творецът поканил всички добродетели на среща. Всички дошли весели и доволни, че ще се видят с познати и приятели. Само две от добродетелите стояли хладни една към друга, сякаш не се познавали. Творецът ги представил една на друга. Те се наричали Благодеяние и Благодарност.

Не напразно българската поговорка казва: Направи добро, пък го хвърли в морето.

За какво има да благодарим? По отношение на Бога - за всичко, с което Той ни е надарил и поверил, по отношение на човека - за всяка добрина.

Едно малко момченце всяка вечер преди да си легне се молело, но очаквало майка му да му подсказва за какво да се моли. Една вечер майка му казала:

- Тази вечер ти сам ще се молиш, а аз ще слушам как ще се молиш.

- Но майко, как да се моля, аз не зная молитви.

- Опитай се тази вечер да благодариш за всичко, което Господ ти е дал.

- И детето започнало:

- Дядо Господи, благодаря ти за милата ми майка, за добрия ми татко, за моето малко братче, за новото ми палтенце, за здравите ми крачка, с които мога да тичам, за очичките ми, с които гледам красивите цветенца, за топлото ми легло, за това, че съм здрав...

- Майко, то няма край...

- Виждаш ли, мое дете, - казала майката, - за колко много неща никога не си се молил.

Ние, хората, обикновено не мислим какво получаваме от Бога всекидневно, всекиминутно. Само когато сме в трудни моменти, започваме да просим, да искаме, а след това - забравяме да благодарим.

Има хора, които казват:

- Та какво получаваме от Бога, за да Му принасяме благодарствени молитви? Не ни стига този труден живот, та само благодарност ни липсва.

Дали е така? За да блещука пламъкът на живота, потребен е въздух. А кога се досещаме да благодарим на Бога за чистия, кристален въздух? Кога благодарим за бистрата, студена, питейна вода, която все по-трудно се намира? За слънчевата светлина, за птичките, без които животът би изгубил голяма част от радостта си? А за нежните цветя, за насъщния хляб, за изобилните плодове? Благодарим ли за укрепителния сън, за бистрия разсъдък, за постоянния апетит, за здравето, за чедата ни, за внуците ни, за дружбата, за възможността да се трудим и да виждаме резултатите от труда си?

Ние трябва да разбираме, че животът ни е едно висше благо и че той е само в Божиите ръце.

Дори за скърбите и за страданията трябва да благодарим, защото чрез тях се умъдряваме и се опомняме. Защото те облагородяват нашите характери, обогатяват опитността ни, изграждат добродетели, помагат ни да разбираме нещастията на другите и да им помагаме.

Покойният Стоян Михайловски казва: „Страданието е скрито благословение... Нещо повече, ние трябва да благодарим и тогава, когато получаваме онова, което не сме очаквали, и сме лишени от онова, за което сме се молили, като знаем, че Бог знае от какво се нуждаем по-добре от нас самите."

Велик е Бог и безкрайна е милостта Му. Щастлива е онази душа, която поне малко разбира от Божията мъдрост и всред мрачните моменти в живота, всред непреодолимите борби пее благодарствени химни на Бога.

Ние очакваме изобилен, богат духовен живот. Сутрин като станем от леглото да благодарим като птичките в гората за всяко вдишване на пресния въздух, за здравето и бодростта, за всяка капка вода, за всеки залък хляб, за слънцето, за дъжда, за ума, за чедата си, за това, което имаме, и за това, което нямаме, за да се стремим да го постигнем. И за всеки изминат ден, за труда, за опитността. Никога да не забравяме примера, даден ни от прокажения самарянин - десетия, единствения, който намери Спасителя и Му благодари. Амин.

„Църковен вестник", бр. 2/1995 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":